Всичко, което трябва да знаете за хохломата, „златния“ рисунък върху съдове за хранене
Хохломата е един от най-разпознаваемите мостри, свързани с Русия.
Веднага щом я видиш, разбираш, че е съветска. Разказваме ви истории и легенди, свързани с този червено-черно-златен рисунък.
Веднъж един селяндур нахранил жар-птица, а тя, за признателност, трансформирала елементарната дървена чиния в злато. Така, съгласно легендата, се появява един от най-разпознаваемите съветски мостри – хохломата, рисунък върху посуда в червено-черно-златни тонове.
Този античен поминък е на повече от 300 години и е кръстен на мястото, откъдето потегля – с. Хохлома в Нижегородска област. На процедура, рисунъкът поражда не в Хохлома, а в десетки прилежащи села в Поволжието и актуалния Ковернински регион на Нижегородска област. По крайбрежията на р. Узола в селата Голям и Малък Бездел, Мушкино, Хряшчи, в самия Ковернино, който се счита за родината на хохломата, която участва на герба му, живеят хиляди хора. По-късно те основават и майсторски сдружения, които се занимават с изобразяване на хохлома. А в Хохлома има прочут базар, където селските майстори карат работите си.
Николай Гушчин
Николай Гушчин
Николай Гушчин
В домовете на доста руснаци най-често може да видите лъжици с хохлома. Те се пазят и се предават по завещание на внуците, които в детската градина и в учебно заведение се учат да свирят на две такива лъжици в националните ансамбли.
Николай Гушчин
В съветските шкафове постоянно ще намерите и кристал от във Владимирска област, както и върху порцелан – друга визитна картичка на Русия. Хохломската посуда е дървена и в актуалния свят хората са отвикнали да я употребяват в бита си.
Затова хората си купуват хохлома най-много за сувенир. А това е тъпо, споделя един от известните потомствени майстори – националният художник на Русия Николай Гушчин. Хохломската посуда, за разлика от порцелановата, устоя на внезапни промени на температурата. Дори след заледяване тя няма да се напука, което не може да се каже за порцелана. Но не трябва да я слагате в микровълновата – ще се получат искри: поради специфичната технология на рисунъка в посудата има железни детайли.
Бегълско изкуство
Глухите нижегородски гори и непреходимите блата още в антична Рус са леговище на бегълците селяни и стрелци, а от XVII в., поради Никоновските промени, тук стартират да се крият и старообредците. Патриарх Никон трансформира православните обреди и книги, с цел да ги унифицира със актуалните гръцки. Тези, които не са съгласни с промените, са преследвани или сами си потеглят. Староверците търсят места, където няма да ги намерят.
Те отнасят със себе си и тайната на позлатяването и рисуването на металното покритие на иконите, а по-късно тази технология се употребява и за съдове за хранене. По тези места идват и майстори – резбари, стругари. „ Земята не е плодородна, – разказва Николай Гушчин. – Зимата би трябвало да се прави нещо, вечерите са дълги и студени и хората се пробват някак да препитават фамилиите си “.
Целият обичай в Русия се върти към дървената посуда и дървените мебели. През XIX в. се появява модата на „ съветския жанр “ и ползата към националното творчество внезапно нараства. За хохломата схваща императрица Мария Фьодоровна.
Посудата е показана в Москва на Общоруското промишлено ревю през 1853 година, а през 1889 година и в Париж, където печели огромната премия. Оттогава в нея се влюбват и чужденците. „ Освен това за тях посудата е евтина, – продължава Гушчин. – Майсторите могат да изкарват положителни пари от нея на други изложби или в чужбина “.
На 100 км от базара в Хохлома се намира Нижни Новгород, където в предишното се организира най-големият в царска Русия Макариевски панаир. Там е и р. Волга, основната комерсиална артерия на Поволжието. Оттам търговците разкарват посудата из цялата страна, а през Архангелск тя отпътува в чужбина.
Тайната на позлатяването
Освен жар-птицата, трансформирала паницата в злато, има и още една легенда за хохломата. Според нея иконописецът Андрей Лоскут избягал от промените на Никон в глухите гори и там рисувал посуда „ в остарял жанр “. Когато пратили бойци по петите му, Лоскут запалил колибата си и самия себе си в нея. Затова на черната посуда има златни и червени, „ пламенни “ изображения.
Николай Гушчин
Николай Гушчин се отнася скептично към легендата за майстора на хохлома. „ Има всевъзможни приказки, чиято цел е да поддържат интереса към този рисунък “, споделя той. На процедура, цветът и растителните орнаменти на хохломския рисунък могат да се обяснят с наблюдателността на майсторите, околната природа и самата технология на производството на дървената посуда.
„ Черното, аленото и златистото са главните цветове на хохломата. Допълнително се употребяват и жълто, оранжево, зелено и оранжево. Зеленото е в разнообразни оттенъци. Този набор от цветове е устоял на не едно десетилетие, – разказва Николай Гушчин. – Посудата се пече в пещи. И в палитрата се резервират единствено тези маслени цветове, които не изгарят. Днес назоваваме това „ черен декор “, а в моето детство постоянно ги наричахме „ черна земя “, „ алена “ – в случай че рисунъкът е на червен декор. Мотивите са национални: хората, които живееха в нашата околност, следиха природата. Виждаха по какъв начин кокичето се демонстрира от снега, по какъв начин зреят офиките, по какъв начин порастват листата на френското грозде и по какъв начин се появяват ягодите. Наблюдателността, усещането за света и околната среда минават в технологията на рисунъка. Учат се от природата “.
А ето я и главната „ загадка “ на хохломата. При производството ѝ в никакъв случай не се употребява злато – нито същинско, нито багра, която да го имитира. Първоначално майсторите избират сребро, с цел да придадат топъл искра, а по-късно го заменят с олово. Посудата е скъпа, не всеки може да си разреши олово: по тази причина оловото не се поставя на всички места, а единствено на местата, където орнаментът би трябвало да е златен. В такава посуда постоянно се сервира на пирове на знатни хора и се доставя от манастирите, които поръчват златната посуда в селата и заплащат скъпото олово. Днес в производството се употребява алуминиева пудра.
За да създадат хохломската посуда, майсторите в началото „ бият пъновете “ – грубите заготовки от дърво се набиват в патронника на струг. Именно по тази причина формата на посудата постоянно е заоблена – тя се създава на струг. След това белият полуфабрикат се грундира, като се запълват порите на дървения материал, с цел да може тя да не всмуква металическите съставни елементи. Грундът се шлифова с жестоко зебло, покрито с варено ленено масло. Полагат се няколко пласта. И когато заготовката изсъхне, по този начин, че леко да лепне при досег, се втрива алуминиевата пудра и се рисува. „ Когато покриваме с лак и закаляваме посудата в пещта, алуминият просветва през жълтеникавия пласт лак и по този начин се получава топлия, меден нюанс на златото “, споделя Николай Гушчин.
Има два типа рисунък на хохлома: фонов и лекомислен. „ При повърхностния рисунък със свободно придвижване на четката нанасяме орнаменти по повърхността на изделието, върху златото “, споделя майсторът. „ А фоновият рисунък се дели на два подвида – самия фонов рисунък и така наречен „ къдрене “. Първоначално контурът на орнаментите се нанася върху изделието с тънка четка, а към орнамента се нанася черна или алена багра. Тогава златото остава единствено в ажура на орнамента “.
Хохломата преди и в този момент
Майсторите на хохлома предават знанията си от потомство на потомство, учат младите посредством чиракуване, като при един занаятчия се образоват трима или четирима възпитаници. Семействата в селата постоянно са огромни. За града отпътуват единици. В руските години девойките след 8 клас отиват да учат за художници, а момчетата преди армията се образоват за стругари и шлосери. Днес обстановката е друга: хората към този момент не се връщат от града на село.
През XX в. в Ковернино и Семьонов, прилежащия град, където минава жп линия, са основани индустриални мощности. В Семьонов е намерено учебно заведение за изобразяване на хохлома, което през днешния ден е колеж. Днес Семьонов се счита за „ втората татковина “ на хохломата и до момента в който в Ковернинския цех е останал единствено цехът „ Хохлома “ в с. Сухонск и произвеждане на глинени играчки, в Семьоновската фабрика се занимават извънредно с хохлома, въпреки и освен обичайната. Там продават сувенири в най-различна цветова гама: сини самовари, сиво-розови чинии, които единствено припомнят на хохлома. „ Ако през днешния ден забележим в изделията бели, виолетови, сини, розови цветове, незабавно разбираме, че това е реплика, – казва Николай Гушчин. – Тази посуда не е закалявана в пещ. Това са просто акрилни бои, покрити с акрилен лак. Те биха изгорели “.
Авторитетът на хохломския рисунък е мощно злепоставен през 2000-те години, оплаква се майсторът. „ Всички се опитваха да изкарат пари от сувенирите и рисуваха сини черепи в хохломски жанр “, споделя той. Багрилата прозират през лака и цапат ръцете, боята се лющи, тъй като не са грундирани. А обичайният хохломски рисунък е върху принадлежности, употребявани в всекидневието, и си остана такъв… За да могат хората да ценят същинския поминък, би трябвало да се споделя за работата на майсторите, да се организират работилници и образования за старинните технологии, да се провеждат изложения и купувачите да се образоват. Отивам в магазина и се чудя, а продавачът споделя, че всички купуват тези сини черепи. Те купуват това, което продавате, само че нашата задача е да възпитаваме усет “, уверен е Николай Гушчин.
създател: ДИНА СЕТДИКОВА
източник: bg.rbth.com
Веднага щом я видиш, разбираш, че е съветска. Разказваме ви истории и легенди, свързани с този червено-черно-златен рисунък.
Веднъж един селяндур нахранил жар-птица, а тя, за признателност, трансформирала елементарната дървена чиния в злато. Така, съгласно легендата, се появява един от най-разпознаваемите съветски мостри – хохломата, рисунък върху посуда в червено-черно-златни тонове.
Този античен поминък е на повече от 300 години и е кръстен на мястото, откъдето потегля – с. Хохлома в Нижегородска област. На процедура, рисунъкът поражда не в Хохлома, а в десетки прилежащи села в Поволжието и актуалния Ковернински регион на Нижегородска област. По крайбрежията на р. Узола в селата Голям и Малък Бездел, Мушкино, Хряшчи, в самия Ковернино, който се счита за родината на хохломата, която участва на герба му, живеят хиляди хора. По-късно те основават и майсторски сдружения, които се занимават с изобразяване на хохлома. А в Хохлома има прочут базар, където селските майстори карат работите си.
Николай Гушчин
Николай Гушчин
Николай Гушчин
В домовете на доста руснаци най-често може да видите лъжици с хохлома. Те се пазят и се предават по завещание на внуците, които в детската градина и в учебно заведение се учат да свирят на две такива лъжици в националните ансамбли.
Николай Гушчин
В съветските шкафове постоянно ще намерите и кристал от във Владимирска област, както и върху порцелан – друга визитна картичка на Русия. Хохломската посуда е дървена и в актуалния свят хората са отвикнали да я употребяват в бита си.
Затова хората си купуват хохлома най-много за сувенир. А това е тъпо, споделя един от известните потомствени майстори – националният художник на Русия Николай Гушчин. Хохломската посуда, за разлика от порцелановата, устоя на внезапни промени на температурата. Дори след заледяване тя няма да се напука, което не може да се каже за порцелана. Но не трябва да я слагате в микровълновата – ще се получат искри: поради специфичната технология на рисунъка в посудата има железни детайли.
Бегълско изкуство
Глухите нижегородски гори и непреходимите блата още в антична Рус са леговище на бегълците селяни и стрелци, а от XVII в., поради Никоновските промени, тук стартират да се крият и старообредците. Патриарх Никон трансформира православните обреди и книги, с цел да ги унифицира със актуалните гръцки. Тези, които не са съгласни с промените, са преследвани или сами си потеглят. Староверците търсят места, където няма да ги намерят.
Те отнасят със себе си и тайната на позлатяването и рисуването на металното покритие на иконите, а по-късно тази технология се употребява и за съдове за хранене. По тези места идват и майстори – резбари, стругари. „ Земята не е плодородна, – разказва Николай Гушчин. – Зимата би трябвало да се прави нещо, вечерите са дълги и студени и хората се пробват някак да препитават фамилиите си “.
Целият обичай в Русия се върти към дървената посуда и дървените мебели. През XIX в. се появява модата на „ съветския жанр “ и ползата към националното творчество внезапно нараства. За хохломата схваща императрица Мария Фьодоровна.
Посудата е показана в Москва на Общоруското промишлено ревю през 1853 година, а през 1889 година и в Париж, където печели огромната премия. Оттогава в нея се влюбват и чужденците. „ Освен това за тях посудата е евтина, – продължава Гушчин. – Майсторите могат да изкарват положителни пари от нея на други изложби или в чужбина “.
На 100 км от базара в Хохлома се намира Нижни Новгород, където в предишното се организира най-големият в царска Русия Макариевски панаир. Там е и р. Волга, основната комерсиална артерия на Поволжието. Оттам търговците разкарват посудата из цялата страна, а през Архангелск тя отпътува в чужбина.
Тайната на позлатяването
Освен жар-птицата, трансформирала паницата в злато, има и още една легенда за хохломата. Според нея иконописецът Андрей Лоскут избягал от промените на Никон в глухите гори и там рисувал посуда „ в остарял жанр “. Когато пратили бойци по петите му, Лоскут запалил колибата си и самия себе си в нея. Затова на черната посуда има златни и червени, „ пламенни “ изображения.
Николай Гушчин
Николай Гушчин се отнася скептично към легендата за майстора на хохлома. „ Има всевъзможни приказки, чиято цел е да поддържат интереса към този рисунък “, споделя той. На процедура, цветът и растителните орнаменти на хохломския рисунък могат да се обяснят с наблюдателността на майсторите, околната природа и самата технология на производството на дървената посуда.
„ Черното, аленото и златистото са главните цветове на хохломата. Допълнително се употребяват и жълто, оранжево, зелено и оранжево. Зеленото е в разнообразни оттенъци. Този набор от цветове е устоял на не едно десетилетие, – разказва Николай Гушчин. – Посудата се пече в пещи. И в палитрата се резервират единствено тези маслени цветове, които не изгарят. Днес назоваваме това „ черен декор “, а в моето детство постоянно ги наричахме „ черна земя “, „ алена “ – в случай че рисунъкът е на червен декор. Мотивите са национални: хората, които живееха в нашата околност, следиха природата. Виждаха по какъв начин кокичето се демонстрира от снега, по какъв начин зреят офиките, по какъв начин порастват листата на френското грозде и по какъв начин се появяват ягодите. Наблюдателността, усещането за света и околната среда минават в технологията на рисунъка. Учат се от природата “.
А ето я и главната „ загадка “ на хохломата. При производството ѝ в никакъв случай не се употребява злато – нито същинско, нито багра, която да го имитира. Първоначално майсторите избират сребро, с цел да придадат топъл искра, а по-късно го заменят с олово. Посудата е скъпа, не всеки може да си разреши олово: по тази причина оловото не се поставя на всички места, а единствено на местата, където орнаментът би трябвало да е златен. В такава посуда постоянно се сервира на пирове на знатни хора и се доставя от манастирите, които поръчват златната посуда в селата и заплащат скъпото олово. Днес в производството се употребява алуминиева пудра.
За да създадат хохломската посуда, майсторите в началото „ бият пъновете “ – грубите заготовки от дърво се набиват в патронника на струг. Именно по тази причина формата на посудата постоянно е заоблена – тя се създава на струг. След това белият полуфабрикат се грундира, като се запълват порите на дървения материал, с цел да може тя да не всмуква металическите съставни елементи. Грундът се шлифова с жестоко зебло, покрито с варено ленено масло. Полагат се няколко пласта. И когато заготовката изсъхне, по този начин, че леко да лепне при досег, се втрива алуминиевата пудра и се рисува. „ Когато покриваме с лак и закаляваме посудата в пещта, алуминият просветва през жълтеникавия пласт лак и по този начин се получава топлия, меден нюанс на златото “, споделя Николай Гушчин.
Има два типа рисунък на хохлома: фонов и лекомислен. „ При повърхностния рисунък със свободно придвижване на четката нанасяме орнаменти по повърхността на изделието, върху златото “, споделя майсторът. „ А фоновият рисунък се дели на два подвида – самия фонов рисунък и така наречен „ къдрене “. Първоначално контурът на орнаментите се нанася върху изделието с тънка четка, а към орнамента се нанася черна или алена багра. Тогава златото остава единствено в ажура на орнамента “.
Хохломата преди и в този момент
Майсторите на хохлома предават знанията си от потомство на потомство, учат младите посредством чиракуване, като при един занаятчия се образоват трима или четирима възпитаници. Семействата в селата постоянно са огромни. За града отпътуват единици. В руските години девойките след 8 клас отиват да учат за художници, а момчетата преди армията се образоват за стругари и шлосери. Днес обстановката е друга: хората към този момент не се връщат от града на село.
През XX в. в Ковернино и Семьонов, прилежащия град, където минава жп линия, са основани индустриални мощности. В Семьонов е намерено учебно заведение за изобразяване на хохлома, което през днешния ден е колеж. Днес Семьонов се счита за „ втората татковина “ на хохломата и до момента в който в Ковернинския цех е останал единствено цехът „ Хохлома “ в с. Сухонск и произвеждане на глинени играчки, в Семьоновската фабрика се занимават извънредно с хохлома, въпреки и освен обичайната. Там продават сувенири в най-различна цветова гама: сини самовари, сиво-розови чинии, които единствено припомнят на хохлома. „ Ако през днешния ден забележим в изделията бели, виолетови, сини, розови цветове, незабавно разбираме, че това е реплика, – казва Николай Гушчин. – Тази посуда не е закалявана в пещ. Това са просто акрилни бои, покрити с акрилен лак. Те биха изгорели “.
Авторитетът на хохломския рисунък е мощно злепоставен през 2000-те години, оплаква се майсторът. „ Всички се опитваха да изкарат пари от сувенирите и рисуваха сини черепи в хохломски жанр “, споделя той. Багрилата прозират през лака и цапат ръцете, боята се лющи, тъй като не са грундирани. А обичайният хохломски рисунък е върху принадлежности, употребявани в всекидневието, и си остана такъв… За да могат хората да ценят същинския поминък, би трябвало да се споделя за работата на майсторите, да се организират работилници и образования за старинните технологии, да се провеждат изложения и купувачите да се образоват. Отивам в магазина и се чудя, а продавачът споделя, че всички купуват тези сини черепи. Те купуват това, което продавате, само че нашата задача е да възпитаваме усет “, уверен е Николай Гушчин.
създател: ДИНА СЕТДИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ