Любопитните истории на случайни открития променили света
Ходът на човешката еволюция е белязан от дълга поредност инцидентни и. Всъщност специалистите пресмятат, че сред 30 и 50% от всички научни открития по някакъв метод са инцидентни. Макар да е правилно, че в някои случаи идват след усърдна лабораторна работа и резултат от целеустремено проучване, действителността е, че доста от най-невероятните находки в света са се случили, когато някой е намерил нещо, което не е търсел, споделя „ Муи интересанте, представено от БГНЕС.
Някои инцидентни открития са се популяризирали дотолкоз, че са се обърнали против човечеството и планетата, какъвто е казусът с, която оказва пагубно влияние върху нашата среда.
Всички инцидентни изобретения през последните два века, които ще разгледаме, са трансформирали света по един или различен метод. В някои случаи, те даже са резултат на случай.
Нито един от тези " произшествия " обаче не би трансформирал света, без индивидът, който да признае неговата стойност - нуждата не постоянно е майката на изобретението.
Ето историите на някои от най-великите изобретения в света:
Захаринът, един от най-старите синтетични подсладители, е открит инцидентно от Ира Ремсен и Константин Фалберг през 1879 година Същата година американските химици се пробват да намерят различно приложение на въглищния катран. Когато стопират да ядат, Фалберг вижда, че храната има доста по-сладък усет от нормално. Тогава той схваща, че не е измил ръцете си след работа и че те са импрегнирани с вещество от лабораторията: ражда се захаринът.
Пренасяме се през 1946 година Същата година Пърси Спенсър, инженер в „ “, работи по план, обвързван с радарите. Докато тествал нова вакуумна епруветка, той разкрил, че шоколадовото парче в джоба му се топи по-бързо, в сравнение с очаквал. Той стартира да опитва, насочвайки тръбата към други предмети като яйца или даже ядки от пуканки. Накрая стига до заключението, че топлината, възприемана от обектите, идва от микровълнова сила. Малко по-късно, на 8 октомври 1945 година, Рейтън подава патент за първата микровълнова фурна, която тежи над 300 кг и е висока 1,68 см.
От историите на всички инцидентни изобретения тази на Кока Кола е, може би, най-известната. Неин откривател е фармацевтът Джон Пембъртън, посветил се на производството на сироп, подготвен от вино и дестилат от кока. Той го назовава „ френската винена кока на Пембъртън “ и в началото е бил разпространяван като лек против главоболие и нервни разстройства. След като град Атланта не разрешава продажбата на алкохол през 1885 година, Пембъртън взема решение да сътвори „ лека “ версия, без алкохол на основата на кока, и да я смеси с газирана вода, с цел да я продава като безалкохолна напитка. Резултатът бил " мозъчен тоник ", наименуван по-късно Кока Кола.
За изобретението на това усъвършенстване към бита ни би трябвало да благодарим на прочут английски фармацевт. През 1826 година Джон Уокър вижда суха бучка на края на пръчка, до момента в който разбърква примес от химикали. Когато се опитал да я надраска, захвърчели искри и пламъци. Първоначално Уокър се стреснал от откритието си, по-късно обаче пуска на пазара първите фрикционни пръчки като „ Фрикционни светлини “. Продава ги в аптеката си. Първоначалните кибритени клечки били направени от картон, само че скоро Уокър ги заменил с ръчно нарязани дървени шини с дължина почти 3 инча. Те се продавали в кутия, снабдена с шкур. Посъветвали го да патентова изобретението си, само че той взема решение да не го прави - счита, че продуктът би трябвало да бъде в интерес на човечеството. Което обаче не спряло други, които откраднали концепцията и получили облаги в следствие.
С велкро се затварят доста типове чанти и артикули в наши дни - от раници до измерватели на кръвното налягане, само че кой се е сетил за това? През 1941 година швейцарският инженер Жорж де Местрал се разхождал из гората с кучето си. Прибрал си и още веднъж намерил дребни репеи (), залепени по крачолите на панталона му. Той почнал да учи бодлите на това " досадно " растение, с цел да разбере по какъв начин те се прилепват толкоз елементарно към облеклата. И какъв брой забавно, открива, че по краищата си то има дребни кукички, с които се придържа към частите плат. Тогава Местрал взема решение - за какво да не опита това като го приложи към дрхите - сътвори двустранното затваряне и го назовава „ велкро “. Така се споделя и компанията му. Продуктът е патентован през 1955 година и към този момент се създава в целия свят.
Готвачът от Ню Йорк Джордж Кръм е индивидът, който инцидентно изобретява чипса през 1853 година Тогава нервиран клиент не спирал да връща порцията си с картофи в кухнята - били меки, били мазни... За да му даде урок, Крам нарязва картофите доста тънк, запържва ги до хрупкавост и ги залива със сол. За негова изненада, клиентът останал удовлетворен от смяната - преди малко изял първата в света порция чипс.
Всичко стартира, когато през 1895 година немски физик на име Вилхелм Рентген работи с катодна тръба. Въпреки обстоятелството, че тръбата била покрита, той забелязал, че близкият флуоресцентен екран свети, когато тръбата е включена, а стаята - тъмна. Лъчите някак осветявали екрана. Опитал се да блокира лъчите, само че каква изненада - множеството от нещата, които поставял пред тях, не реализирали резултат. Когато обаче по нехайство сложил ръката си пред тръбата, Рентген открива, че може да види костите си в изображението, прожектирано на екрана. След това той заменя тръбата с фотографска плоча, с цел да снима изображенията и по този начин се раждат първите рентгенови лъчи.
Откритие на бактериолог от нехайство. През 1929 година младият сър Александър Флеминг поръчва лабораторията си. Отива на отмора и след нея открива, че чашка на Петри от бактерии е оставена непокрита, а в нея - мухъл е умъртвила доста от бактериите. Той назовава плесента и след по-нататъшни проучвания открива, че тя може да убие други бактерии. Разбира, че може да се дава на дребни животни без нездравословни резултати. Десетилетие по-късно Хауърд Флори и Ърнст Чайн изолират веществото, убиващо бактериите, открито в плесента: пеницилин. И тримата печелят Нобелова премия за медицина през 1945 година „ за откриването на пеницилина и неговият лековит резултат върху разнообразни инфекциозни болести “.
Годината е 1951г. Когато електроинженерът Джон Хопс изобретява пейсмейкъра, той изследва хипотермията и се пробва да употребява радиочестотно отопление за възобновяване на телесната температура. По време на опита обаче той осъзнава, че в случай че сърцето спре да бие заради изстудяване, то може да бъде стартирано още веднъж посредством изкуствена стимулация.
Въпреки че първичната пластмаса се основава на органически материал, първата изцяло синтетична пластмаса е изобретена през 1907 година Тогава Лео Хендрик Бекеланд инцидентно основава бакелитът. Това е първото изцяло синтетично пластмасово вещество. Baekeland комбинира формалдехид с фенол, въглероден отпадъчен артикул и подлага сместа на топлота. Вместо материал, сходен на шеллак, той е основал неповторим полимер, който не се топи при топлота или стрес. Новата термореактивна пластмаса е употребена за всичко - от телефони до бижута и часовници. Тя откри ерата на нови синтетични материали, в които продължаваме да живеем и през днешния ден.
Американският откривател Чарлз Гудиър е виновен за вулканизацията на каучука, само че не и преди да се окаже заседнал в задължения до уши. Манията му по каучука няма граници, тъй че той не се поколебава да заложи всичките си пари, както негови, по този начин и на фамилията си, с цел да финансира опити, с които да пригоди каучука за индустриална приложимост. Посветил 5 години от живота си на тази фантазия. И най-после, когато инцидентно хвърля каучук върху гореща сярна печка през 1839 година, той открива, че материалът освен не се топи, а тъкмо противоположното - той се втвърдява. „ Goodyear “ патентова вулканизиран каучук през 1844 година и неговата компания става водач в производството по това време. За страдание, Чарлз Гудиър губи по-голямата част от парите си в правосъдни борби за нарушение на патента му. „ Goodyear TireRubber Company “ е наречена в неговия чест.
![Любопитно за някои дребни страни в света]( "Любопитно за някои дребни страни в света")
Любопитно за някои дребни страни в света
Площта на най-големия московски парк „ Соколники “ е малко над пет квадратни километра. Вярно е, че това има с какво да се ср...
На Рой Планкет, химик, който е работил за компанията „ DuPont “ при започване на 1900 година, би трябвало да благодарим на опцията да създадем омлет. Как се стига до откритието - откакто той инцидентно се натъква на нереактивен химикал, до момента в който опитва с хладилни сътрудници. Не след дълго Планкет патентова изобретението си, което през днешния ден познаваме като тефлон - материалът, който покрива тиганите и предотвратява залепването на храната.
Швейцарският химик и интелектуалец Алберт Хофман синтезира LSD, до момента в който учи алкалоидите, създадени от ергот. Откритието става до момента в който той изследва лизергиновата киселина - мощен химикал, който за първи път е изолиран от гъбички, които порастват върху ръжта. Алкалоидите и до през днешния ден се употребяват като фармацевтични артикули и доста от техните производни се употребяват и до през днешния ден. През 1943 година Хофман инцидентно пробва своето създание. Чувства се разтревожен и зашеметен. Той си ляга и „ се потопя в някакъв тип пиене, което не е неприятно и се характеризира с изключителна интензивност на въображението “. Записва прекарванията в личния си дневник: „ Докато лежах в замаян тип със затворени очи (изживявах дневната светлина като неприятно ярка), непрестанен поток от фантастични облици на невероятна гъвкавост и живост се появи над мен и съпроводен от интензивна игра на цветове като калейдоскоп “. След това той взел опиатът - този път преднамерено - на 19 април 1943 година, и удостоверил резултатите му. Това е първият плануван опит с LSD, само че не и последният.
Подобно на фонтана на младостта, хората постоянно са търсели вълшебен съставки за повишение на либидото и възстановяване на половата функционалност. Смешното е, че синьото хапче е било въображаемо като лек против високо кръвно налягане и ангина пекторис. За изненада на учените от болница „ Мористън “ в Уелс обаче нейният позитивен резултат не се следи в нито една от тези области, само че има мощен резултат върху ерекцията на пениса. „ Pfizer “ патентова „ Виагра “ през 1996 година и е утвърдена за приложимост при еректилна дисфункция от FDA на Съединени американски щати през 1998 година
Някои инцидентни открития са се популяризирали дотолкоз, че са се обърнали против човечеството и планетата, какъвто е казусът с, която оказва пагубно влияние върху нашата среда.
Всички инцидентни изобретения през последните два века, които ще разгледаме, са трансформирали света по един или различен метод. В някои случаи, те даже са резултат на случай.
Нито един от тези " произшествия " обаче не би трансформирал света, без индивидът, който да признае неговата стойност - нуждата не постоянно е майката на изобретението.
Ето историите на някои от най-великите изобретения в света:
Захаринът, един от най-старите синтетични подсладители, е открит инцидентно от Ира Ремсен и Константин Фалберг през 1879 година Същата година американските химици се пробват да намерят различно приложение на въглищния катран. Когато стопират да ядат, Фалберг вижда, че храната има доста по-сладък усет от нормално. Тогава той схваща, че не е измил ръцете си след работа и че те са импрегнирани с вещество от лабораторията: ражда се захаринът.
Пренасяме се през 1946 година Същата година Пърси Спенсър, инженер в „ “, работи по план, обвързван с радарите. Докато тествал нова вакуумна епруветка, той разкрил, че шоколадовото парче в джоба му се топи по-бързо, в сравнение с очаквал. Той стартира да опитва, насочвайки тръбата към други предмети като яйца или даже ядки от пуканки. Накрая стига до заключението, че топлината, възприемана от обектите, идва от микровълнова сила. Малко по-късно, на 8 октомври 1945 година, Рейтън подава патент за първата микровълнова фурна, която тежи над 300 кг и е висока 1,68 см.
От историите на всички инцидентни изобретения тази на Кока Кола е, може би, най-известната. Неин откривател е фармацевтът Джон Пембъртън, посветил се на производството на сироп, подготвен от вино и дестилат от кока. Той го назовава „ френската винена кока на Пембъртън “ и в началото е бил разпространяван като лек против главоболие и нервни разстройства. След като град Атланта не разрешава продажбата на алкохол през 1885 година, Пембъртън взема решение да сътвори „ лека “ версия, без алкохол на основата на кока, и да я смеси с газирана вода, с цел да я продава като безалкохолна напитка. Резултатът бил " мозъчен тоник ", наименуван по-късно Кока Кола.
За изобретението на това усъвършенстване към бита ни би трябвало да благодарим на прочут английски фармацевт. През 1826 година Джон Уокър вижда суха бучка на края на пръчка, до момента в който разбърква примес от химикали. Когато се опитал да я надраска, захвърчели искри и пламъци. Първоначално Уокър се стреснал от откритието си, по-късно обаче пуска на пазара първите фрикционни пръчки като „ Фрикционни светлини “. Продава ги в аптеката си. Първоначалните кибритени клечки били направени от картон, само че скоро Уокър ги заменил с ръчно нарязани дървени шини с дължина почти 3 инча. Те се продавали в кутия, снабдена с шкур. Посъветвали го да патентова изобретението си, само че той взема решение да не го прави - счита, че продуктът би трябвало да бъде в интерес на човечеството. Което обаче не спряло други, които откраднали концепцията и получили облаги в следствие.
С велкро се затварят доста типове чанти и артикули в наши дни - от раници до измерватели на кръвното налягане, само че кой се е сетил за това? През 1941 година швейцарският инженер Жорж де Местрал се разхождал из гората с кучето си. Прибрал си и още веднъж намерил дребни репеи (), залепени по крачолите на панталона му. Той почнал да учи бодлите на това " досадно " растение, с цел да разбере по какъв начин те се прилепват толкоз елементарно към облеклата. И какъв брой забавно, открива, че по краищата си то има дребни кукички, с които се придържа към частите плат. Тогава Местрал взема решение - за какво да не опита това като го приложи към дрхите - сътвори двустранното затваряне и го назовава „ велкро “. Така се споделя и компанията му. Продуктът е патентован през 1955 година и към този момент се създава в целия свят.
Готвачът от Ню Йорк Джордж Кръм е индивидът, който инцидентно изобретява чипса през 1853 година Тогава нервиран клиент не спирал да връща порцията си с картофи в кухнята - били меки, били мазни... За да му даде урок, Крам нарязва картофите доста тънк, запържва ги до хрупкавост и ги залива със сол. За негова изненада, клиентът останал удовлетворен от смяната - преди малко изял първата в света порция чипс.
Всичко стартира, когато през 1895 година немски физик на име Вилхелм Рентген работи с катодна тръба. Въпреки обстоятелството, че тръбата била покрита, той забелязал, че близкият флуоресцентен екран свети, когато тръбата е включена, а стаята - тъмна. Лъчите някак осветявали екрана. Опитал се да блокира лъчите, само че каква изненада - множеството от нещата, които поставял пред тях, не реализирали резултат. Когато обаче по нехайство сложил ръката си пред тръбата, Рентген открива, че може да види костите си в изображението, прожектирано на екрана. След това той заменя тръбата с фотографска плоча, с цел да снима изображенията и по този начин се раждат първите рентгенови лъчи.
Откритие на бактериолог от нехайство. През 1929 година младият сър Александър Флеминг поръчва лабораторията си. Отива на отмора и след нея открива, че чашка на Петри от бактерии е оставена непокрита, а в нея - мухъл е умъртвила доста от бактериите. Той назовава плесента и след по-нататъшни проучвания открива, че тя може да убие други бактерии. Разбира, че може да се дава на дребни животни без нездравословни резултати. Десетилетие по-късно Хауърд Флори и Ърнст Чайн изолират веществото, убиващо бактериите, открито в плесента: пеницилин. И тримата печелят Нобелова премия за медицина през 1945 година „ за откриването на пеницилина и неговият лековит резултат върху разнообразни инфекциозни болести “.
Годината е 1951г. Когато електроинженерът Джон Хопс изобретява пейсмейкъра, той изследва хипотермията и се пробва да употребява радиочестотно отопление за възобновяване на телесната температура. По време на опита обаче той осъзнава, че в случай че сърцето спре да бие заради изстудяване, то може да бъде стартирано още веднъж посредством изкуствена стимулация.
Въпреки че първичната пластмаса се основава на органически материал, първата изцяло синтетична пластмаса е изобретена през 1907 година Тогава Лео Хендрик Бекеланд инцидентно основава бакелитът. Това е първото изцяло синтетично пластмасово вещество. Baekeland комбинира формалдехид с фенол, въглероден отпадъчен артикул и подлага сместа на топлота. Вместо материал, сходен на шеллак, той е основал неповторим полимер, който не се топи при топлота или стрес. Новата термореактивна пластмаса е употребена за всичко - от телефони до бижута и часовници. Тя откри ерата на нови синтетични материали, в които продължаваме да живеем и през днешния ден.
Американският откривател Чарлз Гудиър е виновен за вулканизацията на каучука, само че не и преди да се окаже заседнал в задължения до уши. Манията му по каучука няма граници, тъй че той не се поколебава да заложи всичките си пари, както негови, по този начин и на фамилията си, с цел да финансира опити, с които да пригоди каучука за индустриална приложимост. Посветил 5 години от живота си на тази фантазия. И най-после, когато инцидентно хвърля каучук върху гореща сярна печка през 1839 година, той открива, че материалът освен не се топи, а тъкмо противоположното - той се втвърдява. „ Goodyear “ патентова вулканизиран каучук през 1844 година и неговата компания става водач в производството по това време. За страдание, Чарлз Гудиър губи по-голямата част от парите си в правосъдни борби за нарушение на патента му. „ Goodyear TireRubber Company “ е наречена в неговия чест.
Площта на най-големия московски парк „ Соколники “ е малко над пет квадратни километра. Вярно е, че това има с какво да се ср...
На Рой Планкет, химик, който е работил за компанията „ DuPont “ при започване на 1900 година, би трябвало да благодарим на опцията да създадем омлет. Как се стига до откритието - откакто той инцидентно се натъква на нереактивен химикал, до момента в който опитва с хладилни сътрудници. Не след дълго Планкет патентова изобретението си, което през днешния ден познаваме като тефлон - материалът, който покрива тиганите и предотвратява залепването на храната.
Швейцарският химик и интелектуалец Алберт Хофман синтезира LSD, до момента в който учи алкалоидите, създадени от ергот. Откритието става до момента в който той изследва лизергиновата киселина - мощен химикал, който за първи път е изолиран от гъбички, които порастват върху ръжта. Алкалоидите и до през днешния ден се употребяват като фармацевтични артикули и доста от техните производни се употребяват и до през днешния ден. През 1943 година Хофман инцидентно пробва своето създание. Чувства се разтревожен и зашеметен. Той си ляга и „ се потопя в някакъв тип пиене, което не е неприятно и се характеризира с изключителна интензивност на въображението “. Записва прекарванията в личния си дневник: „ Докато лежах в замаян тип със затворени очи (изживявах дневната светлина като неприятно ярка), непрестанен поток от фантастични облици на невероятна гъвкавост и живост се появи над мен и съпроводен от интензивна игра на цветове като калейдоскоп “. След това той взел опиатът - този път преднамерено - на 19 април 1943 година, и удостоверил резултатите му. Това е първият плануван опит с LSD, само че не и последният.
Подобно на фонтана на младостта, хората постоянно са търсели вълшебен съставки за повишение на либидото и възстановяване на половата функционалност. Смешното е, че синьото хапче е било въображаемо като лек против високо кръвно налягане и ангина пекторис. За изненада на учените от болница „ Мористън “ в Уелс обаче нейният позитивен резултат не се следи в нито една от тези области, само че има мощен резултат върху ерекцията на пениса. „ Pfizer “ патентова „ Виагра “ през 1996 година и е утвърдена за приложимост при еректилна дисфункция от FDA на Съединени американски щати през 1998 година
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ