Дама ловец носи късмет на дружинката с 4 отстреляни глигана
Хобитата на дамите са доста разнообразни - едни обичат да плетат, други да шият гоблени, трети да майсторят разнообразни вкусотии в кухнята. На пръсти се броят обаче тези, които имат тръпка към лова, а ловджийството от дълго време не се счита за предопределение на мощния пол. По данни на Изпълнителната организация по горите 11 % от всички ловци в България са дами, само че от тях едвам 2 % интензивно вървят на лов.
Тинка Салутска от Хисаря е измежду малцината дами в България, които избират през уикенда да облекат маскировъчно облекло, да сложат сигнална шапка и жилетка, да се запашат с патронташ и да тръгнат на пусия за дивеч. Който я види за пръв път, изобщо не може да допусна, че ловната пушка Берета 20-и диаметър е като детска играчка за нежната и нежна дама.
По специалност тя е агроном и шеф на Общинска работа „ Земеделие “ в Карлово. За себе си споделя, че постоянно е обичала провокациите, рисковите спортове и прекарвания. Мечтата й била да скача с парашут и бънджи, само че защото не ги е осъществила, решила да одобри предизвикването като стане ловджия.
Тинка Салутска освен че е най-новото попълнение и единствената жена в 60-членната ловна дружинка в село Паничери, община Хисаря, само че към този момент е неин амулет, който съгласно сътрудниците й носи шанс. Още при първия й лов в края на октомври предходната година дружинката имала слука с 4 отстреляни диви свине. Тя към момента няма персонален отстрелян трофей, само че не това е задачата, когато тръгне на лов.
„ Много е забавно, преживяването е необикновено и огромен релакс, тъй като си измежду природата през всички годишни сезони, а всеки е хубав посвоему. Особено за работеща жена е огромно наслаждение, разтоварване и отмора през уикенда. Зная, че в събота наложително съм на открито, без значение каква работа имам у дома.
Важното е, че се варирам. Отделен е въпросът какъв брой ще има слука, нали има страсти. На една от пусиите кучетата излизаха от някакво дере, на 50-100 метра от мен гонеха дивеч, само че не се виждаше какъв. Точно в такива моменти, когато си в очакване, че нещо може да изскочи, адреналинът се повишава на макс, изяснява страстите си Салутска.
За нея пусията никога не е скучна, в противен случай - занимателна е. Може да продължи към 2-3 часа и зависи от територията, която е заградена. Важно е и какъв брой хора са излезли на лов - в случай че са по-малко, не може да се загради огромна територия. Иначе началото на всеки ловджийски ден е общоприет.
Всички се събират на центъра в с. Паничери, попълнят ловния билет и се разписват. Ръководителят на лова изяснява къде ще се ловува, разпределя се кой къде и каква позиция ще заеме съгласно догатката от кое място може да мине дивеч. Важна роля имали ловците викачи - те тръгвали с ловни кучета от срещуположната страна на ловците, тъй че да могат да подплашат и подгонят дивеча.
Учи се на стрелбището на Пенчо Кубадински
Преди да придобие право на лов, дамата е минала през наложително неколкомесечно образование. То включва теоретична подготовка по специфичен учебник от 400 стр., след което сполучливо е издържала научен и на практика изпит на стрелбище „ Сокол “ в с. Труд. То е издигнато особено за откриването на Световното ловно ревю в Пловдив, извършено през 1982 година
Инициативата за създаване на стрелбището е на някогашния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Пенчо Кубадински - ловджия №1 в България по това време. Сега на стрелбище „ Сокол “ се организират национални и интернационалните надпревари. „ Ученик “ дружно с Тинка e и брачният партньор й, потомствен ловец и също член на дружинката в Паничери. Двамата се надяват да описват забавни истории на внуците си тъкмо както дядо им като дете бил впечатляван от същински приказки за лова от своя татко.
Не стреля по елени, а по чакали
Като жена ловджия Тинка Салутска има лични правила - да не стреля по елени, сърни и други красиви благородни животни, значима е и грижата за животните. Ловците поставят грижи за дивеча целогодишно, като го разселват и подхранват. На нейната мушка са единствено диви свине, както и нездравословен дивеч - чакали, лисици, вълци.
Тя изясни, че особено ловното поле на дружинката в Паничери - както и дивечът, е лимитирано. В нейния обхват съвсем няма горска територия, а повече обработваеми земи. По предписание преследвачите на дивеч нямат право да влизат в различен ловджийски регион, защото те се дефинират съгласно лесоустройствените и ловоустройствените проекти.
Свързани вести Ловец отстреля 80-килограмов вълк
Тинка Салутска от Хисаря е измежду малцината дами в България, които избират през уикенда да облекат маскировъчно облекло, да сложат сигнална шапка и жилетка, да се запашат с патронташ и да тръгнат на пусия за дивеч. Който я види за пръв път, изобщо не може да допусна, че ловната пушка Берета 20-и диаметър е като детска играчка за нежната и нежна дама.
По специалност тя е агроном и шеф на Общинска работа „ Земеделие “ в Карлово. За себе си споделя, че постоянно е обичала провокациите, рисковите спортове и прекарвания. Мечтата й била да скача с парашут и бънджи, само че защото не ги е осъществила, решила да одобри предизвикването като стане ловджия.
Тинка Салутска освен че е най-новото попълнение и единствената жена в 60-членната ловна дружинка в село Паничери, община Хисаря, само че към този момент е неин амулет, който съгласно сътрудниците й носи шанс. Още при първия й лов в края на октомври предходната година дружинката имала слука с 4 отстреляни диви свине. Тя към момента няма персонален отстрелян трофей, само че не това е задачата, когато тръгне на лов.
„ Много е забавно, преживяването е необикновено и огромен релакс, тъй като си измежду природата през всички годишни сезони, а всеки е хубав посвоему. Особено за работеща жена е огромно наслаждение, разтоварване и отмора през уикенда. Зная, че в събота наложително съм на открито, без значение каква работа имам у дома.
Важното е, че се варирам. Отделен е въпросът какъв брой ще има слука, нали има страсти. На една от пусиите кучетата излизаха от някакво дере, на 50-100 метра от мен гонеха дивеч, само че не се виждаше какъв. Точно в такива моменти, когато си в очакване, че нещо може да изскочи, адреналинът се повишава на макс, изяснява страстите си Салутска.
За нея пусията никога не е скучна, в противен случай - занимателна е. Може да продължи към 2-3 часа и зависи от територията, която е заградена. Важно е и какъв брой хора са излезли на лов - в случай че са по-малко, не може да се загради огромна територия. Иначе началото на всеки ловджийски ден е общоприет.
Всички се събират на центъра в с. Паничери, попълнят ловния билет и се разписват. Ръководителят на лова изяснява къде ще се ловува, разпределя се кой къде и каква позиция ще заеме съгласно догатката от кое място може да мине дивеч. Важна роля имали ловците викачи - те тръгвали с ловни кучета от срещуположната страна на ловците, тъй че да могат да подплашат и подгонят дивеча.
Учи се на стрелбището на Пенчо Кубадински
Преди да придобие право на лов, дамата е минала през наложително неколкомесечно образование. То включва теоретична подготовка по специфичен учебник от 400 стр., след което сполучливо е издържала научен и на практика изпит на стрелбище „ Сокол “ в с. Труд. То е издигнато особено за откриването на Световното ловно ревю в Пловдив, извършено през 1982 година
Инициативата за създаване на стрелбището е на някогашния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Пенчо Кубадински - ловджия №1 в България по това време. Сега на стрелбище „ Сокол “ се организират национални и интернационалните надпревари. „ Ученик “ дружно с Тинка e и брачният партньор й, потомствен ловец и също член на дружинката в Паничери. Двамата се надяват да описват забавни истории на внуците си тъкмо както дядо им като дете бил впечатляван от същински приказки за лова от своя татко.
Не стреля по елени, а по чакали
Като жена ловджия Тинка Салутска има лични правила - да не стреля по елени, сърни и други красиви благородни животни, значима е и грижата за животните. Ловците поставят грижи за дивеча целогодишно, като го разселват и подхранват. На нейната мушка са единствено диви свине, както и нездравословен дивеч - чакали, лисици, вълци.
Тя изясни, че особено ловното поле на дружинката в Паничери - както и дивечът, е лимитирано. В нейния обхват съвсем няма горска територия, а повече обработваеми земи. По предписание преследвачите на дивеч нямат право да влизат в различен ловджийски регион, защото те се дефинират съгласно лесоустройствените и ловоустройствените проекти.
Свързани вести Ловец отстреля 80-килограмов вълк
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ