Хлябът не трябва да е евтин, а здравословен и качествен,

Хлябът не би трябвало да е на ниска цена, а здравословен и първокласен, разяснява пред Нова телевизия доц. Огнян Боюклиев от Българска академия на науките. „ Много постоянно, когато приказваме за повишаване на храните и сравняването на цените им у нас и в прилежащите страни, има нещо, което не се регистрира. А това е качеството ”, предизвести икономистът от Института за стопански проучвания.

По думите му „ гръцкото качество спрямо българското е доста по-високо ”.

„ Когато приказваме за главните артикули, да вземем за пример бялото саламурено сирене, което в Гърция назовават фета, или за маслото, което у нас е импорт и няма по какъв начин да е на ниска цена - има леки нюанси. Статистиката регистрира, че има инфлация, което не е тъкмо по този начин. Не се регистрира сезонният темперамент на покупките – има търговци, които се възползват от високите обороти по това време на годината. Става въпрос за далавера. Освен това започнахме да консумираме пресни плодове и зеленчуци, които се създават в парници, а знаем какво става с газта и електрическата енергия. Това оскъпява продукцията ”, изясни Боюклиев.

Икономистът посочи, че точно поради цената на силата свежата храна сега е главно вносна.

„ Традиционните храни, които би трябвало да се употребяват сега, са туршии и кисело зеле. А ние отвикнахме от тях. И сега  внасяме артикули, въпреки нашите да са по-качествен отбелязва доцент Боюклиев.

По думите му цената на маслото скача, тъй като в Европа има дефицит на мляко.

„ В Западна Европа съумяха да пресекат епидемията от наследник език и това понижи добивите на мляко, а ние сме вносители на млечни артикули ”, разяснява икономистът. Той подсети, че у нас главната част от земите у нас са заети със зърнени култури и ги изнасяме.

„ Би трябвало това зърно да го трансформираме във фураж, с цел да имаме обичайни български млечни и месни артикули. Тогава ще бъде обаче и по-скъпо, тъй като качествената храна е скъпа ", изясни доцент Боюклиев. За него хубавата вест е, че в Европа палмовото масло се лимитира.

„ Има и редица неща, които не са добре, като да вземем за пример -  палмовото масло в Швейцария е неразрешено на пазара, само че те пък създават шоколади за експорт и влагат палмово масло. Т.е. възбраната е единствено локална, само че не и за експорт ", посочи икономистът. Той призова за обществена стратегия у нас, която да подкрепя хората, които са в потребност, само че не и да се изкривява пазара с изкуствени цени, а да се събират налози и да се разпределят вярно.