КНСБ: От 2021 г. досега хлябът е поскъпнал с над 43%
Хлябът е поскъпнал с над 43% от 2021 година до момента, като цената му продължава да пораства и с Данък добавена стойност, и без този налог. Това сочи разбор на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ.
Ако разгледаме последните четири години (от началото на 2021 година досега), кумулативният растеж на инфлацията (измерен посредством показателя на потребителските цени – ИПЦ) е тъкмо 29,9%, пишат от Института. Но показателят на потребителските цени е макроикономически знак, който в себе си съдържа доста на брой артикули и услуги и техните ценови нива. Това е осреднен знак, който постоянно не може да показа действителното равнище на персоналната инфлация на всеки консуматор. Поради тази причина постоянно се постанова да се гледа инфлацията на обособени артикули от дребната потребителска кошница, които всекидневно участват на нашата софра. Тяхното ценово изменение дава по-точна визия за изгубената действителна покупателна дарба у болшинството от хората.
Така да вземем за пример кумулативната инфлация единствено на хляба и зърнените храни за същия интервал е 43,3%. Това е разлика от 13,4 прочие п. (спрямо общата кумулативна инфлация за периода), което е доста за такава сензитивна стока като хляба. На всичкото от горната страна в средата на обсъждания интервал (юли 2022 г.), тази стока беше освободена от Данък добавена стойност, като от този момент до през днешния ден се ползва 0% ставка. Независимо от понижения Данък добавена стойност – към 14,5 прочие п. от това общо повишаване на хляба (от 43,4%) се е случило в интервала след въвеждането на 0% ставка.
От синдиката напомнят, че през лятото на 2022 година, когато беше въведена тази мярка, ИССИО на КНСБ организира две експресни изследвания по отношение на настъпилите промени в цената на хляба след гласуваната мярка с актуализацията на държавния бюджет за 0% Данък добавена стойност върху хляба и брашното. В обсега и на двете проучвания попаднаха 20 регионални града, както и дребни и огромни търговски обекти. Наблюдавани бяха промените в цените на пет типа самун, като са регистрирани грамажите с оглед калкулиране на цената за кг (т.е. подаденият грамаж и цена за съответния град се преизчисли в килограм).
Резултатите от първото проучване показаха намаляване на цените на хляба, само че с голяма диференция сред обособените градове. Осреднените стойности от това първо проучване за 20-те града демонстрираха едва понижение в диапазон от едвам 2 – 6%. В никакъв случай не може да се приказва за 20% понижение на цената.
Резултатите от второто проучване (в интервала 29.08-31.08.2022 г.) демонстрираха понижаване на цените на хляба, като регистрираният спад по отношение на края на юни, когато към момента се прилагаше 20% Данък добавена стойност, варираше сред 1% и 11%.
От КНСБ допълват, че в никакъв случай не са упорствали за повдигане на ставката на Данък добавена стойност за която и да е стока, а даже оферират понижение на общата ставка от 20% на 15%.
Синдикалистите прецизират, че кардиналната им позиция постоянно е била, че Данък добавена стойност ставките би трябвало да се възстановят там, където бяха преди пандемията, защото това бяха краткосрочни ограничения вследствие на обстановка, която към този момент не съществува.
Ако разгледаме последните четири години (от началото на 2021 година досега), кумулативният растеж на инфлацията (измерен посредством показателя на потребителските цени – ИПЦ) е тъкмо 29,9%, пишат от Института. Но показателят на потребителските цени е макроикономически знак, който в себе си съдържа доста на брой артикули и услуги и техните ценови нива. Това е осреднен знак, който постоянно не може да показа действителното равнище на персоналната инфлация на всеки консуматор. Поради тази причина постоянно се постанова да се гледа инфлацията на обособени артикули от дребната потребителска кошница, които всекидневно участват на нашата софра. Тяхното ценово изменение дава по-точна визия за изгубената действителна покупателна дарба у болшинството от хората.
Така да вземем за пример кумулативната инфлация единствено на хляба и зърнените храни за същия интервал е 43,3%. Това е разлика от 13,4 прочие п. (спрямо общата кумулативна инфлация за периода), което е доста за такава сензитивна стока като хляба. На всичкото от горната страна в средата на обсъждания интервал (юли 2022 г.), тази стока беше освободена от Данък добавена стойност, като от този момент до през днешния ден се ползва 0% ставка. Независимо от понижения Данък добавена стойност – към 14,5 прочие п. от това общо повишаване на хляба (от 43,4%) се е случило в интервала след въвеждането на 0% ставка.
От синдиката напомнят, че през лятото на 2022 година, когато беше въведена тази мярка, ИССИО на КНСБ организира две експресни изследвания по отношение на настъпилите промени в цената на хляба след гласуваната мярка с актуализацията на държавния бюджет за 0% Данък добавена стойност върху хляба и брашното. В обсега и на двете проучвания попаднаха 20 регионални града, както и дребни и огромни търговски обекти. Наблюдавани бяха промените в цените на пет типа самун, като са регистрирани грамажите с оглед калкулиране на цената за кг (т.е. подаденият грамаж и цена за съответния град се преизчисли в килограм).
Резултатите от първото проучване показаха намаляване на цените на хляба, само че с голяма диференция сред обособените градове. Осреднените стойности от това първо проучване за 20-те града демонстрираха едва понижение в диапазон от едвам 2 – 6%. В никакъв случай не може да се приказва за 20% понижение на цената.
Резултатите от второто проучване (в интервала 29.08-31.08.2022 г.) демонстрираха понижаване на цените на хляба, като регистрираният спад по отношение на края на юни, когато към момента се прилагаше 20% Данък добавена стойност, варираше сред 1% и 11%.
От КНСБ допълват, че в никакъв случай не са упорствали за повдигане на ставката на Данък добавена стойност за която и да е стока, а даже оферират понижение на общата ставка от 20% на 15%.
Синдикалистите прецизират, че кардиналната им позиция постоянно е била, че Данък добавена стойност ставките би трябвало да се възстановят там, където бяха преди пандемията, защото това бяха краткосрочни ограничения вследствие на обстановка, която към този момент не съществува.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




