Помните ли вкусния и топъл хляб от селската фурна? Ето с какво го заместихме
Хлябът е нещо, без което никой не може. Особено в нашата просвета, хлябът заема главно място. Освен, че е храната, без която не можем като народ, той участва извънредно доста в бита и културата ни. Няма бит, в който да не се употребява самун. Това демонстрира обвързаността на българина с хляба. В предишното хлябът се е правил от майстори-пекари в пекарните в селата и градовете. Всеки от нас помни по какъв начин заран се е разнасял пленителния мирис на преди малко изпечен топъл самун.
Не единствено че ухаеше прелестно, само че беше и пъклен апетитен. Неслучайно купувахме по два, тъй като по пътя от пекарната до у дома, постоянно единият изчезваше.
Причината за този несравним усет не е единствено във обстоятелството, че се правил ръчно от майстори-пекари. Крие се и във обстоятелството, че тогава продуктите, с които се правеше този топъл самун, бяха по-чисти и по-качествени. С времето последователно се механизира процесът на произвеждане на самун и качеството взе от ден на ден да се занижава, за сметка на количеството.
За това с какво заместихме този апетитен самун, споделя един някогашен производител на самун: „ Технологията за изработка на хляба не е доста по-различна от тази преди години, само че суровините са се трансформирали.
Днес главният артикул – брашното, е съвсем неестествен със изсъхнал глутен и химии за разпределяне при въвличане, пшеницата у нас всеобщо е фуражна, тъй като е евтина. В брашното се прибавят заместители и по този начин ядем боклуците, а хубавата пшеница отпътува за експорт, тъй като е преференциална.
Сортовете пшеница също са генно модифицирани или усъвършенствани. Оттам идат и заболяванията – алергии, диабет и кръвно, тъй че не се заблуждавайте, само че на доста малко места може да се откри същинския самун, който помним всички. “
