Хитлер се надявал да завладее целия свят не само с

Хитлер се надявал да завладее целия свят освен с военната мощност на Вермахта. Той споменавал постоянно някакво „ оръжие на възмездието “, което можело да смаже всички врагове на Райха.

Техническата мощност на Третия райх била в действителност огромна, а към нея била присъединена и таза на съвсем цяла Европа. Към 1945 година германците към този момент разполагали с реактивни самолети, с първите зенитни ракети и първите ракети клас „ въздух-въздух “. Германските физици положили основите на атомна индустрия, създадоха инфрачервени танкови прицели, жироскопична стабилизация за морски оръдия, радари и станции за заглушаване, доста положителни пеленгатори (виждали сме ги по филмите за разузнавачи).

Сред обичаните на Хитлер имало и талантливи физици. Един от тях бил кавалерът на Рицарски кръст с дъбови листа барон Манфред декор Арден (1907 г.-1997). С поддръжката на Хитлер той получил чин щардантенфюрер (полковник) от Секретен сътрудник, а също по този начин частна изследователска лаборатория в покрайнините на Берлин. По заповед на фюрера тя се охранявала от есесовски полк, дислоциран в Берлин. Барон декор Арден се занимавал с значими неща: той изследвал радиоактивни материали, създал способ за газо-дифузионно филтриране на уранови изотопи и делене на изотопите на уран-235 в центрофуга. При Хитлер ученият-есесовец изобретил електронно-оптичен преобразувател на изображения (1934), сканиращ електронен микроскоп (1937), рентгенов горист микроскоп (1939).

Но Хитлер се самоубил и физикът-щандартенфюрер трябвало да смени настойниците си. И Лаврентий Берия написа през 1945 година на другаря Сталин:

„ Световноизвестният академик барон декор Арден ми съобщи изказване, адресирано до Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики, че желае да работи единствено с съветски физици и дава своя институт и себе си разполагаем на руското държавно управление “.

Уникалното съоръжение, което баронът дал на Съветския съюз, не било за военни цели, както можело да се намерения. Например, една от тематиките, в които декор Арден постигнал забележителен прогрес, било електронното видеопредаване – прототипът на актуалната телевизия.

Частната лаборатория в Берлин била хазаин на първото напълно електронно телевизионно лъчение в света. „ Вечерта на 14 декември 1930 година с Емил Лоренц станахме очевидци на изумително събитие. Аз държах ножица пред екрана на моя разклонител с бягащ лъч и в действителност видях очертанията й да се появяват върху екрана на тръбата на приемника в другия завършек на стаята. Повторихме опита с диапозитив и постигнахме още по-впечатляващ резултат “, пише Манфред фон Арден за това събитие.

Страстта към физиката избавила любимеца на Хитлер от наказване поради съдействието си с нацистите. С него се заели руските чекисти. Те иззели цялата лаборатория, дружно с оборудването и 15 тона рафиниран уран. Фон Арден по заповед на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) се включил към други немски учени и инженери, които в този момент трябвало да работят за Съюз на съветските социалистически републики – също както, да вземем за пример, основателят на ракетите „ Фау “, Вернер декор Браун, работел за американците.

За немските учени и инженери било издигнато особено градче с къщи, чийто комфорт подхождал за германците. Умовете, на които се надявал фюрерът, в този момент живеели покрай Москва в независими вили. Самият декор Арден можел умерено да се занимава с просвета и да не се безпокои, че ще бъде осъден за присъединяване си в Секретен сътрудник. Комплексът от здания за немските учени се обозначавал като Научно-изследователски институт на Главмосстрой №9.

Германските разработчици по принцип оправдали доверието на Сталин. Те работели не по-зле, в сравнение с в Германия. При това, с познатото им съоръжение, което било деликатно превозено с влакове покрай Москва.

Разбира се, руските управляващи дали на декор Арден и неговите сътрудници помощници измежду руските учени. Обикновено подбирали такива, които знаели немски. Игор Курчатов също сътрудничил на декор Арден.

Успоредно с това получили плутоний за първата руска атомна бомба в индустриалния реактор на секретния обект „ Челябинск-40 “. След нейното тестване германецът лекар Н. Рил станал Герой на социалистическия труд.

След като работил по пречистването на уран в Москва, някогашният есесовец фон Арден бил преместен в Сухуми. Там основали нов теоретичен център и самият той станал теоретичен началник на Физико-техническия институт в Сухуми.

Активното присъединяване на Манфред декор Арден в руския атомен план му дало опция да се занимава съществено с висока просвета. Той в никакъв случай не е бил милитарист. Дори до момента в който разработвал атомна бомба за Райха, се считал за академик, само че не и за боен. Интересното е, че като СС-щандартенфюрер в никакъв случай не бил член на нацистката партия. Баща му Егмонт декор Арден постъпил по същия метод. Пруският офицер от остарялата школа бил другар със самия Херман Гьоринг, само че изрично отказал, когато Гьоринг го поканил да заеме управителен пост в партията.

Работата на барона била високо оценена. Той получава втората си Сталинска премия през 1953 година (първата получил през 1947 година за основаването на електронен микроскоп). През 1955 година му разрешили да се завърне в Германска демократична република.

В демократична Германия фон Арден станал почетен професор в Техническия университет в Дрезден. Под негово управление работел и цял изследователски институт в Саксония.

–