Д-р Вороноф, забравеният апологет на вечната младост
Хирургът присажда пръв тестиси от шимпанзе на импотентен мъж и му връща мерака
Признат учен-визионер, оказал се в един миг напълно покрай спечелването на Нобелова премия
Става същинска звезда на „ джетсет “-а по Френската Ривиера, прочула се около Ърнест Хемингуей, Пикасо и Скот Фицджералд
През ония безметежни години сред Първата и Втората международна война светът вижда сбъднат на земята мита за безконечната младост
„ Това, което характеризира нашия век, са американските небостъргачи и хирургическите интервенциите на доктор Вороноф! “ – по този начин преди век будните интелектуалци в Западна Европа обобщавали преценките за времето си. Тогава, през 1925 година, световноизвестният френски хирург с съветско родословие Сергей Воронов купува голяма първокласна вила в намиращото се на границата с Франция италианско крайморско градче Вентимиля и я трансформира в център за трансплантация на органи от животни на човек. Защото вярвал, че по този метод, т.е. оспорвайки обичайна медицина, той ще открие пътя към безконечната младост и ще я направи притежание за всички. Експериментите му, които през двайсетте и трийсетте години на предишния век човечеството следи със спотаен мирис, са придружени както с провали, по този начин и с триумфи. Като последните, въпреки и редки, нагнетяват очакванията за древен дълъг живот, най-малко до „ преяждане с дни “, както написа в светата книга, а инспириралият ги хирург става воин на своето време.
Сергей Вороноф
През тези дни много медии в Италия, Франция и Швейцария използваха стоте години от закупуването на вилата – клиника във Вентимиля, като мотив да си спомнят за един същински съгласно тях пионер в медицината. И го подредиха измежду най-известните мъже в света от първата половина на предишния век, може би и тъй като е хирург, символизиращ упоритостите и странностите на най-хуманния поминък.
„ Вороноф – писа тиражираният италиански ежедневник „ Кориере каузи сера “, е „ доктор Франкенщайн “, който е захласнат от търсенето на безконечната младост, само че който е и приет учен-визионер, оказал се в един миг напълно покрай спечелването на Нобелова премия “. Ех, бил също по този начин фен на хубавия живот, който не дотяга, на красивите дами, които обичал до изнемога, става същинска звезда на „ джетсет “-а по Френската Ривиера, прочула се около Ърнест Хемингуей, Пикасо и Скот Фицджералд, популяризира се докторът и като умел комарджия. Но няма неприятно, тъй като в негово лице най-малко през ония безметежни години сред Първата и Втората международна война, светът вижда сбъднат на земята мита за безконечната младост.
Сергей Абрамович Вороноф е роден в Русия през 1886 година и както се вижда от неговото име – той е от еврейски генезис. Този факт принуждава фамилията му да избяга във Франция през 1885 година поради повсеместната гонка против себеподобните му. По това време на императорския престол в Санкт Петербург се е качил Александър III, а той е уверен, че предшественикът му Александър II е погубен при атентат от анархисти - евреи. Както е известно, терористичният акт е бил подреден от брата на вожда на международния пролетариат Владимир Улянов-Ленин – Александър Улянов, а майката на двамата - Мария Бланк е била чистокръвна еврейка. Та, идвайки на власт след анархисткото нападение против Александър II и твърдо набожен, че евреите са забъркани в гибелта на предшественика му, Александър III стартира жестока антисемитска акция в цялата империя. Като преди десетина години известният италиански публицист на исторически книжлета Енцо Барнаба дава думата на доктор Веронов в написаната в първо лице негова биография: „ Мечтата за безконечна младост “. „ Пълзящият антисемитизъм в родината ще ме принуди да преглътна не една и две отровни хапки – споделя докторът - и ще ускори любовта ми към Франция, която бях хранил в Русия “. А един път озовал се в Париж, с цел да може да следва в университет, Сергей Воронов първо би трябвало да се снабди с дипломи за приключено френско приблизително обучение – и теоретичен, и книжовен профил. Първия съумява да завърши за няколко месеца, само че вторият му лишава две години, защото с цел да се дипломира, той би трябвало да владее съвършено езика на Молиер и Жан Жак Русо. Успява, научава го, а през 1888 година прекръстилият се на Серж Вороноф юноша се записва в Медицинския факултет на Париж, като по-късно ще каже, че го бил направил захласнат от фантазията да откри разковничето на безконечната младост. И изважда огромен шанс, защото е записан в курса на светилото на медицината по това време Жул-Емил Пеан - прославен хирург и откривател на така наречен хемостатичната скоба, която дава неправдоподобен подтик на гинекологичната и коремната хирургия.
След като приключва през 1893 година, по предложение навръх професора му Пеан, доктор Вероноф става персонален хирург на хедива на Египет, т.е. наместника на турския султан в африканската страна - негово височество Абас Хилми II, който ръководи страната си от името на Високата врата, само че е манипулиран от англичаните. В Кайро младият доктор провежда през 1902 година първия медицински конгрес в египетската история, като към този момент е почнал да се интересува от резултатите на кастрацията върху евнусите. Особено огромен е ползата му към ролята на половите жлези и хормоните върху жизнеността на човешкия организъм и неговото стареене – цел, в която се концентрират бъдещите му проучвания.
Останал вдовец през 1910 година след гибелта на първата му брачна половинка Маргьорит Барб, за която се дами през 1897 година, Серж Вороноф се завръща в Европа. През 1912 година пък обитава за няколко месеца в Ню Йорк и се образова в клиниката на носителя на Нобелова премия за медицина през същата година Алексис Карел, който е негов другар и сътрудник от университета в Париж, само че към този момент е международно приет специалист по трансплантация на органи. А откакто се завръща на Стария континент, паралелно с активността си на хирург в Ница, където получава предопределение, докторът спретва до къщата, в която живее, дребна зоологическа градина и слага началото на първите си опити по присаждане на органи на животни. „ Оптимист съм – споделя доктор Воронофф в биографията на Енцо Барнаба - анатомичната конструкция на матката на овцата сигурно ще ми разреши да преодолея трудностите, с които се сблъсках при експериментирането с матки на женски кучета “.
Но медикът желае да премине на идващото, по-високо равнище, т.е. да не присажда органи на животни, а на хора. И когато през 1912 година френската полиция залавя няколко членове на бандата „ Боно “ - група анархисти, опустошили по това време Франция и Белгия, амбициозният хирург запретва ръкави. Един от закопчаните е известният поради литературната си пристрастеност с прякора „ Учения “ престъпник Раймон Калемин, който, наказан на гибел, дава непринудено тялото си за научни проучвания. Научавайки това, Вороноф отива при наблюдаващия делото парижки прокурор, с цел да изиска позволение да в профил един от бъбреците на Калемин и да го трансплантира на деветнадесетгодишно момиче, повалено от туберкулоза. Разрешение за интервенция обаче не получава, тъй като магистратът отсича: „ Ако Калемин почине под ножа, присъдата няма да бъде изпълнена, а в случай че интервенцията премине добре, тогава в очите на обществото той ще стане покровител и това е неприемливо “. Така деветнадесетгодишното девойче умира, а Калемин ще бъде екзекутиран.
Но на Вороноф не му се постанова да чака дълго друга опция за опити върху човешко тяло. През 1913 година татко се обръща към него, с цел да реши казуса на четиринадесетгодишното му първородно дете, страдащо от кретенизъм - заболяване, което включва „ недостиг “ в развиването на мозъка и други физически патологии. За Вороноф това обаче не е мозъчен проблем, а синдром на щитовидната жлеза, защото мозъкът не може да действа без хормона, отделян от естествена щитовидна жлеза. Решението съгласно хирурга се крие в трансплантацията на значимия орган, само че поражда въпросът от кое място да го вземе? След като се пробва да убеди без триумф един от родителите да подари едно от „ двете крила на пеперудата си “ – щитовидната жлеза има долу-горе такава форма - хирургът е осенен от концепцията, че трансплантацията може да проработи и с жлеза, взета от шимпанзе. Операцията е осъществена пред екип от 19 лекари, присъстващи като очевидци, и приключва с огромен триумф. Така опитът ускорява убежденията на Вороноф, че присаждането на жлезиста тъкан от животни, изключително маймуни, върху хора, може да противодейства на стареенето и да възвърне жизнеността на по-възрастни мъже и дами. „ Следователно ключът към младостта и жизнеността се крие в половите жлези! “ – заключава хирургът съгласно писателя-историк Енцо Барнаба.
По време на интервенция
През годините на Първата международна война лекарят запретва още веднъж ръкави, този път с цел да удостовери интуицията си, че „ тестикулярна пулпа “ от животни може да има позитивен резултат върху процеса на укрепване на рани. Експериментите му се оказват сполучливи и през 1919 година той показва резултатите си пред участниците в 28-ия френски конгрес по хирургия – сътрудниците му го потупват по гърба, изобилстват ръкостискания и похвали, само че никой не почита поканата му да посети неговата лаборатория. Разбира се, скептицизмът и подигравките на връстниците му от докторската колегия не помрачават неговите упоритости, още повече, че пред тях се откриват нови хоризонти, откакто през 1920 година той се дами за Евелин Бостуик – щерка на богат изпълнителен шеф на американския потролен тръст „ Стандарт Оил “. Тя обаче умира година по-късно от връхлетяла я тежка бронхопневомония, само че персоналното ѝ положение е толкоз огромно, че обезпечава на вдовеца голяма финансова самостоятелност, на първо място с цел да продължи авангардните си и за мнозина налудничави проучвания. На първо място той стартира да трансплантира тънки резени от тестикулярна тъкан от шимпанзета и бабуини в тестисите на мъже, защото съгласно него тази процедура водела до необятен набор от изгоди, в това число възстановяване на паметта, понижаване на умората, повишение на половия вкус, удължение на живота и възстановяване на цялостното здравословно положение.
Първите два опита за трансплантации от този тип са направени върху 45-годишен търговец и 65-годишен духовник, само че се оказват цялостен неуспех. Вороноф обаче не се обезкуражава - третата трансплантация е осъществена на 59-годишен мъж, измъчен от тежка форма на гонорея, която е предизвикала загуба на половата интензивност и физическа и психическа меланхолия. Според биографията на Барнаба, въпросната интервенция с присаждане на фрагменти от тестикули от маймуна върху човешки полови жлези била завършила „ приемливо добре “, само че за същински триумф се сочат четвъртата и петата трансплантация, осъществени на писателя и притежател на Нобелова премия за литература Морис Метерлинк, както и на 74-годишен британски благородник, който е бил импотентен в продължение на десетилетие. „ Когато го видяхме 8 месеца след интервенцията, не можахме да повярваме на очите си – споделя хирургът в томчето „ Мечтата за безконечната младост “ - Той към този момент не бе с наднормено тегло, плешивостта му бе изчезнала под пълен пласт коса и твърдеше, че се чувствал с двадесет години по-млад! “ Така през 20-те и 30-те години на предишния век тези интервенции стават извънредно известни, изключително след закупуването и превръщането в клиника на първокласната вила-замък „ Грималди “ край Вентимиля. Като с цел да получава пресен материал за трансплантации, в големия парк на имението хирургът провежда макар митингите на тогавашните анималисти нещо като зоологическа градина, нещо като плантация, надалеч по-просторна от онази край Ница, където преднамерено спазарен цирков звероукротител се заема с развъждането на нужните за интервенциите животни. А пред вратата на вилата стартират да се редят на опашка богати и известни хора, даващи благо и драго, за да бъдат ощастливени с трансплантация, медиите пък отразяват нашироко и постоянно като сензация всяка хирургическа намеса. Тук му е мястото да се спомене, че Вороноф също по този начин се пробва да трансплантира яйчници от маймуни на дами, за да се противодейства на резултатите от менопаузата, само че тук наподобява удря на камък.
Вила Грималди
Вороноф ще работи сред лабораторията си във Вила Грималди, Франция и Италия до 1939 година, когато расовите закони в тези страни го принуждават още веднъж да бяга в чужбина поради еврейския му генезис. И дружно с красивата си трета брачна половинка Герти, която е съвсем петдесет години по-млада от него, световноизвестният хирург се реалокира в Ню Йорк, където обаче престава да практикува. След края на Втората международна война фамилията се завръща в Италия, където открива вилата-замък-клиника „ Грималди “ опустошена от бомбардировки. Приятели – архитекти вършат проект за възобновяване на луксозното имение и неговата монументална постройка, само че всичко пропада, защото през 1951 година преместилият се да живее в Лозана Вороноф се подхлъзва във ваната си, удря неприятно глава в чугунения ръб и умира на място. След това вилата е продадена от брачната половинка Герти, към този момент наново омъжена за португалския граф Жил да Фош, като новите притежатели основават свръхлуксозна лятна резиденция. Според слуховете обаче скоро престанали да вървят там, защото парцелът бил населявана от призрака на Вороноф и непрекъснато кънтели неговите писъци на съветски език.
Днес обичайна пък и ексцентричната медицина като че ли не желаят да си спомнят за доктор Сергей Вороноф. В подмяна на това той продължава да живее с неговите опити и шеметни визионерски хрумвания в инспирирани от тях творби на именити белетристи като бащата на Шерлок Холмс – Артър Конан Дойл и гения на съветската литература Михаил Булгаков. Продължава да съществува също по този начин в плеяда елитни международни кръчми и с вкусния специалитет – „ Филе Вороноф “, който е считан за същински афродизиак и за един от върховете на така наречен еротична кухня. Приготвя се като пай телешко филе се запържва леко в краве масло и по-късно се фламбира с коняк до момента в който месото придобие предизвикателно бляскав кафяв цвят и карамелизиран послевкус. На Воронов е отдаден и международно известният коктейлът „ Monkey Gland “ (в дословен превод „ Маймунски тестис “), за който се твърди, че е заплетен съвсем преди век в Париж от джин, портокалов сок, сироп гренадин и няколко капки абсент.
Признат учен-визионер, оказал се в един миг напълно покрай спечелването на Нобелова премия
Става същинска звезда на „ джетсет “-а по Френската Ривиера, прочула се около Ърнест Хемингуей, Пикасо и Скот Фицджералд
През ония безметежни години сред Първата и Втората международна война светът вижда сбъднат на земята мита за безконечната младост
„ Това, което характеризира нашия век, са американските небостъргачи и хирургическите интервенциите на доктор Вороноф! “ – по този начин преди век будните интелектуалци в Западна Европа обобщавали преценките за времето си. Тогава, през 1925 година, световноизвестният френски хирург с съветско родословие Сергей Воронов купува голяма първокласна вила в намиращото се на границата с Франция италианско крайморско градче Вентимиля и я трансформира в център за трансплантация на органи от животни на човек. Защото вярвал, че по този метод, т.е. оспорвайки обичайна медицина, той ще открие пътя към безконечната младост и ще я направи притежание за всички. Експериментите му, които през двайсетте и трийсетте години на предишния век човечеството следи със спотаен мирис, са придружени както с провали, по този начин и с триумфи. Като последните, въпреки и редки, нагнетяват очакванията за древен дълъг живот, най-малко до „ преяждане с дни “, както написа в светата книга, а инспириралият ги хирург става воин на своето време.
Сергей Вороноф
През тези дни много медии в Италия, Франция и Швейцария използваха стоте години от закупуването на вилата – клиника във Вентимиля, като мотив да си спомнят за един същински съгласно тях пионер в медицината. И го подредиха измежду най-известните мъже в света от първата половина на предишния век, може би и тъй като е хирург, символизиращ упоритостите и странностите на най-хуманния поминък.
„ Вороноф – писа тиражираният италиански ежедневник „ Кориере каузи сера “, е „ доктор Франкенщайн “, който е захласнат от търсенето на безконечната младост, само че който е и приет учен-визионер, оказал се в един миг напълно покрай спечелването на Нобелова премия “. Ех, бил също по този начин фен на хубавия живот, който не дотяга, на красивите дами, които обичал до изнемога, става същинска звезда на „ джетсет “-а по Френската Ривиера, прочула се около Ърнест Хемингуей, Пикасо и Скот Фицджералд, популяризира се докторът и като умел комарджия. Но няма неприятно, тъй като в негово лице най-малко през ония безметежни години сред Първата и Втората международна война, светът вижда сбъднат на земята мита за безконечната младост.
Сергей Абрамович Вороноф е роден в Русия през 1886 година и както се вижда от неговото име – той е от еврейски генезис. Този факт принуждава фамилията му да избяга във Франция през 1885 година поради повсеместната гонка против себеподобните му. По това време на императорския престол в Санкт Петербург се е качил Александър III, а той е уверен, че предшественикът му Александър II е погубен при атентат от анархисти - евреи. Както е известно, терористичният акт е бил подреден от брата на вожда на международния пролетариат Владимир Улянов-Ленин – Александър Улянов, а майката на двамата - Мария Бланк е била чистокръвна еврейка. Та, идвайки на власт след анархисткото нападение против Александър II и твърдо набожен, че евреите са забъркани в гибелта на предшественика му, Александър III стартира жестока антисемитска акция в цялата империя. Като преди десетина години известният италиански публицист на исторически книжлета Енцо Барнаба дава думата на доктор Веронов в написаната в първо лице негова биография: „ Мечтата за безконечна младост “. „ Пълзящият антисемитизъм в родината ще ме принуди да преглътна не една и две отровни хапки – споделя докторът - и ще ускори любовта ми към Франция, която бях хранил в Русия “. А един път озовал се в Париж, с цел да може да следва в университет, Сергей Воронов първо би трябвало да се снабди с дипломи за приключено френско приблизително обучение – и теоретичен, и книжовен профил. Първия съумява да завърши за няколко месеца, само че вторият му лишава две години, защото с цел да се дипломира, той би трябвало да владее съвършено езика на Молиер и Жан Жак Русо. Успява, научава го, а през 1888 година прекръстилият се на Серж Вороноф юноша се записва в Медицинския факултет на Париж, като по-късно ще каже, че го бил направил захласнат от фантазията да откри разковничето на безконечната младост. И изважда огромен шанс, защото е записан в курса на светилото на медицината по това време Жул-Емил Пеан - прославен хирург и откривател на така наречен хемостатичната скоба, която дава неправдоподобен подтик на гинекологичната и коремната хирургия.
След като приключва през 1893 година, по предложение навръх професора му Пеан, доктор Вероноф става персонален хирург на хедива на Египет, т.е. наместника на турския султан в африканската страна - негово височество Абас Хилми II, който ръководи страната си от името на Високата врата, само че е манипулиран от англичаните. В Кайро младият доктор провежда през 1902 година първия медицински конгрес в египетската история, като към този момент е почнал да се интересува от резултатите на кастрацията върху евнусите. Особено огромен е ползата му към ролята на половите жлези и хормоните върху жизнеността на човешкия организъм и неговото стареене – цел, в която се концентрират бъдещите му проучвания.
Останал вдовец през 1910 година след гибелта на първата му брачна половинка Маргьорит Барб, за която се дами през 1897 година, Серж Вороноф се завръща в Европа. През 1912 година пък обитава за няколко месеца в Ню Йорк и се образова в клиниката на носителя на Нобелова премия за медицина през същата година Алексис Карел, който е негов другар и сътрудник от университета в Париж, само че към този момент е международно приет специалист по трансплантация на органи. А откакто се завръща на Стария континент, паралелно с активността си на хирург в Ница, където получава предопределение, докторът спретва до къщата, в която живее, дребна зоологическа градина и слага началото на първите си опити по присаждане на органи на животни. „ Оптимист съм – споделя доктор Воронофф в биографията на Енцо Барнаба - анатомичната конструкция на матката на овцата сигурно ще ми разреши да преодолея трудностите, с които се сблъсках при експериментирането с матки на женски кучета “.
Но медикът желае да премине на идващото, по-високо равнище, т.е. да не присажда органи на животни, а на хора. И когато през 1912 година френската полиция залавя няколко членове на бандата „ Боно “ - група анархисти, опустошили по това време Франция и Белгия, амбициозният хирург запретва ръкави. Един от закопчаните е известният поради литературната си пристрастеност с прякора „ Учения “ престъпник Раймон Калемин, който, наказан на гибел, дава непринудено тялото си за научни проучвания. Научавайки това, Вороноф отива при наблюдаващия делото парижки прокурор, с цел да изиска позволение да в профил един от бъбреците на Калемин и да го трансплантира на деветнадесетгодишно момиче, повалено от туберкулоза. Разрешение за интервенция обаче не получава, тъй като магистратът отсича: „ Ако Калемин почине под ножа, присъдата няма да бъде изпълнена, а в случай че интервенцията премине добре, тогава в очите на обществото той ще стане покровител и това е неприемливо “. Така деветнадесетгодишното девойче умира, а Калемин ще бъде екзекутиран.
Но на Вороноф не му се постанова да чака дълго друга опция за опити върху човешко тяло. През 1913 година татко се обръща към него, с цел да реши казуса на четиринадесетгодишното му първородно дете, страдащо от кретенизъм - заболяване, което включва „ недостиг “ в развиването на мозъка и други физически патологии. За Вороноф това обаче не е мозъчен проблем, а синдром на щитовидната жлеза, защото мозъкът не може да действа без хормона, отделян от естествена щитовидна жлеза. Решението съгласно хирурга се крие в трансплантацията на значимия орган, само че поражда въпросът от кое място да го вземе? След като се пробва да убеди без триумф един от родителите да подари едно от „ двете крила на пеперудата си “ – щитовидната жлеза има долу-горе такава форма - хирургът е осенен от концепцията, че трансплантацията може да проработи и с жлеза, взета от шимпанзе. Операцията е осъществена пред екип от 19 лекари, присъстващи като очевидци, и приключва с огромен триумф. Така опитът ускорява убежденията на Вороноф, че присаждането на жлезиста тъкан от животни, изключително маймуни, върху хора, може да противодейства на стареенето и да възвърне жизнеността на по-възрастни мъже и дами. „ Следователно ключът към младостта и жизнеността се крие в половите жлези! “ – заключава хирургът съгласно писателя-историк Енцо Барнаба.
По време на интервенция
През годините на Първата международна война лекарят запретва още веднъж ръкави, този път с цел да удостовери интуицията си, че „ тестикулярна пулпа “ от животни може да има позитивен резултат върху процеса на укрепване на рани. Експериментите му се оказват сполучливи и през 1919 година той показва резултатите си пред участниците в 28-ия френски конгрес по хирургия – сътрудниците му го потупват по гърба, изобилстват ръкостискания и похвали, само че никой не почита поканата му да посети неговата лаборатория. Разбира се, скептицизмът и подигравките на връстниците му от докторската колегия не помрачават неговите упоритости, още повече, че пред тях се откриват нови хоризонти, откакто през 1920 година той се дами за Евелин Бостуик – щерка на богат изпълнителен шеф на американския потролен тръст „ Стандарт Оил “. Тя обаче умира година по-късно от връхлетяла я тежка бронхопневомония, само че персоналното ѝ положение е толкоз огромно, че обезпечава на вдовеца голяма финансова самостоятелност, на първо място с цел да продължи авангардните си и за мнозина налудничави проучвания. На първо място той стартира да трансплантира тънки резени от тестикулярна тъкан от шимпанзета и бабуини в тестисите на мъже, защото съгласно него тази процедура водела до необятен набор от изгоди, в това число възстановяване на паметта, понижаване на умората, повишение на половия вкус, удължение на живота и възстановяване на цялостното здравословно положение.
Първите два опита за трансплантации от този тип са направени върху 45-годишен търговец и 65-годишен духовник, само че се оказват цялостен неуспех. Вороноф обаче не се обезкуражава - третата трансплантация е осъществена на 59-годишен мъж, измъчен от тежка форма на гонорея, която е предизвикала загуба на половата интензивност и физическа и психическа меланхолия. Според биографията на Барнаба, въпросната интервенция с присаждане на фрагменти от тестикули от маймуна върху човешки полови жлези била завършила „ приемливо добре “, само че за същински триумф се сочат четвъртата и петата трансплантация, осъществени на писателя и притежател на Нобелова премия за литература Морис Метерлинк, както и на 74-годишен британски благородник, който е бил импотентен в продължение на десетилетие. „ Когато го видяхме 8 месеца след интервенцията, не можахме да повярваме на очите си – споделя хирургът в томчето „ Мечтата за безконечната младост “ - Той към този момент не бе с наднормено тегло, плешивостта му бе изчезнала под пълен пласт коса и твърдеше, че се чувствал с двадесет години по-млад! “ Така през 20-те и 30-те години на предишния век тези интервенции стават извънредно известни, изключително след закупуването и превръщането в клиника на първокласната вила-замък „ Грималди “ край Вентимиля. Като с цел да получава пресен материал за трансплантации, в големия парк на имението хирургът провежда макар митингите на тогавашните анималисти нещо като зоологическа градина, нещо като плантация, надалеч по-просторна от онази край Ница, където преднамерено спазарен цирков звероукротител се заема с развъждането на нужните за интервенциите животни. А пред вратата на вилата стартират да се редят на опашка богати и известни хора, даващи благо и драго, за да бъдат ощастливени с трансплантация, медиите пък отразяват нашироко и постоянно като сензация всяка хирургическа намеса. Тук му е мястото да се спомене, че Вороноф също по този начин се пробва да трансплантира яйчници от маймуни на дами, за да се противодейства на резултатите от менопаузата, само че тук наподобява удря на камък.
Вила Грималди
Вороноф ще работи сред лабораторията си във Вила Грималди, Франция и Италия до 1939 година, когато расовите закони в тези страни го принуждават още веднъж да бяга в чужбина поради еврейския му генезис. И дружно с красивата си трета брачна половинка Герти, която е съвсем петдесет години по-млада от него, световноизвестният хирург се реалокира в Ню Йорк, където обаче престава да практикува. След края на Втората международна война фамилията се завръща в Италия, където открива вилата-замък-клиника „ Грималди “ опустошена от бомбардировки. Приятели – архитекти вършат проект за възобновяване на луксозното имение и неговата монументална постройка, само че всичко пропада, защото през 1951 година преместилият се да живее в Лозана Вороноф се подхлъзва във ваната си, удря неприятно глава в чугунения ръб и умира на място. След това вилата е продадена от брачната половинка Герти, към този момент наново омъжена за португалския граф Жил да Фош, като новите притежатели основават свръхлуксозна лятна резиденция. Според слуховете обаче скоро престанали да вървят там, защото парцелът бил населявана от призрака на Вороноф и непрекъснато кънтели неговите писъци на съветски език.
Днес обичайна пък и ексцентричната медицина като че ли не желаят да си спомнят за доктор Сергей Вороноф. В подмяна на това той продължава да живее с неговите опити и шеметни визионерски хрумвания в инспирирани от тях творби на именити белетристи като бащата на Шерлок Холмс – Артър Конан Дойл и гения на съветската литература Михаил Булгаков. Продължава да съществува също по този начин в плеяда елитни международни кръчми и с вкусния специалитет – „ Филе Вороноф “, който е считан за същински афродизиак и за един от върховете на така наречен еротична кухня. Приготвя се като пай телешко филе се запържва леко в краве масло и по-късно се фламбира с коняк до момента в който месото придобие предизвикателно бляскав кафяв цвят и карамелизиран послевкус. На Воронов е отдаден и международно известният коктейлът „ Monkey Gland “ (в дословен превод „ Маймунски тестис “), за който се твърди, че е заплетен съвсем преди век в Париж от джин, портокалов сок, сироп гренадин и няколко капки абсент.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ