Съществуват възможности за увеличаване на българския износ на земеделски продукти за Япония
Хироши Нарахира е новият ексклузивен и пълномощен дипломат на Япония в София. Заместник-министър Георг Георгиев се е срещнал с дипломата в Министерство на външните работи и е приел акредитивните му писма. Двамата събеседници са разискали отличните връзки сред България и Япония. Те са отбелязали трите значими кръгли годишнини, които страните ни честваха през 2019 година - от реализирането на първите публични контакти, установяването на дипломатическите връзки и след това тяхното възобновяване след известно спиране.
Традиционно положителните връзки сред България и Япония биха могли да се задълбочат, като най-лесният път към това е посредством доближаването на хората – с културни, просветителни и туристически обмени.
Япония е третата по величина стопанска система в Света (след Съединени американски щати и Китай). Тя е третият максимален производител на коли, има най-голямата промишленост за артикули от сферата на електрониката и е на първите места в класациите за нововъведения.
Япония е предпочитан търговско-икономически сътрудник на България. През 1972 е основан неправителствен Българо-японски стопански комитет, преименуван през 2004 в Българо-японски стопански съвет. Секретар от българска страна е БТПП. От 2004 насам за почетен ръководител на Българо-японският стопански съвет се дефинира министърът на стопанската система на България.
През последните години динамично се развиват връзките сред Европейски Съюз и Япония. На 17 юли 2018 бяха подписани Споразумение за свобдна търговия и Споразумението за стратегическо партньорство сред Европейски Съюз и Япония (в мощ от 1 февруари 2019). Споразумението за свободна търговия планува елиминиране на цените и нетарифните загради пред търговията и обгръща други свързани с търговията въпроси като услуги, държавни поръчки, регулаторни въпроси, конкуренция, стабилно развиване.
През последните години стокообменът сред двете страни пораства. През предходната година българският експорт възлиза на 56.5 млн.щ.д., което е нарастване с 11.4% по отношение на 2018-а. Вносът от Япония естествено е по-голям. През предходната година обаче е намалял с 2.5%, като възлиза на 154.2 млн. щ.долара, по данни от Министреството на стопанската система.
В експорта ни доминират артикули като интегрални схеми и електронни микрокомплекти, кожи и други елементи от птици, покрити с пера или пух, електрически трансформатори, медицински, хирургически, зъболекарски и ветеринарни принадлежности и апарати и други.
От Япония внасяме пътнически коли, електрически мотори и генератори, елементи и такъми за транспортните средства, жици, кабели (включително коаксиалните кабели) и други.
Поради ниската степен на самозадоволяване на Япония със селскостопанска продукция и храни съществуват благоприятни условия за увеличение на българския експорт за Япония на този тип артикули. Една подобаваща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни артикули.
Японското селско стопанство е високо софтуерно и механизирано, само че създава едвам 40% от нужните на страната хранителни артикули. Годни за земеделие са 49 000 км² или към 14 % от територията на страната. Аграрният бранш на Япония е субсидиран. За стратегически артикули – ориз, телешко месо, пшеница и други, страната постанова огромни вносни мита.
През годините има разнообразни планове у нас, подкрепени от японски финансови институции.
Японската банка за интернационално съдействие е финансирала редица редица планове в България, в това число рехабилитация на Топлоелектрическа централа "Марица изток 2 " ЕАД.
На 5 февруари тази година президентът Румен Радев организира среща с представители на водещи японски компании, с интерес към България и такива, към този момент разрастващи активност в страната ни (SEGA Games, Murata Manufacturing, Mitsubishi Corporation, DJK Europe, Japan Agri Products Europe/Zennoh, Itochu Corporation, Yazaki Bulgaria и други, както и генералния шеф на офиса на JETRO във Виена.
На 4 февруари тази година в Резиденцията на посланика на Япония в София се организира Японски бизнес нетуъркинг банкет, с присъединяване на японски и български представители на бизнеса.
У нас и няколко огромни японски компании развиват свои планове.
Традиционно положителните връзки сред България и Япония биха могли да се задълбочат, като най-лесният път към това е посредством доближаването на хората – с културни, просветителни и туристически обмени.
Япония е третата по величина стопанска система в Света (след Съединени американски щати и Китай). Тя е третият максимален производител на коли, има най-голямата промишленост за артикули от сферата на електрониката и е на първите места в класациите за нововъведения.
Япония е предпочитан търговско-икономически сътрудник на България. През 1972 е основан неправителствен Българо-японски стопански комитет, преименуван през 2004 в Българо-японски стопански съвет. Секретар от българска страна е БТПП. От 2004 насам за почетен ръководител на Българо-японският стопански съвет се дефинира министърът на стопанската система на България.
През последните години динамично се развиват връзките сред Европейски Съюз и Япония. На 17 юли 2018 бяха подписани Споразумение за свобдна търговия и Споразумението за стратегическо партньорство сред Европейски Съюз и Япония (в мощ от 1 февруари 2019). Споразумението за свободна търговия планува елиминиране на цените и нетарифните загради пред търговията и обгръща други свързани с търговията въпроси като услуги, държавни поръчки, регулаторни въпроси, конкуренция, стабилно развиване.
През последните години стокообменът сред двете страни пораства. През предходната година българският експорт възлиза на 56.5 млн.щ.д., което е нарастване с 11.4% по отношение на 2018-а. Вносът от Япония естествено е по-голям. През предходната година обаче е намалял с 2.5%, като възлиза на 154.2 млн. щ.долара, по данни от Министреството на стопанската система.
В експорта ни доминират артикули като интегрални схеми и електронни микрокомплекти, кожи и други елементи от птици, покрити с пера или пух, електрически трансформатори, медицински, хирургически, зъболекарски и ветеринарни принадлежности и апарати и други.
От Япония внасяме пътнически коли, електрически мотори и генератори, елементи и такъми за транспортните средства, жици, кабели (включително коаксиалните кабели) и други.
Поради ниската степен на самозадоволяване на Япония със селскостопанска продукция и храни съществуват благоприятни условия за увеличение на българския експорт за Япония на този тип артикули. Една подобаваща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни артикули.
Японското селско стопанство е високо софтуерно и механизирано, само че създава едвам 40% от нужните на страната хранителни артикули. Годни за земеделие са 49 000 км² или към 14 % от територията на страната. Аграрният бранш на Япония е субсидиран. За стратегически артикули – ориз, телешко месо, пшеница и други, страната постанова огромни вносни мита.
През годините има разнообразни планове у нас, подкрепени от японски финансови институции.
Японската банка за интернационално съдействие е финансирала редица редица планове в България, в това число рехабилитация на Топлоелектрическа централа "Марица изток 2 " ЕАД.
На 5 февруари тази година президентът Румен Радев организира среща с представители на водещи японски компании, с интерес към България и такива, към този момент разрастващи активност в страната ни (SEGA Games, Murata Manufacturing, Mitsubishi Corporation, DJK Europe, Japan Agri Products Europe/Zennoh, Itochu Corporation, Yazaki Bulgaria и други, както и генералния шеф на офиса на JETRO във Виена.
На 4 февруари тази година в Резиденцията на посланика на Япония в София се организира Японски бизнес нетуъркинг банкет, с присъединяване на японски и български представители на бизнеса.
У нас и няколко огромни японски компании развиват свои планове.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ