Да помниш всеки ден от живота си - възможно ли е?
Хипертимезията е извънредно рядко неврологично положение, при което човек има изключително добра автобиографична памет. Това значи, че хората с хипертимезия могат да си спомнят съвсем всеки ден от живота си с удивителна акуратност – дати, събития, страсти, дребни елементи, които елементарният човек от дълго време би не запомнил. Състоянието е известно още като HSAM (Highly Superior Autobiographical Memory), което безусловно се превежда като „ извънредно превъзходна автобиографична памет “.
Прочетете още
Първият документиран случай на хипертимезия е разказан през 2006 година, когато учените от Калифорнийския университет в Ървайн разгласяват проучване на жена на име Джил Прайс. Тя разказва, че може да си спомни съвсем всеки ден от живота си от тийнейджърските си години насам. Спомените ѝ не са общи или размити, а извънредно ясни – тя знае какво тъкмо се е случило на дадена дата, какво е носила, какво е чувствала, какво е било времето и даже какви вести е чула по малкия екран.
Това неповторимо положение обаче не е обвързвано с елементарна фотографска или еидетична памет. Хората с хипертимезия не помнят всяка информация, която срещат, като цифри, обстоятелства или уроци в учебно заведение. Вместо това те имат невероятна дарба да си напомнят персонални прекарвания и събития от личния си живот, като тези мемоари постоянно са свързани с избрани дати. Техните мозъци действат по метод, който ускорява автобиографичната памет, само че не и общата.
Изследвания при хора с хипертимезия демонстрират, че те постоянно прекарват доста време в мислене за предишното. Това може да бъде както преимущество, по този начин и задължение. От една страна, те имат несравнима връзка със спомените си и могат да ги употребяват в разнообразни аспекти на живота си. От друга страна, те от време на време не могат да не помнят мъчителни или травматични събития, което може да докара до прочувствени усложнения, в това число тревога и меланхолия.
Научните проучвания благодарение на ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) демонстрират, че хората с хипертимезия постоянно имат разлики в структурата на избрани мозъчни области, като амигдала и хипокампус – зони, свързани с паметта и страстите. Те също по този начин демонстрират по-висока интензивност в невронните пътища, свързани с възобновяване на мемоари. Все още не е изцяло ясно дали тези мозъчни разлики предизвикват хипертимезията или са резултат от нея.
Интересен факт е, че множеството хора с това положение развиват способността си непринудено – тя не е научена или добита посредством подготовка. Хипертимезията не може да се реализира посредством нормални техники за запаметяване или мнемоника, написа puls.bg. Това я прави още по-загадъчна за учените, които се стремят да схванат по-добре механизмите на паметта и съзнанието.
Световно известни са едвам няколко десетки души с диагностицирана хипертимезия. Всеки от тях съставлява скъп обект за научно проучване. Това положение отваря значими въпроси за това какво съставлява паметта, по какъв начин действа мозъкът и по какъв начин се образува нашето чувство за еднаквост посредством персоналната ни история.
Хипертимезията е рядко и неизмеримо положение, което разкрива какъв брой комплициран и мистериозен е човешкият мозък. Макар да звучи като свръхсила, тя има и своите дефекти и компликации. Тези, които я имат, живеят с предишното си по метод, който множеството хора не могат да си показват – непрекъснато, ясно и неизбежно.
Прочетете още
Първият документиран случай на хипертимезия е разказан през 2006 година, когато учените от Калифорнийския университет в Ървайн разгласяват проучване на жена на име Джил Прайс. Тя разказва, че може да си спомни съвсем всеки ден от живота си от тийнейджърските си години насам. Спомените ѝ не са общи или размити, а извънредно ясни – тя знае какво тъкмо се е случило на дадена дата, какво е носила, какво е чувствала, какво е било времето и даже какви вести е чула по малкия екран.
Това неповторимо положение обаче не е обвързвано с елементарна фотографска или еидетична памет. Хората с хипертимезия не помнят всяка информация, която срещат, като цифри, обстоятелства или уроци в учебно заведение. Вместо това те имат невероятна дарба да си напомнят персонални прекарвания и събития от личния си живот, като тези мемоари постоянно са свързани с избрани дати. Техните мозъци действат по метод, който ускорява автобиографичната памет, само че не и общата.
Изследвания при хора с хипертимезия демонстрират, че те постоянно прекарват доста време в мислене за предишното. Това може да бъде както преимущество, по този начин и задължение. От една страна, те имат несравнима връзка със спомените си и могат да ги употребяват в разнообразни аспекти на живота си. От друга страна, те от време на време не могат да не помнят мъчителни или травматични събития, което може да докара до прочувствени усложнения, в това число тревога и меланхолия.
Научните проучвания благодарение на ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) демонстрират, че хората с хипертимезия постоянно имат разлики в структурата на избрани мозъчни области, като амигдала и хипокампус – зони, свързани с паметта и страстите. Те също по този начин демонстрират по-висока интензивност в невронните пътища, свързани с възобновяване на мемоари. Все още не е изцяло ясно дали тези мозъчни разлики предизвикват хипертимезията или са резултат от нея.
Интересен факт е, че множеството хора с това положение развиват способността си непринудено – тя не е научена или добита посредством подготовка. Хипертимезията не може да се реализира посредством нормални техники за запаметяване или мнемоника, написа puls.bg. Това я прави още по-загадъчна за учените, които се стремят да схванат по-добре механизмите на паметта и съзнанието.
Световно известни са едвам няколко десетки души с диагностицирана хипертимезия. Всеки от тях съставлява скъп обект за научно проучване. Това положение отваря значими въпроси за това какво съставлява паметта, по какъв начин действа мозъкът и по какъв начин се образува нашето чувство за еднаквост посредством персоналната ни история.
Хипертимезията е рядко и неизмеримо положение, което разкрива какъв брой комплициран и мистериозен е човешкият мозък. Макар да звучи като свръхсила, тя има и своите дефекти и компликации. Тези, които я имат, живеят с предишното си по метод, който множеството хора не могат да си показват – непрекъснато, ясно и неизбежно.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




