Азбучни истини за свещения плосък данък*
Хининът е горчив, само че доникъде на XX век няма по-ефективно лекарство срещу малария. По същия метод, налозите са неприятни при заплащане, само че до момента в който светът не измисли нещо по-умно, те са най-хубавото налично средство за по едно и също време лекуване на най-малко три заболявания:
- Липса на финансиране за публично значими действия: с нашите налози се заплаща за нашето лекуване, за нашето обучение, за нашата сигурност по нашите улици;
- Прекомерно неравноправие: като взимат малко повече от богатите и по-малко от бедните, модерните данъчни системи оказват помощ против поляризацията на приходите, а по този начин потушават и радикалните настроения измежду необятните слоеве;
- Изолация на хората от публични каузи: в случай че страната ти прибира половината от заработения приход, ти ще си мощно заинтригуван какво се случва в тази страна.
Загубихме тези азбучни истини нейде по криволичещото трасе на българското социално-икономическо развиване. В медийната и експертната полемика през последните десетилетия се изговори доста за неприятните аспекти на налозите (които са безспорни), само че прекомерно малко се сподели за техните лечебни свойства.
Още от времето на Тройната коалиция България се подреди измежду страните с най-ниска данъчна тежест в Европейския съюз. Към 2022 година държавните доходи подхождат на 38.5% от брутния вътрешен артикул на България, до момента в който междинният за Европейски Съюз дял е 46.3%, а в страни като Белгия, Австрия, Финландия и Франция той е към и над 50%.
Казваме „ една от страните “, защото пет страни в Европейски Съюз са с по-нисък дял на държавните доходи от нас. На първо място това е Ирландия, където са регистрирани огромни международни корпорации и данните за Брутният вътрешен продукт са изкривени. Второ, Малта: островна страна с 350 пъти по-малка повърхност от България, където инфраструктурните и административни разноски са ниски.
Литва и Латвия също са дребни страни, освен това те имат съществени проблеми с емиграцията и надали са най-хубав образец. И, несъмнено, Румъния, където държавните доходи през 2022 година са единствено 33.9% от Брутният вътрешен продукт – само че която е тръгнала по рисков път. Достатъчно е да се каже, че сред 2018 и 2022 година Румъния задлъжня чисто с над 71 милиарда евро.
Останалите страни в Европейски Съюз – които, явно, са
типичните европейски страни –
разчитат доста повече от България на разпределителната роля на държавното управление. Словакия, Чехия, Унгария, Испания, Португалия, Словения – страни с положително качество на живота, към което би трябвало да се стреми и България, поддържат съответствие на държавните доходи към Брутният вътрешен продукт от 40-45%, което може да назовем златна среда: оптималната „ нито топла, нито студена каша “ от приказката за Златокоска и трите мечки.
Да се върнем крачка обратно, фискалната политика на северната ни съседка припомня, че съществуват три други възможности на по-високите налози:
- По-високи бюджетни дефицити, т.е. изтегляне на заеми;
- Съкращаване на настоящи разноски (по-ниски пенсии, по-ниски заплати на учители и лекари, по-малко разноски за поддръжка на пътища и т.н.);
- Съкращаване на капиталови разноски (за нови автомагистрали, възобновяване на енергийната система, основаване на отбранителна дарба и т.н.).
Първото „ решение “ на казуса с налозите с времето води до гръцки или аржентински сюжет. Второто утежнява качеството на живота и по този начин способства за висока емиграция, т.е. загуба на човешки капитал. Третият път прави страната уязвима по отношение на военни закани и настъпващите промени на климата, спъва нововъведенията и стопанския продан, и така нататък
Тези неприятни вероятности навеждат икономическите анализатори на извода, че в наши дни политиката на ниски налози е неприложима. „ Ройтерс “, този пазарен бастион, неотдавна съобщи във водещо заглавие: „ Ниските налози ще сковават растежа в Европа “. Ако изборът е сред „ ниски налози през днешния ден в интерес на частните благосъстояния “ и „ по-високи налози в интерес на бъдещето на обществото “, виновният политик няма да се поколебае.
Впрочем за нова данъчна политика в България се афишира доста по-сериозен престиж от „ Ройтерс “. Международният валутен фонд не за пръв път предлага на България да се откаже от плоския налог, само че в последната си връзка от 19 март 2024 година възприе напълно недвусмислена изразителност по въпроса: „ Преминаването от ниските плоски ставки от 10% на корпоративния и персоналния подоходен налог към по-високо, а за персоналния подоходен налог и прогресивно данъчно облагане, ще помогне да се понижат неравенствата и да се усилят приходите “.
Но това не е всичко
Няколко абзаца по-долу четем: „ Пълното връщане към Данък добавена стойност ставките отпреди пандемията, (по-прецизното) ориентиране на дотациите, премахването на тавана за социално-осигурителните вноски и увеличението на персоналното подоходно данъчно облагане, като то по едно и също време с това бъде направено и по-прогресивно, ще помогне за реализиране на по-неутрална (фискална) позиция и стабилно ще обезпечи по-високи доходи “.
В относително къс текст МВФ на два пъти – което на дипломатически език значи повишение на звук – поучава България да се откаже от плоския налог. Важно е да се означи, че съветът за неутрална фискална позиция във втория откъс не значи нулев недостиг, а равнище на недостига, което по едно и също време спомага за растеж на стопанската система и не налива масло в огъня на инфлацията. Според МВФ „ неутралният недостиг “ е 2% от Брутният вътрешен продукт.
С други думи, МВФ ни поучава никога да не редуцираме обществени вложения, само че да ги финансираме с по-високи, прогресивни налози. Да се развиваме и модернизираме, като в това време смекчаваме обществената поляризация, без да зареждаме инфлацията.
Безпристрастен наблюдаващ би нарекъл това „ добър съвет “. Неслучайно отпред на МВФ през днешния ден стои българката Кристалина Георгиева.
Но положителният съвет е едно, а напълно друго е дали той ще бъде последван. След обнародването на позицията на МВФ тайфа български публицисти и стопански коментатори заедно се втурнаха към барикадата, с цел да бранят свещения Плосък Данък. Тук ще обърнем внимание на единствено една от многото изявления по тематиката.
„ Може ли плоският налог да падне жертва на плоско мислене “ – риторично пита журналистка в авторитетно издание, като бърза да подсети на читателя, че „ България по никакъв метод не зависи от мнението и рекомендациите на МВФ “. Авторката вини МВФ в „ олевяване “, а специалистите, които търси за коментар в публикацията си, са безапелационни: „ МВФ е организация, която… в никакъв случай не е препоръчвала да се подвигат налози “.
Тоест, не вярвайте на това, което виждате и чувате.
Една от прелестите на демокрацията е, че всеки може да показва обществено мнение, изключително в случай че разполага с доказателства за него. Но когато
за доказателства се употребяват неверни обстоятелства,
опровергаването им се трансформира в гражданско обвързване. В обсъжданата публикация се твърди, че с плоския налог България събирала повече пари и това спасявало бюджета.
Графиката долу обобщава данни на Евростат и Министерството на финансите. Виждаме, че като дял от данъчните доходи ДДФЛ (данъкът върху приходите на физическите лица) не се променя значително след 2000 година А като дял от Брутният вътрешен продукт на процедура е постоянен. Единственият по-изразен развой е, че общите данъчни доходи спадат при първото държавно управление на ГЕРБ – което способства за националната стопанска меланхолия в интервала 2011-2015 година
За днешното финансово статукво плоският ДДФЛ е значим не с това, че обезпечава доходи в бюджета, а с преразпределителните си свойства, т.е. с това кой в обществото какъв брой заплаща. Плоският налог, в допълнение към таваните на осигурителните вноски и някои други „ хватки “ значи, че данъчната система в България е от ретрограден вид: индивидът с по-ниски приходи внася като налози по-голям дял от прихода си спрямо индивида с високи приходи.
Точно затова е цялата шумотевица в отбрана на Плоския Данък: причини като бюджетна непоклатимост, привличане на вложители и така нататък в най-хубавия случай са второстепенни, а най-често не значат нищо за специалистите, употребяващи ги в посланията си. Важното е да се резервира една рядко срещана в света
привилегия за най-богатите
Ако в България през 2022 година 10-те % от популацията с най-високи приходи получават 41.22% от общия приход на нацията след налози, междинният за Европейски Съюз % е 27.47%. Лесно ще сметнем, че за долните 90% в България остават под 60% от прихода: общество се поляризира до степен, която не е типична за европейска страна. И най-важното: растежът на неравенството в България се ускорява точно след 2008 година, когато е въведен плоският налог.
Още един значим за полемиката подробност: като дял от Брутният вътрешен продукт, налозите върху приход, благосъстояние и други сходни в България се равняват на 6.2%, което дружно с Румъния е най-ниско в Европейски Съюз равнище. Средният за Европейски Съюз % е 13.4%, т.е. повече от два пъти по-висок, в сравнение с е в България. Наистина ли тази диспропорционалност в данъчната конструкция не крие пояснение за незадоволителното показване на страната ни в обществено и икономическо отношение?
Икономически живот, със съкращения
*Заглавието е на редакцията
- Липса на финансиране за публично значими действия: с нашите налози се заплаща за нашето лекуване, за нашето обучение, за нашата сигурност по нашите улици;
- Прекомерно неравноправие: като взимат малко повече от богатите и по-малко от бедните, модерните данъчни системи оказват помощ против поляризацията на приходите, а по този начин потушават и радикалните настроения измежду необятните слоеве;
- Изолация на хората от публични каузи: в случай че страната ти прибира половината от заработения приход, ти ще си мощно заинтригуван какво се случва в тази страна.
Загубихме тези азбучни истини нейде по криволичещото трасе на българското социално-икономическо развиване. В медийната и експертната полемика през последните десетилетия се изговори доста за неприятните аспекти на налозите (които са безспорни), само че прекомерно малко се сподели за техните лечебни свойства.
Още от времето на Тройната коалиция България се подреди измежду страните с най-ниска данъчна тежест в Европейския съюз. Към 2022 година държавните доходи подхождат на 38.5% от брутния вътрешен артикул на България, до момента в който междинният за Европейски Съюз дял е 46.3%, а в страни като Белгия, Австрия, Финландия и Франция той е към и над 50%.
Казваме „ една от страните “, защото пет страни в Европейски Съюз са с по-нисък дял на държавните доходи от нас. На първо място това е Ирландия, където са регистрирани огромни международни корпорации и данните за Брутният вътрешен продукт са изкривени. Второ, Малта: островна страна с 350 пъти по-малка повърхност от България, където инфраструктурните и административни разноски са ниски.
Литва и Латвия също са дребни страни, освен това те имат съществени проблеми с емиграцията и надали са най-хубав образец. И, несъмнено, Румъния, където държавните доходи през 2022 година са единствено 33.9% от Брутният вътрешен продукт – само че която е тръгнала по рисков път. Достатъчно е да се каже, че сред 2018 и 2022 година Румъния задлъжня чисто с над 71 милиарда евро.
Останалите страни в Европейски Съюз – които, явно, са
типичните европейски страни –
разчитат доста повече от България на разпределителната роля на държавното управление. Словакия, Чехия, Унгария, Испания, Португалия, Словения – страни с положително качество на живота, към което би трябвало да се стреми и България, поддържат съответствие на държавните доходи към Брутният вътрешен продукт от 40-45%, което може да назовем златна среда: оптималната „ нито топла, нито студена каша “ от приказката за Златокоска и трите мечки.
Да се върнем крачка обратно, фискалната политика на северната ни съседка припомня, че съществуват три други възможности на по-високите налози:
- По-високи бюджетни дефицити, т.е. изтегляне на заеми;
- Съкращаване на настоящи разноски (по-ниски пенсии, по-ниски заплати на учители и лекари, по-малко разноски за поддръжка на пътища и т.н.);
- Съкращаване на капиталови разноски (за нови автомагистрали, възобновяване на енергийната система, основаване на отбранителна дарба и т.н.).
Първото „ решение “ на казуса с налозите с времето води до гръцки или аржентински сюжет. Второто утежнява качеството на живота и по този начин способства за висока емиграция, т.е. загуба на човешки капитал. Третият път прави страната уязвима по отношение на военни закани и настъпващите промени на климата, спъва нововъведенията и стопанския продан, и така нататък
Тези неприятни вероятности навеждат икономическите анализатори на извода, че в наши дни политиката на ниски налози е неприложима. „ Ройтерс “, този пазарен бастион, неотдавна съобщи във водещо заглавие: „ Ниските налози ще сковават растежа в Европа “. Ако изборът е сред „ ниски налози през днешния ден в интерес на частните благосъстояния “ и „ по-високи налози в интерес на бъдещето на обществото “, виновният политик няма да се поколебае.
Впрочем за нова данъчна политика в България се афишира доста по-сериозен престиж от „ Ройтерс “. Международният валутен фонд не за пръв път предлага на България да се откаже от плоския налог, само че в последната си връзка от 19 март 2024 година възприе напълно недвусмислена изразителност по въпроса: „ Преминаването от ниските плоски ставки от 10% на корпоративния и персоналния подоходен налог към по-високо, а за персоналния подоходен налог и прогресивно данъчно облагане, ще помогне да се понижат неравенствата и да се усилят приходите “.
Но това не е всичко
Няколко абзаца по-долу четем: „ Пълното връщане към Данък добавена стойност ставките отпреди пандемията, (по-прецизното) ориентиране на дотациите, премахването на тавана за социално-осигурителните вноски и увеличението на персоналното подоходно данъчно облагане, като то по едно и също време с това бъде направено и по-прогресивно, ще помогне за реализиране на по-неутрална (фискална) позиция и стабилно ще обезпечи по-високи доходи “.
В относително къс текст МВФ на два пъти – което на дипломатически език значи повишение на звук – поучава България да се откаже от плоския налог. Важно е да се означи, че съветът за неутрална фискална позиция във втория откъс не значи нулев недостиг, а равнище на недостига, което по едно и също време спомага за растеж на стопанската система и не налива масло в огъня на инфлацията. Според МВФ „ неутралният недостиг “ е 2% от Брутният вътрешен продукт.
С други думи, МВФ ни поучава никога да не редуцираме обществени вложения, само че да ги финансираме с по-високи, прогресивни налози. Да се развиваме и модернизираме, като в това време смекчаваме обществената поляризация, без да зареждаме инфлацията.
Безпристрастен наблюдаващ би нарекъл това „ добър съвет “. Неслучайно отпред на МВФ през днешния ден стои българката Кристалина Георгиева.
Но положителният съвет е едно, а напълно друго е дали той ще бъде последван. След обнародването на позицията на МВФ тайфа български публицисти и стопански коментатори заедно се втурнаха към барикадата, с цел да бранят свещения Плосък Данък. Тук ще обърнем внимание на единствено една от многото изявления по тематиката.
„ Може ли плоският налог да падне жертва на плоско мислене “ – риторично пита журналистка в авторитетно издание, като бърза да подсети на читателя, че „ България по никакъв метод не зависи от мнението и рекомендациите на МВФ “. Авторката вини МВФ в „ олевяване “, а специалистите, които търси за коментар в публикацията си, са безапелационни: „ МВФ е организация, която… в никакъв случай не е препоръчвала да се подвигат налози “.
Тоест, не вярвайте на това, което виждате и чувате.
Една от прелестите на демокрацията е, че всеки може да показва обществено мнение, изключително в случай че разполага с доказателства за него. Но когато
за доказателства се употребяват неверни обстоятелства,
опровергаването им се трансформира в гражданско обвързване. В обсъжданата публикация се твърди, че с плоския налог България събирала повече пари и това спасявало бюджета.
Графиката долу обобщава данни на Евростат и Министерството на финансите. Виждаме, че като дял от данъчните доходи ДДФЛ (данъкът върху приходите на физическите лица) не се променя значително след 2000 година А като дял от Брутният вътрешен продукт на процедура е постоянен. Единственият по-изразен развой е, че общите данъчни доходи спадат при първото държавно управление на ГЕРБ – което способства за националната стопанска меланхолия в интервала 2011-2015 година
За днешното финансово статукво плоският ДДФЛ е значим не с това, че обезпечава доходи в бюджета, а с преразпределителните си свойства, т.е. с това кой в обществото какъв брой заплаща. Плоският налог, в допълнение към таваните на осигурителните вноски и някои други „ хватки “ значи, че данъчната система в България е от ретрограден вид: индивидът с по-ниски приходи внася като налози по-голям дял от прихода си спрямо индивида с високи приходи.
Точно затова е цялата шумотевица в отбрана на Плоския Данък: причини като бюджетна непоклатимост, привличане на вложители и така нататък в най-хубавия случай са второстепенни, а най-често не значат нищо за специалистите, употребяващи ги в посланията си. Важното е да се резервира една рядко срещана в света
привилегия за най-богатите
Ако в България през 2022 година 10-те % от популацията с най-високи приходи получават 41.22% от общия приход на нацията след налози, междинният за Европейски Съюз % е 27.47%. Лесно ще сметнем, че за долните 90% в България остават под 60% от прихода: общество се поляризира до степен, която не е типична за европейска страна. И най-важното: растежът на неравенството в България се ускорява точно след 2008 година, когато е въведен плоският налог.
Още един значим за полемиката подробност: като дял от Брутният вътрешен продукт, налозите върху приход, благосъстояние и други сходни в България се равняват на 6.2%, което дружно с Румъния е най-ниско в Европейски Съюз равнище. Средният за Европейски Съюз % е 13.4%, т.е. повече от два пъти по-висок, в сравнение с е в България. Наистина ли тази диспропорционалност в данъчната конструкция не крие пояснение за незадоволителното показване на страната ни в обществено и икономическо отношение?
Икономически живот, със съкращения
*Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ