Новият живот на панелките: един пример от Естония
Хиляди остарели панелки, строени небрежно и некачествено по времето на Съюз на съветските социалистически републики, ги чака нов живот. В естонския град Тарту демонстрират, че грохналите здания могат да се трансфорат в съвременни жилища с невисок разход на сила, написа " Дойче веле ".
Наследството от комунистическото минало на естонския град Тарту са 100-те " хрушчовки " - панелни блокове от времето на Съветския съюз. Наречени на тогавашния водач на Съюз на съветските социалистически републики - Никита Хрушчов - те са основани през 50-те и 60-те години на предишния век като краткотрайни жилища, с които да се преодолее хроничният дефицит на жилища след войната. Деветнайсет от тези " хрушчовки " са включени в плана SmartEnCity.
Инициативата, финансирана от Европейски Съюз, има за цел да усъвършенства екологичната характерност на европейските градове. В Тарту планът е ориентиран към възстановяване на енергийните качества на постройките. Блоковете в Тарту ще бъдат снабдени със слънчеви съоръжения, ще получат нова външна изолираност, нови прозорци, вентилационни системи и по-ефективно централно отопление. Всеки апартамент ще разполага с така наречен система " Smart Home ", с помощта на която притежателите ще могат да управляват и сами да ръководят потреблението на сила.
" Хрушчовките " са били строени небрежно благодарение на панелни детайли. Предвидено е било те да " устоят " не повече от 30 - 40 години, само че се населяват и до през днешния ден. Външният им тип е еднотипен - постройките имат три до пет етажа и са боядисани в жълто и бяло. Енергийните им характерности са извънредно неприятни - който живее на партера или на последния етаж, мръзне цяла зима. Същото се отнася и до тези, които имат доста външни стени. В Москва бяха съборени хиляди сходни здания, тъй като бе сметнато, че не си заслужава да бъдат санирани.
Проектът на град Тарту
В Тарту обаче преследват амбициозна цел - старите кооперации да доближат най-високото равнище на енергийна успеваемост, съществуващо сега - " клас А ". Според заместник-кмета на Тарту Раймонд Там след санирането всяка кооперация ще може да икономисва две трети от силата, която употребява сега. Това значи, че разходът на сила ще намалее от 270 киловатчаса на квадратен метър, колкото е сега, на 90 киловатчаса на квадратен метър в бъдеще.
Тонис Елма живее в преди малко освежен панелен блок, който е строен през 1964 година, и споделя, че потреблението на газ и електрическа енергия към този момент е спаднала доста. По-възрастните поданици първоначално били резервирани към плана, само че въпреки всичко се съгласили да вземат участие в него. Заместник-кметът Раймонд Там изяснява, че главните рецензии на хората са свързани с високата цена на санирането.
© Maris Pedaja, DW
Обновяването на всяка кооперация коства по към един милион евро. Близо половината от средствата, нужни за задачата, са отпуснати от Европейския съюз (около 4 милиона евро). Държавата също отпуска спомагателна помощ от националните си стратегии. Жилищните кооперативи обаче би трябвало сами да съберат останалата част от сумата (около 50%), нужна за санирането - като изтеглят заем.
Някои критици считат, че спасяването на постройките е прекомерно скъпо и не си коства в тях да се влагат толкоз средства. Според Раймонд Там такова решение обаче не би било нито по-евтино, нито по-лесно.
Значителни икономии на сила
Повечето жители на панелни кооперации въпреки всичко желаят да се включат в плана, тъй като чакат, че по този метод ще понижат енергийните си разноски. За да финансират присъединяване си в него, те би трябвало да теглят заем за период от 20 години.
Сградата, в която живее Тонис Елма, има 32 жилището. Собствениците им ще би трябвало да изплащат по към 100 евро на месец, с цел да върнат заема. Очаква се обаче, че тези разноски ще се компенсират от икономията на сила. " През 2019 година разноските за отопление спаднаха с над 50 на 100, а потреблението на газ - с над 80%. А от слънчевите панели произвеждаме три пъти повече електрическа енергия, в сравнение с консумираме ", изяснява той.
Естония разполага с общо към 6000 " хрушчовки ". Интерес към плана SmartEnCity, който включва сътрудници от обществения и частния бранш, демонстрират и други градове в Естония, както и в Латвия, Полша и България - все страни, които разполагат с голям брой здания, строени през ранните години на социализма.
Фотогалерия: Започна събарянето на "хрушчовките " в Москва >
Наследството от комунистическото минало на естонския град Тарту са 100-те " хрушчовки " - панелни блокове от времето на Съветския съюз. Наречени на тогавашния водач на Съюз на съветските социалистически републики - Никита Хрушчов - те са основани през 50-те и 60-те години на предишния век като краткотрайни жилища, с които да се преодолее хроничният дефицит на жилища след войната. Деветнайсет от тези " хрушчовки " са включени в плана SmartEnCity.
Инициативата, финансирана от Европейски Съюз, има за цел да усъвършенства екологичната характерност на европейските градове. В Тарту планът е ориентиран към възстановяване на енергийните качества на постройките. Блоковете в Тарту ще бъдат снабдени със слънчеви съоръжения, ще получат нова външна изолираност, нови прозорци, вентилационни системи и по-ефективно централно отопление. Всеки апартамент ще разполага с така наречен система " Smart Home ", с помощта на която притежателите ще могат да управляват и сами да ръководят потреблението на сила.
" Хрушчовките " са били строени небрежно благодарение на панелни детайли. Предвидено е било те да " устоят " не повече от 30 - 40 години, само че се населяват и до през днешния ден. Външният им тип е еднотипен - постройките имат три до пет етажа и са боядисани в жълто и бяло. Енергийните им характерности са извънредно неприятни - който живее на партера или на последния етаж, мръзне цяла зима. Същото се отнася и до тези, които имат доста външни стени. В Москва бяха съборени хиляди сходни здания, тъй като бе сметнато, че не си заслужава да бъдат санирани.
Проектът на град Тарту
В Тарту обаче преследват амбициозна цел - старите кооперации да доближат най-високото равнище на енергийна успеваемост, съществуващо сега - " клас А ". Според заместник-кмета на Тарту Раймонд Там след санирането всяка кооперация ще може да икономисва две трети от силата, която употребява сега. Това значи, че разходът на сила ще намалее от 270 киловатчаса на квадратен метър, колкото е сега, на 90 киловатчаса на квадратен метър в бъдеще.
Тонис Елма живее в преди малко освежен панелен блок, който е строен през 1964 година, и споделя, че потреблението на газ и електрическа енергия към този момент е спаднала доста. По-възрастните поданици първоначално били резервирани към плана, само че въпреки всичко се съгласили да вземат участие в него. Заместник-кметът Раймонд Там изяснява, че главните рецензии на хората са свързани с високата цена на санирането.
© Maris Pedaja, DW
Обновяването на всяка кооперация коства по към един милион евро. Близо половината от средствата, нужни за задачата, са отпуснати от Европейския съюз (около 4 милиона евро). Държавата също отпуска спомагателна помощ от националните си стратегии. Жилищните кооперативи обаче би трябвало сами да съберат останалата част от сумата (около 50%), нужна за санирането - като изтеглят заем.
Някои критици считат, че спасяването на постройките е прекомерно скъпо и не си коства в тях да се влагат толкоз средства. Според Раймонд Там такова решение обаче не би било нито по-евтино, нито по-лесно.
Значителни икономии на сила
Повечето жители на панелни кооперации въпреки всичко желаят да се включат в плана, тъй като чакат, че по този метод ще понижат енергийните си разноски. За да финансират присъединяване си в него, те би трябвало да теглят заем за период от 20 години.
Сградата, в която живее Тонис Елма, има 32 жилището. Собствениците им ще би трябвало да изплащат по към 100 евро на месец, с цел да върнат заема. Очаква се обаче, че тези разноски ще се компенсират от икономията на сила. " През 2019 година разноските за отопление спаднаха с над 50 на 100, а потреблението на газ - с над 80%. А от слънчевите панели произвеждаме три пъти повече електрическа енергия, в сравнение с консумираме ", изяснява той.
Естония разполага с общо към 6000 " хрушчовки ". Интерес към плана SmartEnCity, който включва сътрудници от обществения и частния бранш, демонстрират и други градове в Естония, както и в Латвия, Полша и България - все страни, които разполагат с голям брой здания, строени през ранните години на социализма.
Фотогалерия: Започна събарянето на "хрушчовките " в Москва >
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ