Децата от вуду-манастирите
Хиляди са така наречен вуду-манастири в африканската страна Бенин . Отчаяни родители затварят там болните си деца с вярата, че вуду-магията ще ги излекува и ще прогони злите духове от телата им.
13-годишата Хундеджи е едно от тези деца. Тя танцува танца на бога на гръмотевиците, който се знае от малко на брой. Научила го е, до момента в който е била затворена три години в манастир. Три години страдания, без никакъв контакт с външния свят.
" Най-лошото беше, че не можех да виждам фамилията си. В манастира нямаше особено място, където да вървим по потребност или да се измием. Постоянно гладувахме, тъй като храната все не доближаваше ", споделя момичето.
Хундеджи живее в малко село, където вуду-ритуалите са неизменима част от делника. Ежедневие е да затварят децата за години в манастир, с цел да ги излекуват от заболявания и да прогонят неприятните духове от телата им.
На 8-годишна възраст Хундеджи постоянно страдала от болки в корема и висока температура. Майка ѝ я завела в болничното заведение, само че лекарите не могли да оказват помощ. Селският нравствен лидер тогава я посъветвал да я изпрати на лекуване в манастир.
Мястото на ужасните мемоари на Хундеджи се намира в самия център на селото, единствено на няколко метра от къщата им. Детето е прекарало там три години, без никакъв контакт със фамилията си и с външния свят.
На времето оракулът споделил, че с цел да бъде излекувана, би трябвало да бъде омилостивен Богът на гръмотевиците. Според вярванията, това изисква години в цялостна изолираност. През това време децата не вървят на учебно заведение - делникът им се състои от молебствия, танци и проучване на вуду-език.
„ Молитвите и билките ме излекуваха за три месеца. Въпреки това трябваше да остана в манастира ", споделя момичето.
Там издълбават на лицето на момичето племенния знак. Белезите са от ножче за бръснене.
Много от децата в манастира имат белези - издълбаването на знаци по тялото е неизменима част от вуду. И при тази гала ножът играе основна роля.
Постепенно обаче тази традицията се преосмисля.
Хуманитарни организации са съумели да убедят висшия нравствен лидер от Бенин да подпише контракт, според който престоят на децата в манастир не трябва да продължава повече от три месеца.
Благодарение на новата стратегия децата могат да вървят на учебно заведение.
През предходната година от манастирите са били освободени над 1000 деца. Те са се върнали при фамилиите си и още веднъж вървят на учебно заведение.
Но за Хундеджи връщането към естествения живот не било по никакъв начин елементарно. След трите години, прекарани в цялостна изолираност, тя към момента има компликации в учебно заведение. Но момичето се надява да навакса всичко пропуснато.
13-годишата Хундеджи е едно от тези деца. Тя танцува танца на бога на гръмотевиците, който се знае от малко на брой. Научила го е, до момента в който е била затворена три години в манастир. Три години страдания, без никакъв контакт с външния свят.
" Най-лошото беше, че не можех да виждам фамилията си. В манастира нямаше особено място, където да вървим по потребност или да се измием. Постоянно гладувахме, тъй като храната все не доближаваше ", споделя момичето.
Хундеджи живее в малко село, където вуду-ритуалите са неизменима част от делника. Ежедневие е да затварят децата за години в манастир, с цел да ги излекуват от заболявания и да прогонят неприятните духове от телата им.
На 8-годишна възраст Хундеджи постоянно страдала от болки в корема и висока температура. Майка ѝ я завела в болничното заведение, само че лекарите не могли да оказват помощ. Селският нравствен лидер тогава я посъветвал да я изпрати на лекуване в манастир.
Мястото на ужасните мемоари на Хундеджи се намира в самия център на селото, единствено на няколко метра от къщата им. Детето е прекарало там три години, без никакъв контакт със фамилията си и с външния свят.
На времето оракулът споделил, че с цел да бъде излекувана, би трябвало да бъде омилостивен Богът на гръмотевиците. Според вярванията, това изисква години в цялостна изолираност. През това време децата не вървят на учебно заведение - делникът им се състои от молебствия, танци и проучване на вуду-език.
„ Молитвите и билките ме излекуваха за три месеца. Въпреки това трябваше да остана в манастира ", споделя момичето.
Там издълбават на лицето на момичето племенния знак. Белезите са от ножче за бръснене.
Много от децата в манастира имат белези - издълбаването на знаци по тялото е неизменима част от вуду. И при тази гала ножът играе основна роля.
Постепенно обаче тази традицията се преосмисля.
Хуманитарни организации са съумели да убедят висшия нравствен лидер от Бенин да подпише контракт, според който престоят на децата в манастир не трябва да продължава повече от три месеца.
Благодарение на новата стратегия децата могат да вървят на учебно заведение.
През предходната година от манастирите са били освободени над 1000 деца. Те са се върнали при фамилиите си и още веднъж вървят на учебно заведение.
Но за Хундеджи връщането към естествения живот не било по никакъв начин елементарно. След трите години, прекарани в цялостна изолираност, тя към момента има компликации в учебно заведение. Но момичето се надява да навакса всичко пропуснато.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ