Адът е в дома ми: как наркотиците погубват хиляди семейства?
Хиляди са случаите, когато наркозависими тормозят, бият и даже убиват най-близките си хора. Потърпевшите живеят в безкраен пъкъл, който постоянно остава неусетен. " Дойче Веле " разгласява материал на Веселина Божилова с истории за същинско принуждение и изтощение.
Адът може да има доста лица, едно от тях - домашното принуждение, тормозът сред съпрузи и интимни приятели - е във фокуса освен на медиите и публичното мнение, само че и на депутатите в последно време.
Но има и различен пъкъл, който бълбука от години и настойчиво се неглижира, до момента в който във тип на сензация не гръмне някоя вест от вида на: „ Внук умъртви баба си, тъй като не желала да прави секс с него “. И това никак не е примерно заглавие, историята е напълно действителна, случи се в Пловдивско преди няколко години и имаше поредност от закононарушения, осъществени от наркозависими по отношение на най-близките им хора.
В този текст става дума за времето преди сходно закононарушение да бъде осъществено, преди други убийства с този произход да станат факт. За времето, когато околните са живели в нетърпими условия и не са знаели по какъв начин да постъпят, а в случай че са давали сигнали, са били неглижирани от институциите. Ето няколко същински истории за този тип пъкъл.
Истинските изповеди
С.М: „ Синът ми получи завещание и профука всичко за дрога и айфони. Поредният от тях е заложен и той ме изнудва да го изкупя. Изнудва ме със опасност, че ще пресрещне някъде сестра си и „ ще ѝ отрежа ръката и ще ти я пратя в хладилна чанта “. Напуснах дома си заради ежеминутните кавги, само че той ме откри и още веднъж ме тероризира и заплашва. Подала съм молба за наложително лекуване преди три месеца - от този момент текат единствено изследвания. Подадох молба за домашно принуждение - нямало доказателство - т.е. още не е осакатил никого. Чувствам се длъжна да предпазя другото си дете, а очевидно съм безсилна. В цялостна невъзможност съм. “
И.П: „ Има кореспонденция при кварталния, пускала съм най-малко 20 тъжби, виках полиция, до момента в който живеех вкъщи, най-малко веднъж дневно, а когато взех решение да заключа и да не го пущам - той извика полиция. Дойдоха, за следващ път го предизвестиха и ни оставиха да се оправяме, тъй като съм нямала право да не го пущам в жилището, от което има дял, завещание от умрелия си татко. Събрах небрежно малко облекла и избягах с щерка ми. Намери ни, идва за пари и още веднъж заплашва. Кварталният сподели, че не е психологично болен и да не се надявам на въдворяване. Съветва ме отново да подам молба за ограничаваща заповед, само че това не взема решение нищо, тъй като единственото, което ще стане, е да го задържат за 24 часа и единствено да го озлобят. “
В.М: „ Вкъщи е истински пъкъл, със брачна половинка ми бягаме измежду нощ, чупят се коли, прозорци, има закани и непрекъснат тормоз! Ние успяхме да го изпратим в комуна в Испания и той след 50 дни се върна....няма край! “
Истории като тези в България има стотици, може би хиляди. И ще стават повече, тъй като експанзията е присъща демонстрация при дрогите, които са на пазара - амфетамини, метамфетамини, дизайнерски дроги. Ако ерата на хероина аргументи доста смъртни случаи на самите наркозависими, то новата епоха на стимулантите предизвиква принуждение, от време на време с съдбовен край, най-често на околните. И това има разумно пояснение, тъй като единствено фамилията остава край наркозависимия, изгубил другари, контакти, изхвърлен вън от естествените граници и оттова - жертван на липса на средства от другаде, с изключение на от фамилията.
Места няма...
Обадете се на 112 при акт на принуждение, поучават експертите. Семейството се преборва с вътрешната си задръжка да обрича „ детето “ на наказателно гонене, само че какво става, когато въпреки всичко го направи…
Ж.М: „ Скоро минахме по този път. Обадих се на 112, пристигна полиция, извикахме „ Спешна помощ “, която пристигна след 4 часа, с цел да ни каже, че в нито една психиатрия в София няма места! Заведоха го в „ Спешна помощ “, биха му успокоително и го пуснаха. Три дни бяхме в пъкъла, не знаеше какво прави. Отново извиках полиция, прибраха го в ръководството и ми споделиха да му диря място аз! И по този начин се озовахме в Благоевград, откъдето щяха за малко отново да ни върнат! Пълно безхаберие на институциите! Господ да е с нас и да ни дава сили и самообладание. “
З.Н: „ Отново закани за самоубийство. Счупи ми телефона и останах без телефон и без пари, защото си управлявам банковата карта през телефона. Успях да извикам „ Спешна помощ “, а лекарят, който го прегледа, откри психопатични прояви, опита се да го настани, само че защото той беше видимо спокоен към този момент, в болничното заведение споделиха, че нямат места. Лекарят от колата за спешна помощ се опита посредством Министерство на здравеопазването да потърси и не съумя. И ни оставиха да се оправяме. Снощи още веднъж насочи люти обети, че в случай че до на следващия ден не му изплатя телефона, ще се самоубие зрелищно. Категорично отхвърля непринудено лекуване, с изключение на психолог. Аз самата към този момент не знам на кой свят съм. Адът е в дома ми и аз пребивавам в него. “
Нужен е юрист
Историите не са една или две и в доста от тях има повтарящи се детайли. Като опасността за самоубийство, да вземем за пример. Тя влияе, изключително на майките, които пробват по едно и също време да спасят и детето си, и фамилията си от насилника. Ето какво поучава юрист Силвия Петкова, която има богат опит с каузи, свързани с наркозависимости:
„ В тези истории става дума по-скоро за институционално неглижиране, а не за проблем със закона. Майките са се опитвали да се оправят сами и без юрист. Нормално е да не съумяват, тъй като въпреки всичко завеждането на каквото и да е пред съд, полиция и прокуратура изисква специфични познания. Националното бюро за правна помощ дава опция за безвъзмездна правна помощ на хора, които нямат финансови средства да упълномощят юрист. Потърсете юрист още от момента, в който има каквато и да е форма на принуждение – в това число закани от вида на: „ Дай ми пари или ще се самоубия! “. Това е прочувствено принуждение. Всякакъв тип закани за приложимост на принуждение са закононарушение. Първото се преследва по общия ред, второто - по частен ред непосредствено пред съда. Но с юрист и въз основа на това, което е разказано, умерено за 24 часа ще се издаде заповед за незабавна отбрана. Ако той я наруши - хем прави закононарушение, хем ще го задържат, хем тогава може и да е по-възможно да се обоснове нуждата от наложително лекуване. “
Пълно изтощение
Има една шеговита сентенция, че е по-добре да си млад, здрав и богат, в сравнение с остарял, болен и безпаричен. Тя издава същото изтощение, с което ще си кажеш: „ По-добре детето ти да не е наркоман “. Защото, даже с ограничаваща заповед, даже настанено в психиатрия за месец, два или три - отново няма това избавление, за което родителите си мечтаят. Персоналът на отделението за зависимости в най-голямата психиатрична болница у нас в Раднево преди два месеца подаде молби за овакантяване, тъй като болничното заведение няма защита. Както няма защита и в другите държавни психиатрични лечебни заведения у нас.
И там, където с толкоз старания фамилията е съумяло да настани буйстващия подвластен да се лекува, нищо не пречи на дилъри да идват и да му продават дрога. Това е друга тематика, само че не напълно. Свързани са. Както е обвързвана и неналичието на всякаква поддържаща система след лекуване. Години тормоз, изтощаващи старания да се въдвори на лекуване, лекува се, почиства се, излиза и…насреща отново остават само фамилията и наркопазарът, който го чака с отворени прегръдки.
Песимистично? Само дето е правилно. И напълно отвън фокуса на вниманието от години.
Адът може да има доста лица, едно от тях - домашното принуждение, тормозът сред съпрузи и интимни приятели - е във фокуса освен на медиите и публичното мнение, само че и на депутатите в последно време.
Но има и различен пъкъл, който бълбука от години и настойчиво се неглижира, до момента в който във тип на сензация не гръмне някоя вест от вида на: „ Внук умъртви баба си, тъй като не желала да прави секс с него “. И това никак не е примерно заглавие, историята е напълно действителна, случи се в Пловдивско преди няколко години и имаше поредност от закононарушения, осъществени от наркозависими по отношение на най-близките им хора.
В този текст става дума за времето преди сходно закононарушение да бъде осъществено, преди други убийства с този произход да станат факт. За времето, когато околните са живели в нетърпими условия и не са знаели по какъв начин да постъпят, а в случай че са давали сигнали, са били неглижирани от институциите. Ето няколко същински истории за този тип пъкъл.
Истинските изповеди
С.М: „ Синът ми получи завещание и профука всичко за дрога и айфони. Поредният от тях е заложен и той ме изнудва да го изкупя. Изнудва ме със опасност, че ще пресрещне някъде сестра си и „ ще ѝ отрежа ръката и ще ти я пратя в хладилна чанта “. Напуснах дома си заради ежеминутните кавги, само че той ме откри и още веднъж ме тероризира и заплашва. Подала съм молба за наложително лекуване преди три месеца - от този момент текат единствено изследвания. Подадох молба за домашно принуждение - нямало доказателство - т.е. още не е осакатил никого. Чувствам се длъжна да предпазя другото си дете, а очевидно съм безсилна. В цялостна невъзможност съм. “
И.П: „ Има кореспонденция при кварталния, пускала съм най-малко 20 тъжби, виках полиция, до момента в който живеех вкъщи, най-малко веднъж дневно, а когато взех решение да заключа и да не го пущам - той извика полиция. Дойдоха, за следващ път го предизвестиха и ни оставиха да се оправяме, тъй като съм нямала право да не го пущам в жилището, от което има дял, завещание от умрелия си татко. Събрах небрежно малко облекла и избягах с щерка ми. Намери ни, идва за пари и още веднъж заплашва. Кварталният сподели, че не е психологично болен и да не се надявам на въдворяване. Съветва ме отново да подам молба за ограничаваща заповед, само че това не взема решение нищо, тъй като единственото, което ще стане, е да го задържат за 24 часа и единствено да го озлобят. “
В.М: „ Вкъщи е истински пъкъл, със брачна половинка ми бягаме измежду нощ, чупят се коли, прозорци, има закани и непрекъснат тормоз! Ние успяхме да го изпратим в комуна в Испания и той след 50 дни се върна....няма край! “
Истории като тези в България има стотици, може би хиляди. И ще стават повече, тъй като експанзията е присъща демонстрация при дрогите, които са на пазара - амфетамини, метамфетамини, дизайнерски дроги. Ако ерата на хероина аргументи доста смъртни случаи на самите наркозависими, то новата епоха на стимулантите предизвиква принуждение, от време на време с съдбовен край, най-често на околните. И това има разумно пояснение, тъй като единствено фамилията остава край наркозависимия, изгубил другари, контакти, изхвърлен вън от естествените граници и оттова - жертван на липса на средства от другаде, с изключение на от фамилията.
Места няма...
Обадете се на 112 при акт на принуждение, поучават експертите. Семейството се преборва с вътрешната си задръжка да обрича „ детето “ на наказателно гонене, само че какво става, когато въпреки всичко го направи…
Ж.М: „ Скоро минахме по този път. Обадих се на 112, пристигна полиция, извикахме „ Спешна помощ “, която пристигна след 4 часа, с цел да ни каже, че в нито една психиатрия в София няма места! Заведоха го в „ Спешна помощ “, биха му успокоително и го пуснаха. Три дни бяхме в пъкъла, не знаеше какво прави. Отново извиках полиция, прибраха го в ръководството и ми споделиха да му диря място аз! И по този начин се озовахме в Благоевград, откъдето щяха за малко отново да ни върнат! Пълно безхаберие на институциите! Господ да е с нас и да ни дава сили и самообладание. “
З.Н: „ Отново закани за самоубийство. Счупи ми телефона и останах без телефон и без пари, защото си управлявам банковата карта през телефона. Успях да извикам „ Спешна помощ “, а лекарят, който го прегледа, откри психопатични прояви, опита се да го настани, само че защото той беше видимо спокоен към този момент, в болничното заведение споделиха, че нямат места. Лекарят от колата за спешна помощ се опита посредством Министерство на здравеопазването да потърси и не съумя. И ни оставиха да се оправяме. Снощи още веднъж насочи люти обети, че в случай че до на следващия ден не му изплатя телефона, ще се самоубие зрелищно. Категорично отхвърля непринудено лекуване, с изключение на психолог. Аз самата към този момент не знам на кой свят съм. Адът е в дома ми и аз пребивавам в него. “
Нужен е юрист
Историите не са една или две и в доста от тях има повтарящи се детайли. Като опасността за самоубийство, да вземем за пример. Тя влияе, изключително на майките, които пробват по едно и също време да спасят и детето си, и фамилията си от насилника. Ето какво поучава юрист Силвия Петкова, която има богат опит с каузи, свързани с наркозависимости:
„ В тези истории става дума по-скоро за институционално неглижиране, а не за проблем със закона. Майките са се опитвали да се оправят сами и без юрист. Нормално е да не съумяват, тъй като въпреки всичко завеждането на каквото и да е пред съд, полиция и прокуратура изисква специфични познания. Националното бюро за правна помощ дава опция за безвъзмездна правна помощ на хора, които нямат финансови средства да упълномощят юрист. Потърсете юрист още от момента, в който има каквато и да е форма на принуждение – в това число закани от вида на: „ Дай ми пари или ще се самоубия! “. Това е прочувствено принуждение. Всякакъв тип закани за приложимост на принуждение са закононарушение. Първото се преследва по общия ред, второто - по частен ред непосредствено пред съда. Но с юрист и въз основа на това, което е разказано, умерено за 24 часа ще се издаде заповед за незабавна отбрана. Ако той я наруши - хем прави закононарушение, хем ще го задържат, хем тогава може и да е по-възможно да се обоснове нуждата от наложително лекуване. “
Пълно изтощение
Има една шеговита сентенция, че е по-добре да си млад, здрав и богат, в сравнение с остарял, болен и безпаричен. Тя издава същото изтощение, с което ще си кажеш: „ По-добре детето ти да не е наркоман “. Защото, даже с ограничаваща заповед, даже настанено в психиатрия за месец, два или три - отново няма това избавление, за което родителите си мечтаят. Персоналът на отделението за зависимости в най-голямата психиатрична болница у нас в Раднево преди два месеца подаде молби за овакантяване, тъй като болничното заведение няма защита. Както няма защита и в другите държавни психиатрични лечебни заведения у нас.
И там, където с толкоз старания фамилията е съумяло да настани буйстващия подвластен да се лекува, нищо не пречи на дилъри да идват и да му продават дрога. Това е друга тематика, само че не напълно. Свързани са. Както е обвързвана и неналичието на всякаква поддържаща система след лекуване. Години тормоз, изтощаващи старания да се въдвори на лекуване, лекува се, почиства се, излиза и…насреща отново остават само фамилията и наркопазарът, който го чака с отворени прегръдки.
Песимистично? Само дето е правилно. И напълно отвън фокуса на вниманието от години.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ