„Потомците на героите разказват“: Ген. Столетов – обичаният водач в битките
Хиляди са българите, които непринудено се включват в опълчението, а един военачалник става обичан техен лидер в борбите – ген. Николай Столетов.
Анатолий Столетов, неговият правнук, дойде в България дружно със брачната половинка си Зинаида от съветския град Владимир, с цел да почетат паметта на героите.
Заедно се свръщаме на мястото, където в 1877 година прадядото на Анатолий води първите тежки сражения с турската войска. Това е бойното кръщене на българските момчета от опълчението, които са предвождани от ген. Столетов и се бият под свещеното Самарско знаме.
„ Гледам и измръзвам пред величието на този монумент, на картината, която виждам – споделя Анатолий пред монумента „ Бранителите на Стара Загора “. – Виждал съм доста фотоси от това място. Но до момента в който не го видях с очите си, не имах вяра, че ще ми направи такова усещане “.
„ Знам, че първото бойно кръщение на Столетов във войната е точно тук. Тук, под полите на града, умира подполковник Калитин, който е носел Самарското знаме – признакът на успеха за България. Гордеем се, че нашият военачалник е управлявал руско-българското опълчение и то е асъдействало за освобождението на България “.
Лятото на 1877 година – предните отряди на ген. Гурко, дружно с дружините на българското опълчение, настъпват при Стара Загора. Градът е високомерен, само че към него се насочва централната турска войска. Численото предимство е в интерес на Сюлейман паша. Стара Загора е опожарена. Избити са близо 14 хиляди поданици на града и близките села. Самарскто знаме обаче е избавено.
„ Сраженията тук са били доста тежки. Много български и съветски бойци са намерили гибелта си. Днес това е място, пропито с кръвта на съветски и български бойци – споделя Анатолий. – Именно тук, в Стара Загора, е осветено Самарското знаме. Носели го няколко бойци. В опит да го спасят, го предават на полковник Калитин. Той се качва на коня и продължава щурма на българските и съветските бойци, само че е погубен от картечница. Тогава бойци съумяват да сграбчен знамето и да го спасят от турската войска. И когато военачалник Столетов вижда, че знамето е съхранено, възкликва: „ Благодаря ви, братя, че се опазили българското бойно знаме “. Сега знамето се съхранява във Военно-историческия музей като реликва “.
Страховитата борба край Стара Загора е, става известно, единствено генералната подготовка за Столетов и неговите момчета – руснаци и българи опълченци. Следващата им среща със Сюлейман паша е на Шипка. Сюлейнам е бил подготвен на всичко, с цел да премине от другата страна на Балкана, да помогне на Осман паша в обсадения Плевен и да се потвърди като пълководец. 7500 души – съветски бойци и опълченци, на върха би трябвало да удържат 30-хилядна войска от юг.
„ Генерал Столетов самичък споделя, че руснаците и българите са се били като орли – непобедимо. От уста на уста се е предавало, че българските бойци са били като орли и са умирали като герои. Той е преживявал доста тежко всяка гибел на бойците си – споделя Анатолий. – И когато слиза от Шипка, споделя: „ Искам ми моите мъртви бойци да възкръснат, да застанем още веднъж в един строй и отново да чуя песента, която пеят българите “ – „ Шуми Марица “.
Това е маршът, с който нашите момчета влизат в боевете на Шипка, а след това става химн на Царство България.
Когато Столетов умира през 1912 година, всички живи опълченци, които той е водил, отиват на гроба на обичания си военачалник с шепа пръст българска земя и запяват „ Шуми Марица “.
Столетов постоянно казвал на бойците: „ Вие сте тук, в борбата за личната си страна. Това е последният миг, в който би трябвало да останете дружно, мощни непременно. И в случай че някой реши да си тръгне, да се откаже в този съдбоносен миг, може да преобърне хода на войната “. Затова и всеки, без да пести сили, се стараел да даде всичко от себе си, с цел да победят в тази страшна и кръвопролитна война “, описа Анатолий.
Много писатели описват, че след боевете край Шипка, когато дружината се слязла от гората, забелязали, че я предвожда възрастен човек. Той – Столетов, не изглеждал към този момент на 45, а на 60 години. Вървял един до друг с бойците си и го попитали: „ Генерале, за какво не сте на коня си? “, а той дал отговор: „ Срамувам се. Не мога да се кача на коня си, до момента в който бойците ми са с мен, вървейки пеш “. Затова толкоз доста са го обичали бойците му “, споделя Анатолий.
Само на Шипка по време на летните боеве умират стотици, а при зимната отбрана на прохода хиляди замръзват в преспите. В цялата Руско-турска война са убити и ранени над 70 хиляди души.
„ Затова се прекланяме пред тяхното дело. Сигурен съм, че още дълги епохи двата народа ще бъдат другари “, споделя Анатолий.
Вижте повече във видеото: -->
Анатолий Столетов, неговият правнук, дойде в България дружно със брачната половинка си Зинаида от съветския град Владимир, с цел да почетат паметта на героите.
Заедно се свръщаме на мястото, където в 1877 година прадядото на Анатолий води първите тежки сражения с турската войска. Това е бойното кръщене на българските момчета от опълчението, които са предвождани от ген. Столетов и се бият под свещеното Самарско знаме.
„ Гледам и измръзвам пред величието на този монумент, на картината, която виждам – споделя Анатолий пред монумента „ Бранителите на Стара Загора “. – Виждал съм доста фотоси от това място. Но до момента в който не го видях с очите си, не имах вяра, че ще ми направи такова усещане “.
„ Знам, че първото бойно кръщение на Столетов във войната е точно тук. Тук, под полите на града, умира подполковник Калитин, който е носел Самарското знаме – признакът на успеха за България. Гордеем се, че нашият военачалник е управлявал руско-българското опълчение и то е асъдействало за освобождението на България “.
Лятото на 1877 година – предните отряди на ген. Гурко, дружно с дружините на българското опълчение, настъпват при Стара Загора. Градът е високомерен, само че към него се насочва централната турска войска. Численото предимство е в интерес на Сюлейман паша. Стара Загора е опожарена. Избити са близо 14 хиляди поданици на града и близките села. Самарскто знаме обаче е избавено.
„ Сраженията тук са били доста тежки. Много български и съветски бойци са намерили гибелта си. Днес това е място, пропито с кръвта на съветски и български бойци – споделя Анатолий. – Именно тук, в Стара Загора, е осветено Самарското знаме. Носели го няколко бойци. В опит да го спасят, го предават на полковник Калитин. Той се качва на коня и продължава щурма на българските и съветските бойци, само че е погубен от картечница. Тогава бойци съумяват да сграбчен знамето и да го спасят от турската войска. И когато военачалник Столетов вижда, че знамето е съхранено, възкликва: „ Благодаря ви, братя, че се опазили българското бойно знаме “. Сега знамето се съхранява във Военно-историческия музей като реликва “.
Страховитата борба край Стара Загора е, става известно, единствено генералната подготовка за Столетов и неговите момчета – руснаци и българи опълченци. Следващата им среща със Сюлейман паша е на Шипка. Сюлейнам е бил подготвен на всичко, с цел да премине от другата страна на Балкана, да помогне на Осман паша в обсадения Плевен и да се потвърди като пълководец. 7500 души – съветски бойци и опълченци, на върха би трябвало да удържат 30-хилядна войска от юг.
„ Генерал Столетов самичък споделя, че руснаците и българите са се били като орли – непобедимо. От уста на уста се е предавало, че българските бойци са били като орли и са умирали като герои. Той е преживявал доста тежко всяка гибел на бойците си – споделя Анатолий. – И когато слиза от Шипка, споделя: „ Искам ми моите мъртви бойци да възкръснат, да застанем още веднъж в един строй и отново да чуя песента, която пеят българите “ – „ Шуми Марица “.
Това е маршът, с който нашите момчета влизат в боевете на Шипка, а след това става химн на Царство България.
Когато Столетов умира през 1912 година, всички живи опълченци, които той е водил, отиват на гроба на обичания си военачалник с шепа пръст българска земя и запяват „ Шуми Марица “.
Столетов постоянно казвал на бойците: „ Вие сте тук, в борбата за личната си страна. Това е последният миг, в който би трябвало да останете дружно, мощни непременно. И в случай че някой реши да си тръгне, да се откаже в този съдбоносен миг, може да преобърне хода на войната “. Затова и всеки, без да пести сили, се стараел да даде всичко от себе си, с цел да победят в тази страшна и кръвопролитна война “, описа Анатолий.
Много писатели описват, че след боевете край Шипка, когато дружината се слязла от гората, забелязали, че я предвожда възрастен човек. Той – Столетов, не изглеждал към този момент на 45, а на 60 години. Вървял един до друг с бойците си и го попитали: „ Генерале, за какво не сте на коня си? “, а той дал отговор: „ Срамувам се. Не мога да се кача на коня си, до момента в който бойците ми са с мен, вървейки пеш “. Затова толкоз доста са го обичали бойците му “, споделя Анатолий.
Само на Шипка по време на летните боеве умират стотици, а при зимната отбрана на прохода хиляди замръзват в преспите. В цялата Руско-турска война са убити и ранени над 70 хиляди души.
„ Затова се прекланяме пред тяхното дело. Сигурен съм, че още дълги епохи двата народа ще бъдат другари “, споделя Анатолий.
Вижте повече във видеото: -->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ