Как един блок в Харлем се превърна в символ на градско отчаяние и надежда
Хиляди хора се разхождат по 125-та улица сред Парк и Лексингтън Авеню всеки ден и множеството не се задържат. Пътуващите се надпреварват да заловен влакове до Уестчестър, изкачвайки се до издигнатите релси Metro-North. Други бързат надолу към метрото, за Мидтаун Манхатън или Бронкс.
Те минават през сцена, която извиква всички най-лоши стандарти на градския хаос: затворени витрини, боклуци, обществена приложимост на опиати, хората кимат. Но при по-задълбочен взор блокът разкрива и екосистема, изпълнена освен с обезсърчение, само че и с неотстъпчивост и съпричастност.
Дрогари. Употребяващите опиати. Учители. лекари. Съветници. Полицаи.
Някои идват в блока за помощ; други да им оказват помощ. Някои атакуват уязвимите. Други просто се пробват да създадат няколко $ и да оцелеят. Някои са почнали да одобряват хората, пристрастени към опиатите, като част от сво...
Прочетете целия текст »
