Хиляди българи без право на вот остават в избирателните списъци
Хиляди българи, живеещи отвън България, само че в страни от Европейски Съюз, може да попаднат в изборните описи, без да имат право на това. Причината - страната не знае какъв брой от тях дават отговор на критерия за уседналост (да са живели 6 месеца преди вота в България), написа " Труд ". Броят на българите, които живеят зад граница, изключително в границите на Европейски Съюз, не може да бъде тъкмо избран. Причината е, че съгласно законодателството на Европейски Съюз всички негови жители могат да се движат свободно в границите на съюза и да обитават във всяка от страните членки. Това излиза наяве от отговор на министъра на районното развиване Лиляна Павлова на писмен парламентарен въпрос от депутата Борислав Иглев (БДЦ). Под шапката на ведомството е Главна дирекция “ГРАО”, която поддържа националната база данни за популацията. Още през февруари от дирекцията бяха изпратили рекомендации до локалните администрации да ревизират дали техни поданици не са се открили по сегашен адрес в чужбина и дали престоят им там не е повлиял на правото им на избор на локалните избори.
Според Изборния кодекс за локални управляващи у нас право да гласоподават имат единствено гласоподаватели, които най-малко 6 месеца преди датата на вота имат по едно и също време непрекъснат и сегашен адрес на територията на България, изясни Румяна Сидерова от ЦИК. На адреса по местоживеене, в случай че е друг от записания в персоналната карта, гласоподавателят може да гласоподава, в случай че изиска това посредством заявление до кметството. Отново важи срокът за най-малко 6 месеца формален престой преди изборния ден.
По неофициални данни към 2011 година българите, живеещи в страни от Европейски Съюз, са към 450 000. Не е ясно за какъв брой от тях има документ, че имат сегашен адрес зад граница. При неналичието му те имат право да пуснат бюлетина на локалните избори и по този начин на процедура уседналостта “не ги лови”.
Досега съгласно Закона за гражданската регистрация българите не бяха длъжни да уведомят кметството у нас, в случай че се местят да живеят в чужбина. С измененията в закона, гласувани предходната седмица от Народното събрание (които през вчерашния ден още не бяха влезнали в сила), уведомлението ще е наложително. За някои от страните в Европейски Съюз, както и в Турция и в Съединени американски щати, има данни за живеещите там българи поради условия на националните им законодателства.
Гражданите, за които се откри, че не дават отговор на изискванията за уседналост за локалния избор, ще бъдат заличени от изборните описи. Документите за изборния ден по закон се изготвят по непрекъснат адрес. Списъкът на заличените лица се разгласява не по-късно от 10 дни преди изборния ден от общината и всеки има право да го ревизира. Според настоящия Изборен кодекс към този момент гласоподавателят може да изиска от кмета на общината уверение, че е премахнат непозволено, в случай че показа документ, че има право да гласоподава в съответното обитаемо място. Евентуален отвод може да се апелира пред съответния административен съд. Срокът за решение е 24 часа. Секционните комисии би трябвало да отпишат от листата със заличените лица гласоподавател с документ от кмета на общината.
Според Изборния кодекс за локални управляващи у нас право да гласоподават имат единствено гласоподаватели, които най-малко 6 месеца преди датата на вота имат по едно и също време непрекъснат и сегашен адрес на територията на България, изясни Румяна Сидерова от ЦИК. На адреса по местоживеене, в случай че е друг от записания в персоналната карта, гласоподавателят може да гласоподава, в случай че изиска това посредством заявление до кметството. Отново важи срокът за най-малко 6 месеца формален престой преди изборния ден.
По неофициални данни към 2011 година българите, живеещи в страни от Европейски Съюз, са към 450 000. Не е ясно за какъв брой от тях има документ, че имат сегашен адрес зад граница. При неналичието му те имат право да пуснат бюлетина на локалните избори и по този начин на процедура уседналостта “не ги лови”.
Досега съгласно Закона за гражданската регистрация българите не бяха длъжни да уведомят кметството у нас, в случай че се местят да живеят в чужбина. С измененията в закона, гласувани предходната седмица от Народното събрание (които през вчерашния ден още не бяха влезнали в сила), уведомлението ще е наложително. За някои от страните в Европейски Съюз, както и в Турция и в Съединени американски щати, има данни за живеещите там българи поради условия на националните им законодателства.
Гражданите, за които се откри, че не дават отговор на изискванията за уседналост за локалния избор, ще бъдат заличени от изборните описи. Документите за изборния ден по закон се изготвят по непрекъснат адрес. Списъкът на заличените лица се разгласява не по-късно от 10 дни преди изборния ден от общината и всеки има право да го ревизира. Според настоящия Изборен кодекс към този момент гласоподавателят може да изиска от кмета на общината уверение, че е премахнат непозволено, в случай че показа документ, че има право да гласоподава в съответното обитаемо място. Евентуален отвод може да се апелира пред съответния административен съд. Срокът за решение е 24 часа. Секционните комисии би трябвало да отпишат от листата със заличените лица гласоподавател с документ от кмета на общината.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ