1500 лекарства са изтеглени от българския пазар
Хиляда и петстотин медикаменти са изтеглени от българския пазар поради референтното ценообразуване. Причината е, че по този способ се стига до такова намаляване на цените на медикаментите, които се възстановяват от Здравната каса, че се губи икономическата логичност. Това изясни проф. Тони Веков от Медицинския университет в Плевен на конференцията “Достъп до лекарствена терапия - благоприятни условия и предизвикателства”, извършена в средата на март в София.
Основният механизъм за установяване на цените е интернационално референтно ценообразуване. Цените се дефинират на равнището на най-ниската публична цена в 17 референтни страни. Тъй като приходите в България са ниски спрямо останалите страни членки на Европейски Съюз, посредством реферирането по най-ниска цена се поддържат и ниски лекарствени цени. Но в изискванията на свободно придвижване на хора, артикули, услуги и капитали в границите на Европейски Съюз евтините медикаменти на българския пазар поемат по законни и противозаконни пътища към други пазари.
Ето за какво проф. Веков предлага външното референтно ценообразуване да се отстрани, като вместо него се вкара оценка на здравните технологии и наложително следене на здравния резултат.
Тежките регулаторни механизми на лекарствения пазар у нас основават проблем и за въвеждането на новаторски лекарства. Българските пациенти получават достъп до новаторски лечения приблизително 547 дни след разрешението им за Европа от Европейската организация по медикаментите, за разлика от останалите страни, при които този период приблизително е 417 дни.
В момента здравното министерство изготвя нови регулации, които може да забавят достъпа до новаторски лечения с още 400 - 500 дни. Така болните у нас ще получават ново лекарство с към 3 години по-късно от пациентите в останалите страни в Европейския съюз.
Основният механизъм за установяване на цените е интернационално референтно ценообразуване. Цените се дефинират на равнището на най-ниската публична цена в 17 референтни страни. Тъй като приходите в България са ниски спрямо останалите страни членки на Европейски Съюз, посредством реферирането по най-ниска цена се поддържат и ниски лекарствени цени. Но в изискванията на свободно придвижване на хора, артикули, услуги и капитали в границите на Европейски Съюз евтините медикаменти на българския пазар поемат по законни и противозаконни пътища към други пазари.
Ето за какво проф. Веков предлага външното референтно ценообразуване да се отстрани, като вместо него се вкара оценка на здравните технологии и наложително следене на здравния резултат.
Тежките регулаторни механизми на лекарствения пазар у нас основават проблем и за въвеждането на новаторски лекарства. Българските пациенти получават достъп до новаторски лечения приблизително 547 дни след разрешението им за Европа от Европейската организация по медикаментите, за разлика от останалите страни, при които този период приблизително е 417 дни.
В момента здравното министерство изготвя нови регулации, които може да забавят достъпа до новаторски лечения с още 400 - 500 дни. Така болните у нас ще получават ново лекарство с към 3 години по-късно от пациентите в останалите страни в Европейския съюз.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




