Хич не искам да съм на мястото нито на служебния

...
Хич не искам да съм на мястото нито на служебния
Коментари Харесай

„Малки” политически „умове” правят големите поразии в България

Хич не желая да съм на мястото нито на служебния министър председател, нито на вътрешния министър, чиято оставка желаят политици, на които и Космоса им е крив. От всички напъни дотук за очернянето на Стоянов, излиза наяве едно – него си го желаят редовите служители на реда и си го бранят, само че политическа партия /ППДБ/, за която са дали своят вот не повече от 4-5% от имащите право на глас, не го ще и това си е.

Поради непреходност, ще изтъквам една жена, останала и запомнена в историята - първата дама на Съединени американски щати в продължение на 4 мандата, брачната половинка на Франклин Делано Рузвелт Елинор:

„ Великите мозъци разискват хрумвания, междинните мозъци разискват събития, дребните мозъци разискват хората. “

Мисля, че тези думи на обичаната от своя народ първа дама са изцяло подобаващи за настоящата политическа и социална обстановка тук. Едни дребни политически мозъци у нас разискват хора, потвърдили се в своите професионални среди. Не единствено ги разискват, но  вършат калпави политически рокади на правилото „ стани да седне мой човек на този стол ”.

По този метод последните десетилетия у нас

беше унищожена почитта към професионализма в не една и две публични сфери.

Сега на мушката е Министерство на вътрешните работи и неговото управление в лицето на министъра. Сутринта гледах едно злощастно изявление по бтв с ръководителя на полицейския профсъюз. Горката водеща се препоти доста пъти в напразните си старания да набута в устатата му личните си манипулативни възгледи, само че …ядец. След изявлението, остана усещането, че професионалните служители на реда си желаят министъра, но това не уйдисва на интереса на ППДБ. И тъй като знаем, че у нас „ ползата клати феса ”, евентуално до изборите, че и по-късно, тези потвърдено през последните 3 години безидейни политици, ще ни облъчват с капризите и претенциите си.

е трийстият вътрешен министър на страната ни от 1986 година насам.

Само няколко от изпълняващите тази служба са били преназначавани в идващ мандат и един от тях е, стартиран и подкрепян от упоменатата партия. Вероятно единствено здравните министри, които се извъртяха през своето министерство, са повече на брой от вътрешните.

Въпросът е:

какъв е резултат от тази честа промяна на управленията на тези държавни институции?!

Защото министрите идват и си потеглят със своите екипи, а това основава необикновен административен безпорядък във въпросните ведомства. Също по този начин обезкървява откъм професионализъм самите системи, тъй като няма за какво да се лъжем – опитни служители/чиновници не се основават за един, нито за два мандата.

Министерствата се трансфораха в образователни полигони за всевъзможни калинки, шуреи и баджанаци на партийците.

Всичко това най-вече вреди на нас, жителите, несъмнено. Политиците не се задържат за дълго във властта, постояват единствено едвам се обогатят на наш тил и след това – „ пушек да ги няма ”.

Ето за какво мисля, че професионалните класи би трябвало да имат предимство и преимущество при решаването на кадрови въпроси във всяка една социална сфера. Крайно време е политиците, които задоволително навредиха на институции като Министерство на вътрешните работи през годините, да спрат да се месят и да кадруват в тях, с цел да не  ги досъсипят хептен. Нагледахме се на манекенки в земеделието, на компаньонки във военното министерство, на майките на известни партийци като секретарки и какви ли не дивотии през годините обратно. Затова си мисля, че е пристигнало време политиците  да смъкват долу калните си ръце от експертите. Ако желаят народът да не ги псува на всяка втора дума е да ги прати в пета глуха по този начин, че повече в никакъв случай да не ги върне в политиката.

Знаете, че има такива образци.

 

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg

Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР