Хей, живот, благодаря ти, че ме срещаш с толкова интересни

Хей, живот, благодаря ти, че ме срещаш с толкоз забавни хора . И за любознанието да ги подпитвам за живота и дейностите им, и за ентусиазма да описвам за тях и образеца им, тъй като в действителност са персони, които си заслужава да познаваме. И за които би трябвало да приказваме повече… 

Днешната ни среща е с Димитър Мирчев – 3-ти дан сенсей в айкидо , постигнал забележителни триумфи в попрището и спечелил уважението на най-хубавите измежду най-хубавите в региона. 

Освен персоналните си триумфи, които реализира с доста труд и дисциплинираност, той е и треньор , който учи учениците си, че бариерите са плод на мозъка, а триумфът е резултат да умеенето да не се отказваш и да пробваш… Отново. И още веднъж. И отново…

Димитър дотолкоз е построил името си, че към този момент взе участие в комисиите , пред които се явяват трениращите, които желаят да защитят степените си. И постоянно е обективен, тъй като справедливостта е темперамент.

Казах ли Ви, че е единствено на 22 години ? Наистина е на толкоз! И го оставям да разказва…

Какво е Айкидо и какво не е Айкидо?

„ Айкидо е обичайно бойно изкуство основано от Морихей Уешиба. Името „ айкидо “ се изписва с йероглифите „ ай “ /съразмерност/, „ ки “ /енергия/ и „ до “ /път/ и най-общо се превежда като „ път на хармоничната мощ “. Айкидо е бойно изкуство за самозащита. “

Колко степени има в Айкидо, коя е най-ниска и коя най-висока?

„ Степените в айкидо се разделят на кю /ученически/ степени и дан /майсторски/ степени. При кю степените по-малката цифра значи по-висока степен – 1-во кю е най-високо.

При майсторските степени е назад – 1-ви дан е най-нисък. Защитаването на степените до 4 дан /включително/ става посредством изпити, като на него от айкидиста се изисква да показва заложени от изпитната комисия техники. След 4 дан степените са за заслуги към айкидо. Най-високата майсторска степен е 10-ти дан. “

С какво Айкидо се разграничава от другите бойни изкуства и по какво си наподобява?

„ Едно от нещата по които Айкидо се разграничава от останалите бойни изкуства, е това че няма надпревари, няма награди, няма медали. Единствената “награда ”, в случай че мога по този начин да я нарека, за труда, който си положил, е да положиш и защитиш сполучливо изпита за идната си степен и да продължаваш да се развиваш.

Друга разлика на Айкидо с останалите бойни изкуства е ханми /половин позиция/. В Айкидо се е запазила тази позиция, с цел да може да дадем по-малка повърхност за офанзива от нашия сътрудник. 

В Айкидо се е запазила и работата на колене /suwari waza/. Основната концепция на тази позиция е, когато си с “отрязани ” на половина крайници, да можеш да се движиш бързо и събрано и в това време да си с изправен тил. “

Вие самият от кой момент упражнявате Айкидо, по какъв начин започнахте и на кое равнище сте?

„ Един мой съученик тренираше и ми сподели: “Защо не дойдеш да погледаш? ”, незабавно ме заинтригува това предложение. След няколко дни бях да виждам една подготовка и любознанието ми се възпламени още повече.

Така стартира моето странствуване в света на Айкидо и по този начин продължава към този момент 15 години. Започнах първо в детската група, срещнах се основите на бойното изкуство – базовите стъпки и укеми /начините за взимане на падане/. След това ми разрешиха да вземам участие във възрастните класове.

През 2018г. опазих първата си майсторска степен на изпит под управлението на японския инструктор Юкимицу Кобаяши Сенсей 7-ми дан. Две години по-късно, през 2020г. опазих 2-ри дан под управлението на комисията на Национален Айкидо Съюз /Николай Иванов Сенсей 6 дан, Мартин Тодоров Сенсей 6 дан, Здравко Колев Сенсей 6 дан/.

Към момента съм притежател на 3 дан, като изпита също съм положил пред комисията на НАС. “

Водите класове и на деца. Кое е най-важното нещо, което би трябвало да знаят родителите, когато доведат детето си в залата?

„ Айкидото не е просто спорт, а път към насърчаване на дисциплинираност, почитание и самоконтрол. Важно е да схващат, че процесът на учене е дълъг и не е единствено за физически умения, само че и за развиване на личността на детето. Родителите би трябвало да демонстрират самообладание и поддръжка, да не слагат прекомерни упования върху детето си, а да му разрешат да се развива със лично движение. “

Какво е значимо да знае едно дете, когато влезе в залата?

„ Важно е детето да схваща, че това е място на почитание – както към инструкторите, по този начин и към другите възпитаници. То би трябвало да бъде готово да слуша, да се концентрира и да съблюдава разпоредбите на залата. Важно е също да схваща, че айкидото не е нападателен спорт, а изкуство, което учи на самоотбрана, надзор и успокоение. “

Когато Ви гостувах в залата споменахте, че подовата настилка на клуба е доста специфична. Разкажете ни повече за нея.

„ Подовата настилка се назовава татами. В доджото, в което упражнявам, татамито е докарано от Япония. То е типично японско, каквото се е слагало едно време по къщите на хората и тук-там към момента се употребява и може да се види. В съпоставяне с останалите настилки то е много по-твърдо. Това му качество изисква да си по-прецизен в придвижванията си, тъй като натъртванията и охлузванията са постоянно срещани. “

На какво Ви научи Айкидо и какво Ви даде?

„ Айкидо ме научи на доста значими житейски уроци и ми даде скъпи умения, които надвишават физическите техники. На първо място то ме научи на самоконтрол и самообладание – да не отвръщам импулсивно в напрегнати обстановки, а да резервирам успокоение и да употребявам силата на съперника в своя изгода.

Научи ме най-много на дисциплинираност и на придирчивост към себе си, да не се удовлетворявам с по-малкото.

Когато нещо не се получи – отново, и отново, и отново. Може да не е през днешния ден или след седмица, само че постоянството е пътят към триумфа.

Също по този начин, айкидо ми даде по-дълбоко схващане за хармонията и салдото – както във физическите придвижвания, по този начин и в живота. То ме научи на значимостта на уважението – към сътрудниците на татамито, към учителите и към себе си.

Айкидо ми даде и убеденост, само че не нападателна, а учредена на вътрешна непоклатимост и познание, че мога да се оправя с провокации, без да диря спорове.

Освен това, то е непрестанен развой на личностно развиване – колкото повече упражнявам, толкоз повече разбирам, че има още какво да науча, както в залата, по този начин и отвън нея.

Пред вратата на залата стои постеля с надпис: „ Оставете егото и обувките си пред вратата на доджото “. “

Какво е доджо и от Вашите наблюдения – елементарно ли е да оставим егото си?

„ Доджо безусловно значи „ място на пътя “ и в подтекста на бойните изкуства е залата, където се практикува и тренира. Това е не просто физическо пространство, а алегорично място, където учениците развиват освен физически умения, само че и темперамент.

Доджото е място на дисциплинираност, почитание и личностно развиване. Там се построяват връзки на доверие сред учениците и учителя, както и сред самите възпитаници.

Относно оставянето на егото, това е един от най-големите провокации в бойните изкуства, в това число и в айкидо. Егото постоянно е спънка в процеса на учене, тъй като ни кара да се фокусираме върху успеха, надмощието или сравняването с другите. В айкидо обаче няма състезание – задачата е не да надвиеш другия, а да овладееш себе си.

Този развой на „ оставяне на егото “ е еволюционен и изисква време и осъзнатост. С всеки урок и подготовка практикуващият се сблъсква със личните си недостатъци, страхове и ограничавания Колкото повече приема тези неща, толкоз по-лесно става да остави егото си настрани. Същевременно това изисква и примирение – да признаеш, че постоянно има какво да учиш, и че си част от по-голям път на развиване. “

Зам.-министър Стоян Андонов откри Европейското състезание по бокс за мъже и дами до 23 години