Хесус Ривера обича да издирва блъснати мотоциклети в Craiglist. Първият,

Хесус Ривера обича да търси блъснати мотоциклети в Craiglist. Първият, който закупува е изцяло погубен Suzuki GSX-R. Трябва му цяла година, с цел да може да разбере какви са свръзките на електрическите системи, реже метала и прави нови елементи в UC Irvine – машинен център, който предлага достъп до всякаква техника, стига потребителят да знае какво ще прави.

С помощта на група студенти, той основава цяла стратегия и най-после съумява да трансформира мотора в болид от Формула 1. Логично е да се досетим, че в никакъв случай няма да бъде пуснат на пистата в Монако, само че крайният резултат е удовлетворяващ. Истината е, че Хесус обича да се цапа. През целият си живот работи с карбонови влъкна и може да сглоби безусловно всичко. Хоби е да реставрира остарели аркадни машини и всякаква друга ретро техника. По никакъв метод не си е мислил, че животът му ще го насочи към буболечките.

Един ден, до момента в който се вози в асансьора до етажа на механиците, където ще чете лекция по биомиметика – предмет, интересуващ се от природата за основаването на съразмерен дизайн.

В този час се преглеждат животни, които могат да удрят и атакуват бързо, избрани скариди имат силата да удрят своя съперник със скоростта на патрон 22-калибър. Някои морски жители могат да се похвалят с най-здравите си зъби, построени от биоминерали и силата им е толкоз страховита, че могат да дъвчат подводни скали.

Основата на този клас е да употребява карбона като визия за бъдещето. Чрез тези лекции, Хесус стартира да гледа на света по един малко по-различен метод. Осъзнава, че ние се намираме в един естествен шедьовър и всяко краче, даже това на едно насекомо, може да се счита за съвършенство. Не е належащо да се търси топлата вода, изключително откакто природата остава ентусиазъм за безусловно всичко.

Потенциалът от нея умерено може да се употребява за най-различни коли, за тяхната скорост и издръжливост. По някаква причина се ражда и ползата към паяците. Паяжините могат да се трансфорат в коприна и под микроскоп разкриват нещо необикновено. Според него, в случай че учените съумеят да репликират коприната на паяка, то кевларът ще остане вечно в историята. Един доста значим въпрос ще се появи в съзнанието му: за какво никой не обръща внимание на бръмбарите?

След като няма интерес към тях, той избира да се насочи тъкмо към тях и да ревизира какво се крие в това царство. Блестящи са, имат крила и постоянно се хранят с отпадъци, съществуват и такива, носещи отрова със себе си. В някакъв миг от неговото проучване ще откри съвършения претендент. Голям сив бръмбар, за който хората настояват, че е невредим.

Първо предписание на природата: в никакъв случай не третирайте останалите организми като вашето огледало. Не правете това, което поетите вършат, избягвайте Библията и всевъзможни други вълнуващи информации. Не се опитвайте сляпо да копирате техните детайли, както вършат множеството военни инженери с крилата на пеперудата или с внезапните на други животни при основаването на гумите. Колкото по-грубо се отнасяме към едно насекомо, толкоз по-малко ще разберем за него. И до момента в който поети и писатели не стопират да берат с цялостни шепи от хубостта на природата, други просто се пробват да вземат най-хубавото и използваното от нея.

Първият забавен субект, за който Ривера ще чете в унес, е Phloedes diabolicus. Учените го откриват при започване на XIX век и настояват, че са се пробвали да прекарат през него стоманена игла, опитът за препариране се оказал несполучлив, иглата се огъва. Всеки опит не давал никакъв късмет на животното да се съобщи, а неговата черупка го пази като един от най-здравите щитове на света. Ривера ще потърси биолози от университета, с цел да разбере дали този факт е правилен или небивалица – всички удостоверяват обстоятелствата.

Това насекомо е като ходещ бункер – дребен танк, който не може да бъде сплескан. Дори птиците, които го преценят за храна, скоро се отхвърлят от къртовския труд – коравото създание не се предава. С такава отбрана е даже необичайно, че това създание разполага с толкоз мощни зъби, здрави крачета и отрова в жилото, с което се пробива кожа с безспорна лекост. Учените са на мнение, че даже динозаврите не са имали силата да го стъпчат до гибел.

Като човек, който се вълнува извънредно доста от здравината и строи машини за бъдещето, Ривера незабавно е подготвен да се снабди с подобен дребен другар. Той желае да го изследва и да разбере неговата структура, да открие детайлите за построяването на такава ризница, а по-късно да я доразвие. Търси незабавно в интернет къде тъкмо се намира това създание и с изненада схваща, че такова има в неговия кампус.

Бронираният бръмбар обича да се крие под разнообразни дървета и е постоянно срещан. Той е дребен сив с дълги крачета, по отношение на всички останали събратя. Хесус бърза да се върне с скъпата си плячка и незабавно включва микроскопа на лабораторията. С изненада открива и още един факт, тези приятелчата не са нападателни, разхождат се, не изпитват никаква опасност – за какво ли – и са подготвени да за всевъзможни проучвания.

Използвайки дребни линии и железни проби, Ривера стартира да прави измервания на техните гърбове. След това изследва 6-те крачета. Някои от бръмбарите стават жертва на дисекция, с цел да се изследва техният екзоскелет – преглеждат се всички плочи по гърба им, както лепилото и вътрешностите, които ги държат на едно място. С помощта на мощен микроскоп, той съумява да огледа още по-дълбоко в бронята, с цел да види наноструктурата. Открива полизахариди и сложни захарни съединяване, допълвани от лепкава протеинова матрица. Сега идва и по-важната задача – по какъв начин всичко това основава толкоз свирепа отбрана.

За него това е бронираното насекомо. В лекциите си ще показва тези дребни другари на възпитаници, даже ще им дава да ги подържат. На своите възпитаници ще споделя, че няма какво да им създадат, затова не е належащо да внимават толкоз. Хранят се най-вече с гъбички и поддържат дърветата живи, предпазвайки ги от заболявания. Ривера си спомня по какъв начин едно от момиченцата е желало да даде бръмбара на татко си – мощен бодибилдър, който можел да счупи всичко. След доста притискане и невероятна мощ, даже той се предава пред бронирания бръмбар.

В един миг даже ще чуе, че това насекомо може да преживее сгазване от кола. За да ревизира това, употребява колата на сътрудник – Toyota Camry, слага един от нещастниците за опита. Докато той снима с камера, сътрудника минава и чува неприятно тон на стъпкано насекомо. След като гумата продължава пътя си, дребният сив другар продължава да се разхожда умерено, няма никакви пукнатини по своята черупка. При втората гума застива на място и всички мислят, че това е краят, само че Ривера знае, че при подобен напън, бръмбарът се преструва на мъртъв. Необходим е половин час и сивото приятелче се разсънва и продължава своята разходка.

Ще бъдат нужни към 5 години, с цел да може Ривера най-сетне да разкрие какво тъкмо се крие в черупката. Днес също има някакви подозрения, само че счита, че този бръмбар се приспособява върху всевъзможен напън и с времето усъвършенства своята конструкция. Следователно при всеки нов опит, тялото на това насекомо заяква като калена стомана, само че от комплицирани захари и протеини. Насекомото се употребява даже за живо украшение. Може да се носи на огърлица, може да се употребява като брошка. Достатъчно е да се остави малко плесен в кутията и през идващите години ще сияе върху притежателя си. И каква е тайната, какво в действителност се е случило?

Отговорът се крие в неговите елитра – това са крилата, които някъде в еволюцията се втвърдяват и се трансформират в щитове. Сега остава от науката да разбере по какъв начин в действителност да употребява този способ и да сътвори нещо, което в никакъв случай няма да се счупи. Представете си го под формата на бронежилетка, ризница на автомобил или строителен инструмент. Не постоянно металът е най-хубавото решение и тези сиви приятелчета го потвърждават.