Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм
Херман Хесе e немско-швейцарски стихотворец, романист и художник. През 1946 година получава влиятелната Нобелова премия за литература. Сред най-известните му произведения са „ Сидхарта “ (1922), „ Степния вълк “ (1927), „ Играта на стъклени перли “ (1943), които изследват търсенето на духовността на индивида отвън обществото. Основната тематика на неговото творчество са напъните на личността да се измъкне от откритите режими на цивилизация, тъй че да откри значителен дух и еднаквост.
“Любовта съществува не с цел да ни направи щастливи. Мисля, че тя е основана, с цел да ни покаже какъв брой сме мощни в страданието и търпението. ”
Хесе е роден на 2 юли 1877 година в Калв, Германия. Детството си прекарва в родния си град и в Базел, Швейцария. За малко той посещава учебно заведение в Гьопинген, а по молба на татко си постъпва в семинарията в Маулброн през 1891 година Макар че е възпитаник за образец, той не съумява да се приспособява и напуща по-малко от година по-късно. За този интервал от живота си Хесе споделя: „ Бях добър възпитаник, добър в латинския, само че не бях доста управляемо момче и с огромно усложнение се вписах в рамката на пиетисткото обучение (пиетизъм е най-значимото реформаторско придвижване в немското протестантство след реформацията, което поражда в Германия в края на 17 в.), което имаше за цел да покори и разбие самостоятелната персона. “
По-късно Хесе става чирак във фабрика за часовници в Калв, а по-късно в книжарница в Тюбинген. Той показва отвращението си от стандартното учебно заведение в романа „ Под колелото “ (1906), в който прекомерно усърдният възпитаник е подбуден към самоизтребление.
“Съчиняването на неприятни стихотворения прави индивида доста по-щастлив, в сравнение с четенето на най-прекрасната лирика. ”
През 1899 година Херман Хесе разгласява първата си книга - алманах със стихове. Той остава в книгоиздателския бизнес до 1904 година, когато става публицист на свободна процедура и разгласява първия си разказ „ Петер Каменцинд “, разказващ за провален и заплеснат публицист. Посещение в Индия през тези години въодушевява книгата му „ Сидхарта “ (1922), лиричен разказ за търсенето на прояснение, чието деяние се развива в Индия по времето на Буда.
“Бог ни изпраща отчаянието не с цел да ни убие, той ни го праща, с цел да разсъни в нас нов живот. ”
По време на Първата международна война Хесе живее в неутрална Швейцария, редактира списание за немски военнопленници и интернирани. Той става непрекъснат гражданин на Швейцария през 1919 година, а през 1923 година получава швейцарско поданство и се открива в Монтаньола: „ До 1914 година обичах да пътувам; Често ходех в Италия и един път прекарах няколко месеца в Индия. Оттогава съвсем напълно съм изоставил пътуванията и не съм бил отвън Швейцария повече от 10 години. “
“Малцина знаят, че душата разцъфва единствено тогава, когато се разкрива и се жертва. ”
Задълбочаваща се персонална рецесия довежда Хесе до психоанализа с Дж. Б. Ланг, възпитаник на Карл Юнг. По-късната работа на създателя демонстрира интереса му към юнгианските концепции за интроверсия и екстраверсия, груповото несъзнавано, идеализма и знаците. Хесе също се занимава с това, което вижда като двоякост на човешката природа.
“На безвреден път изпращат единствено слабите. ”
„ Степния вълк “ (1927) е най-популярният разказ на Хесе, лиричен автопортрет на мъж, който се е усеща като на половина човек и на половина вълк. Основният претекст в романа е самотата „ схваната като орис, усамотяването като изключително отричане на действителността “. И въпреки всичко неговият разказ може да се преглежда и като молба за непоколебим самоанализ и обвиняване за интелектуалното двуличие на интервала. За книгата си Хесе споделя: „ Степния вълк “ е този, който е бил по-често и по-насилствено неразбираем от всички останали. “
Един разказ, който „ хваща за гърлото “, многопластова творба, която евентуално се възприема друго от всеки: може би някои читатели се разпознават в основния воин и търсенето на същността си, други може би я намират за прекомерно мрачна, само че „ Степния вълк “ несъмнено е книга, която заслужава внимание и си коства да бъде прочетена. Романът е приспособен и като филм през 1974 година, написан и режисиран от Фред Хейнс. В него вземат участие Макс декор Сюдов и Доминѝк Санда̀.
“Самотата е самостоятелност. Аз си я пожелах и извоювах в течение на дълги години. Тя е студена — о, да, само че е и тиха, чудно тиха и огромна като леденото безмълвно пространство, в което кръжат звездите. " – из. „ Степния вълк “ ”
„ Сидхарта “ (1922) е разказ, който буди възхита, въодушевява и оказва въздействие на генерации читатели, писатели и мислители. Това е една самобитна алегория, история за богат индийски брамин, който отхвърля привилегирования живот, с цел да търси духовно задоволство. „ Хесе синтезира разнообразни философии - източни религии, архетипите на Юнг, западния индивидуализъм - в неповторима визия за живота, изразена посредством търсенето на един човек за същинския смисъл. “ И този разказ намира ентусиазъм в киното – кино продукция със същото заглавие, на режисьора Конрад Рукс, излиза през 1972 година
“Красив бе светът, когато човек го наблюдаваше просто по този начин, без да търси нищо, с елементарни, детски очи. – из. „ Сидхарта “ ”
След Втората международна война известността на Хесе измежду немските читатели нараства, въпреки да се срутва през 50-те години. Призивът му за самореализация и прославата на източния мистицизъм, го трансформира в нещо като паметна фигура за младежите в англоезичния свят през 60-те и 70-те години на предишния век, осигурявайки му интернационална аудитория и популярност.
“Не съществува друга действителност, с изключение на тази в нас самите. ”
В цяла Германия доста учебни заведения са кръстени на Херман Хесе. През 1964 година е учредена премия на негово име - Calwer Hermann-Hesse-Preis, която се присъжда на всеки две години, на немскоезично литературно списание или на преводач на работата на Хесе на непознат език. Авторът умира на 9 август 1962 година в Монтаньола, Швейцария, където прекарва и огромна част от живота си. Херман Хесе е едно от огромните имена в международната литература, с автентичен жанр, който и до през днешния ден вълнува и въодушевява читателските мозъци по света.
“В това е смисълът на нашето престояване на земята: да мислим и да търсим, и да се вслушваме в далечните изчезнали звуци, тъй като оттатък тях е нашата същинска татковина. ”
„ Степния вълк “ – преводач: Недялка Попова
„ Сидхарта “ – преводач: Любомир Илиев
“Любовта съществува не с цел да ни направи щастливи. Мисля, че тя е основана, с цел да ни покаже какъв брой сме мощни в страданието и търпението. ”
Хесе е роден на 2 юли 1877 година в Калв, Германия. Детството си прекарва в родния си град и в Базел, Швейцария. За малко той посещава учебно заведение в Гьопинген, а по молба на татко си постъпва в семинарията в Маулброн през 1891 година Макар че е възпитаник за образец, той не съумява да се приспособява и напуща по-малко от година по-късно. За този интервал от живота си Хесе споделя: „ Бях добър възпитаник, добър в латинския, само че не бях доста управляемо момче и с огромно усложнение се вписах в рамката на пиетисткото обучение (пиетизъм е най-значимото реформаторско придвижване в немското протестантство след реформацията, което поражда в Германия в края на 17 в.), което имаше за цел да покори и разбие самостоятелната персона. “
По-късно Хесе става чирак във фабрика за часовници в Калв, а по-късно в книжарница в Тюбинген. Той показва отвращението си от стандартното учебно заведение в романа „ Под колелото “ (1906), в който прекомерно усърдният възпитаник е подбуден към самоизтребление.
“Съчиняването на неприятни стихотворения прави индивида доста по-щастлив, в сравнение с четенето на най-прекрасната лирика. ”
През 1899 година Херман Хесе разгласява първата си книга - алманах със стихове. Той остава в книгоиздателския бизнес до 1904 година, когато става публицист на свободна процедура и разгласява първия си разказ „ Петер Каменцинд “, разказващ за провален и заплеснат публицист. Посещение в Индия през тези години въодушевява книгата му „ Сидхарта “ (1922), лиричен разказ за търсенето на прояснение, чието деяние се развива в Индия по времето на Буда.
“Бог ни изпраща отчаянието не с цел да ни убие, той ни го праща, с цел да разсъни в нас нов живот. ”
По време на Първата международна война Хесе живее в неутрална Швейцария, редактира списание за немски военнопленници и интернирани. Той става непрекъснат гражданин на Швейцария през 1919 година, а през 1923 година получава швейцарско поданство и се открива в Монтаньола: „ До 1914 година обичах да пътувам; Често ходех в Италия и един път прекарах няколко месеца в Индия. Оттогава съвсем напълно съм изоставил пътуванията и не съм бил отвън Швейцария повече от 10 години. “
“Малцина знаят, че душата разцъфва единствено тогава, когато се разкрива и се жертва. ”
Задълбочаваща се персонална рецесия довежда Хесе до психоанализа с Дж. Б. Ланг, възпитаник на Карл Юнг. По-късната работа на създателя демонстрира интереса му към юнгианските концепции за интроверсия и екстраверсия, груповото несъзнавано, идеализма и знаците. Хесе също се занимава с това, което вижда като двоякост на човешката природа.
“На безвреден път изпращат единствено слабите. ”
„ Степния вълк “ (1927) е най-популярният разказ на Хесе, лиричен автопортрет на мъж, който се е усеща като на половина човек и на половина вълк. Основният претекст в романа е самотата „ схваната като орис, усамотяването като изключително отричане на действителността “. И въпреки всичко неговият разказ може да се преглежда и като молба за непоколебим самоанализ и обвиняване за интелектуалното двуличие на интервала. За книгата си Хесе споделя: „ Степния вълк “ е този, който е бил по-често и по-насилствено неразбираем от всички останали. “
Един разказ, който „ хваща за гърлото “, многопластова творба, която евентуално се възприема друго от всеки: може би някои читатели се разпознават в основния воин и търсенето на същността си, други може би я намират за прекомерно мрачна, само че „ Степния вълк “ несъмнено е книга, която заслужава внимание и си коства да бъде прочетена. Романът е приспособен и като филм през 1974 година, написан и режисиран от Фред Хейнс. В него вземат участие Макс декор Сюдов и Доминѝк Санда̀.
“Самотата е самостоятелност. Аз си я пожелах и извоювах в течение на дълги години. Тя е студена — о, да, само че е и тиха, чудно тиха и огромна като леденото безмълвно пространство, в което кръжат звездите. " – из. „ Степния вълк “ ”
„ Сидхарта “ (1922) е разказ, който буди възхита, въодушевява и оказва въздействие на генерации читатели, писатели и мислители. Това е една самобитна алегория, история за богат индийски брамин, който отхвърля привилегирования живот, с цел да търси духовно задоволство. „ Хесе синтезира разнообразни философии - източни религии, архетипите на Юнг, западния индивидуализъм - в неповторима визия за живота, изразена посредством търсенето на един човек за същинския смисъл. “ И този разказ намира ентусиазъм в киното – кино продукция със същото заглавие, на режисьора Конрад Рукс, излиза през 1972 година
“Красив бе светът, когато човек го наблюдаваше просто по този начин, без да търси нищо, с елементарни, детски очи. – из. „ Сидхарта “ ”
След Втората международна война известността на Хесе измежду немските читатели нараства, въпреки да се срутва през 50-те години. Призивът му за самореализация и прославата на източния мистицизъм, го трансформира в нещо като паметна фигура за младежите в англоезичния свят през 60-те и 70-те години на предишния век, осигурявайки му интернационална аудитория и популярност.
“Не съществува друга действителност, с изключение на тази в нас самите. ”
В цяла Германия доста учебни заведения са кръстени на Херман Хесе. През 1964 година е учредена премия на негово име - Calwer Hermann-Hesse-Preis, която се присъжда на всеки две години, на немскоезично литературно списание или на преводач на работата на Хесе на непознат език. Авторът умира на 9 август 1962 година в Монтаньола, Швейцария, където прекарва и огромна част от живота си. Херман Хесе е едно от огромните имена в международната литература, с автентичен жанр, който и до през днешния ден вълнува и въодушевява читателските мозъци по света.
“В това е смисълът на нашето престояване на земята: да мислим и да търсим, и да се вслушваме в далечните изчезнали звуци, тъй като оттатък тях е нашата същинска татковина. ”
„ Степния вълк “ – преводач: Недялка Попова
„ Сидхарта “ – преводач: Любомир Илиев
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ