Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България. Руините

Хераклея Синтика е древен град в днешна Югозападна България. Руините му са ситуирани в землището на село Рупите край Петрич, върху хълма Кожух, където са останките от единствения загаснал вулкан на Балканите. Именно недалече от това мистично място прекарва последните години от живота си и баба Ванга.

В древността градът е бил център на региона Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което загатват Омир, Херодот и Тукидид. Хераклея Синтика носи името на митичния воин Херакъл (Херкулес), който се счита за основоположник на династията на античните македонски царе. Цели хиляда години това място е било най- значимият град по междинното течение на Струма. Филип II, татко на Александър Велики го трансформира в резиденция на македонските царе, а по-късно е превзет от римляните и продължава да съществува като римско населено място. Разцветът на града стопира откакто в границите на 100 години два пъти бива разтресен от мощни трусове и е залят от огромна приливна вълна. От тук през 340 година прочие Хр. потегля първият поход на Александър Македонски, против медите, който едвам на 16г. възраст се настанява в града със своя гарнизон.
Тази година археолозите откриха в античния град светилище на Немезида – богиня на възмездието. Те откриват, че то е било атакувано от ранни християни, които са натрошили оброчните плочки на Немезида, като част от тях са били изхвърлени доста гневно отвън светилището. На реставрираната плочка на богинята има отчасти непокътнат надпис, който е строшен първоначално и гласи: “…посветих, както дадох обещание в молитвите си “. Въпросният посветител, който е платил направата на тази оброчна плочка и я дава като подарък на светилището, е имал потребност от помощта на богинята, евентуално е желал някакъв реванш или някаква неправда да бъде отстранена и в молитвите си й е заречен оброчна плочка, споделя ръководителят на разкопките проф. доктор Людмил Вагалински. Той изясни, че в езическата вяра, за разлика от християнството, молещият се дава обещание нещо съответно на боговете и чака те да откликнат на молитвите му.

По открити плочи има забавни гладиаторски предмети, което е доста рядко изображение на Немезида. Има показани гладиаторски атрибути като шлем, мечове, тризъбец, което отново подухва на мисълта, че сигурно в Хераклея Синтика са правени гладиаторски борби. По-рано археолозите намират в античния град и антични цистерни за вода, в които откриват останките на няколко млади мъже на възраст сред 17 и 35 години. Това са цистерни за чиста вода, а откритите в тях човешки остатъци са на починали по време на мощно земетресение в края на четвърти век и последвалата го мощна вълна от реката, счита доцент Вагалински.

Това било и първият случай, при който археолозите намират починали хора при катаклизмите, сполетели Хераклея Синтика. Интересното е, че единият от починалите мъже е бил с деформиран череп. Учените считат, че това е породено изкуствено, което е процедура, въведена от хуните.
В античния град е открита и част от мраморна скулптура на богинята Нике. Тя има непокътнати криле и това е помогнало на екипа да откри, че е на древногръцката богиня на войната. Археолозите считат, че статуята е потърпевша в края на III век при нахлуване на варвари, а откриването и по време на разкопките демонстрира, че в града е имало фетиш към богинята.

Римска златна верижка на възраст повече от 16 века е измежду другите забавни открития в местността Рупите. Златното бижу е от четвърти век след Христа, само че се е запазило съвършено макар вековете, през които е лежало в земята. Изработката на верижката, която тежи 49, 28 грама, е изящна. През юли тази година по време на разкопки в Хераклея Синтика беше открита и оброчна плочка на Тракийски конник. Тя има толкоз висока историческа стойност, че бе маркирана като „ Откритие на 2023 “ при раздаването на годишните награди на националната акция „ Чудесата на България ”. „ За първи път намираме толкоз добре направена оброчна плочка, тя е с доста висок релеф, съвсем ажурен “, показа доцент доктор Людмил Вагалински. Археолозите считат, че плочката е била поръчана от богат човек. Изключително забавен е жестът с дясната ръка – назовават го „ латинска благословия “. Това дава мотив на учените да считат, че на Хераклея Синтика е имало светилище или хероон на Тракийския конник. /

Българска телеграфна агенция