Дали Хеопсовата пирамида може да бъде разрушена със съвременна атомна бомба?
Хеопсовата пирамида, или Голямата пирамида в Гиза, е освен единственото оживяло от седемте чудеса на античния свят, само че и инженерно достижение, което провокира удивление и през днешния ден. Построена преди към 4500 години, тя служи освен като гробница на фараон, само че и като знак на човешкия талант и царската упоритост. Има даже сентенция, че самото време се опасява от пирамидите. Въпреки това поражда много забавния въпрос: може ли тази величествена конструкция да бъде унищожена със модерна атомна бомба? Нека се спрем малко по-подробно.
За да разберем дали Хеопсовата пирамида може да издържи на нуклеарен гърмеж, е значимо да оценим нейната структура. Пирамидата се състои от почти 2,3 млн. блока варовик и гранит, като главната маса е с тегло до 2,5 тона. Височината ѝ доближава ~146 метра, а страните на основата са дълги 230 метра. Във вътрешността на пирамидата има комплицирана система от камери, галерии и вентилационни шахти, което я прави не просто солидна купчина камъни, а комплициран архитектурен обект. Още по-удивителен е фактът, че тя е издигната благодарение на медни принадлежности и най-прости инженерни правила (като рампа и система от блокове). И е издигната единствено за 20 години, което е супербързо даже по днешните стандарти за грандиозни строителни планове.
Интересно е да се означи, че в предишното са правени опити за разрушение на пирамидите в Гиза. Великият некропол може да изчезне не под гнета на времето и естествените бедствия, не вследствие на войни и опустошения, а с помощта на волята на един човек – младия султан на Египет Ал-Азиз Утман, управлявал през XII век. Една от най-разпространените версии гласи, че султанът може би е бил захласнат от легендите за несметните благосъстояния, за които се твърди, че са скрити освен навътре в Микеринската пирамида, само че и под нейната основа. Жаждата за злато, безконечният сателит на владетелите от всички времена и нации, може да го е предиздвикала да рискува и да се опита да „ изкопае “ именитите съкровища, разрушавайки неповторимата архитектурна конструкция. След това, през ранното Средновековие (по време на арабското завземане на Египет) пирамидите изгубили бялата си гранитна обшивка.
Пирамидата на Микерин („ най-младата “ от трите некропола в Гиза) от северната страна към момента пази следите от къртенето.
През XIX в. владетелят Мохамед Али паша възнамерява да употребява камъните от пирамидите, с цел да построи язовир на Нил. Това се удостоверява от исторически прецеденти – знае се, че редица антични египетски пирамиди, по-малки и не толкоз значими, са били разрушени точно за потребление на строителния материал. И двете инициативи обаче се провалят заради невероятната трудност на задачата (таранът, барутът и оръдията в действителност не са се справили). И икономическият фактор станал решителен за запазването целостта на една пирамида. След представянето на калкулации за цената на работите Мохамед Али паша отменил първичния проект.
Нека се обърнем (хипотетично!) към актуалните способи за разрушение.
Теоретично цялостното разрушение на Хеопсовата пирамида е допустимо при потреблението на атомна бомба с мощ от порядъка на „ Цар-бомба “, която е изпитана от Съветския съюз през 1961 година с потенциал от 50 до 100 мегатона. Такъв гърмеж би могъл да унищожи и най-здравата конструкция на Земята. Малко евентуално е атомни бомби с по-малка мощ (TNW) да разрушат такава солидна и здрава каменна конструкция (пирамидите въпреки всичко стоят върху скалистата основа на платото), по-скоро те биха разпръснали и разтопили част от зидарията. Самата пирамидална форма е много устойчива на ударната вълна. Всичко това обаче ще докара до пагубни последствия. Радиоактивното замърсяване на района ще има дълготрайно влияние върху околната среда и човешкото здраве.
Въпреки тяхната устойчивост, която е изпитана в продължение на хиляди години, би трябвало да се означи, че пирамидите се нуждаят от непрекъсната поддръжка и подсилване. Така да вземем за пример Хеопсовата пирамида е била отчасти подсилена с полимер-съдържащ състав, който е нараснал устойчивостта ѝ на влага и въздушна ерозия. Варовиковите каменни блокове без гранитна обшивка се унищожават от естествените въздействия (пясъчни стихии, температурни деформации). Необходимо е да се помни за това и да се направи всичко допустимо, с цел да се защитят неповторимите обекти на международното завещание от всевъзможни закани в бъдеще. В последна сметка изгубените монументи на историята в никакъв случай не се връщат (6 чудеса на света към този момент са изгубени).
Египетските пирамиди са издигнати преди към 4500 години, в продължение на няколко века (всичките пирамиди). Те са били нужни за погребването на фараоните и други високопоставени хора в Древен Египет. Вярвало се е, че след гибелта си хората отиват в задгробния живот, по тази причина покрай владетелите се полагали бижута и други благосъстояния, с цел да останат заможни и на оня свят. По стените на египетските гробници има доста писмени знаци, които описват за митовете и легендите на Древен Египет
Въпреки че актуалната просвета и технологии теоретично дават опция за разрушение на Хеопсовата пирамида с мощна атомна бомба, това ще остане единствено една хипотетична опция заради големите опасности и последствия от сходно деяние. Пирамидата продължава да бъде знак на устойчивостта на човешкия дух и мъдростта на античните цивилизации – качества, които би трябвало да ценим и опазваме за бъдещите генерации.
