Хенрик Ленкайт е германец, който живее в южна Испания и

Хенрик Ленкайт е немец, който живее в южна Испания и е свещеник и терапевт на фамилни двойки. Животът му е спретнат, до момента в който на 47 години напълно инцидентно схваща, че е внук на най-влиятелният човек в нацистка Германия след Хитлер – а точно Химлер.

През август 2024 година неговият свят се прекатурва, когато схваща, че е внук на идеолога на Холокоста.

 „ Опитвах да чета Библията, само че буквите се размиваха. Реших да виждам спорт - нямаше футбол. И внезапно този филм се появи ”, описа той по Народоосвободителна въстаническа армия.

Любопитството го кара да отвори Уикипедия. Там вижда фотографията на любовницата на Химлер – Хедвиг Потаст. Лице, което наподобява мъчително доста на баба му. А под фотографията стои фамилното име, което носят и роднините му.

„ Мозъкът не може да схване такова нещо. В подобен миг просто не разбираш ”, споделя той.

Той продължава да чете и открива имената на майка си и чичо си. Истината е неоспорима - той е внук на Хайнрих Химлер.

Шокът идва освен от кръвната връзка с един от огромните палачи на човечеството, само че и от обстоятелството, че цялото му семейство е пазило тази загадка 47 години.

„ Губиш идентичността си. В този миг като че ли умираш. Родителите ми постоянно са казвали " Гледай истината в очите. " А са скрили най-важната ", споделя той.

В търсенето на истината Хенрик се свързва с Катрин Химлер — внучка на брат на Хайнрих Химлер, политолог и създател на книги за фамилията.

„ Написах ѝ кой съм. Коя е майка ми. Тя ми удостовери – да, ти си внук на Химлер ", споделя той.

Така стартира сложният развой на сглобяване на пъзела за живота на баба му – Хедвиг Потаст, която е била не просто секретарка на Химлер, а изцяло предан националсоциалист.

Хенрик научава, че баба му е била близка с дамите на висши нацисти, движила се е в кръгове към водачи на Секретен сътрудник, а след войната животът ѝ се е преплитал със съмнителни фигури, някои от които избягали в Южна Америка.

„ Не беше човек от нашите нормални показа за баба. Имаше отдалеченост, някаква необщителност. Но в никакъв случай не бих предположил, че е била част от това “, спомня си той.

Майка му също е знаела истината. Не му я е споделила до последния си ден.

Новината трансформира живота на Хенрик в прочувствен безпорядък. Той самият работи като терапевт, само че признава, че също има потребност от помощ.

„ Вярата беше единственото, което ме избави. Иначе можех да стигна до психиатрия. Загубих радостната част от себе си ", казва той искрено.

Съпругата му го предизвиква да написа книга – като акт на лекуване.

Днес Хенрик приказва за предишното — не с цел да шокира, а с цел да даде образец.
Според него контузиите не би трябвало да се крият, а да се претърпяват, с цел да се освободи човек от тях.

„ Да, дядо ми беше страшилище. Но аз съм друг. Всеки може да прекъсне връзката с предишното, в случай че го огледа в очите ", декларира той.

Хенрик Лен Кайт желае да въодушеви хората да търсят излекуване и еднаквост, даже когато предишното е отвратително тежко.