Хенри Милър (26 декември 1891 г.

Болестите ни са нашите пристрастености

Хенри Милър (26 декември 1891 година - 7 юни 1980 г.) е американски публицист и художник, прочут е със своите романи, изпълнени с голям брой автобиографични, еротични, метафизичен и мистични детайли. Особена известност получават „ Тропика на Рака ", „ Тропика на Козирога " и „ Черна пролет ", които написа в Париж през 30-те години на 20 век. Хенри Милър е създател и на разкази, литературоведски есета и рецензия.
Избрахме за вас няколко цитата от най-гръцкия разказ на Милър в дословния и метафоричен смисъл - „ Колосът от Маруси ". Защото е лято, тъй като Гърция омайва пътешествениците от епохи със златните си плажове и тъй като откровенията в това произведение си коства да бъдат споделени.Да се заставиш да не мислиш, е достижение, извънредно здравословно достижение. Да мълчиш през целия ден, да не погледнеш вестник, да не слушаш радио, да не надаваш ухо на слуховете, да се отдадеш на леност, изцяло апатичен към ориста на света, е най-хубавото лекарство, което можеш да си доставиш. Книжните познания изтичат капка по капка; проблемите избледняват и изчезват; връзките незабелязано се късат; мислите, когато благоволиш да им дадеш воля, стават примитивни; тялото се трансформира в нов, магически инструмент; започваш да гледаш на растенията, камъните, рибата с други очи; чудиш се какво ли се стремят да реализират хората с щурите си действия…Единственото ми предпочитание, засилващо се непрекъснато, е да давам. Само чувство за мощ и благосъстояние, до което това води, е някак си плашещо, тъй като неговата логичност е като че ли прекомерно елементарна. Едва когато се огледам към себе си и осъзная, че голямата част от себеподобните ми обезверено се пробват да се вкопчат в това, дето имат, или да умножат притежанията си, аз стартирам да проумявам, че мъдростта да даваш не е толкоз елементарна, колкото наподобява. В основата си даването и приемането са едно и също нещо и зависят от това дали човек живее отворено, или затворено. Ако живееш отворено, се превръщаш в медиум, предавател; живеейки по този метод, сходно река, живееш живота си оптимално, носиш се по течението му и умираш, с цел да заживееш още веднъж като океан.Болестите ни са нашите пристрастености – били те привички, идеологии, идеали, правила, притежания, уплахи, богове, култове, религии, каквото щете. Голямата заплата може да бъде болест, както и дребната. Безделието е също толкоз тежка болест, колкото и работата. Към каквото и да сме се привързали, дори вяра или религия, то би могло да е страданието, което да ни отнесе. Трябва да се предадеш напълно – останеш ли привързан даже и към най-незначителната дреболия, изхранваш микроба, който рано или късно ще те погълне.Бе един от тези древен залези, при които индивидът отсъства. Природата просто разтваря кървавата си ненаситна паст и гълтам всичко в близост. Закон, ред, морал, правдивост, мъдрост, всяка абстракция е като неприятен номер, скроен на един беззащитен свят от идиоти.Виждайки влюбените двойки в тъмното, пиещи вода, седящи измежду покой и тишина, у мен се зароди едно необикновено, прелестно отношение към характера на гърците. Прахолякът, жегата, беднотията, пустошта, сдържаността им и на всички места тази вода в дребни чаши, стояща посред смълчаните, смирени двойки, ме накараха да мисля, че в това място има нещо свещено, даващо храна и опора. Разхождах се като обаян през тази първа нощ в „ Запион “. В паметта ми този парк си остава единственият сходен, който в миналото съм виждал. Това е квинтесенцията на всички паркове; нещо такова човек от време на време изпитва, когато гледа картина или си мечтае за място, където би желал да бъде, но което по този начин и не съумява да открие.