Млад английски пенсионер заживя у нас и разказа невероятни неща
Хелоу еврибoди, Аз съм Конан Дъфи и съм емигрант в България. Не съм дошъл тук препълнен в микробус, през турската граница, а пристигнах с нискотарифен полет от Лондон. Е, чувството е съвсем същото. С тази разлика, че в първия случай граничните служители на реда те крънкат за някой лев „ с цел да ти оказват помощ “, а в моя тази роля беше поета от таксиметровите водачи на летището.
ОК, да не се отплесваме повече. Straight ahead! Аз съм 35-годишен пенсионер. Доскоро живеех в Лондон, but after трудова акцидент във фабриката, в която работех, както споделят тук, резко се пенсионирАх. Actually i'm fine. Единствените последици са, че не трябва да играя футбол покрай нуклеарно магнитен скенер, а също по този начин при влажно време мога да заставам единствено прав или лежащ – иф ю ноу уат ай мийн. Е, в случай че за първото няма проблем, то поради второто нашият прочут остров се трансформира в негостолюбив за мен. Затова и взех решение да емигрирам в някоя fancy страна, където освен мога да пътувам елементарно, само че и обществената ми пенсия стига за обикновено прекарване.
И ето ме тук в София. Живея в Овча купел, което като разбрах какво значи на български и се счупих от смях. После научих, че имате град наименуван Горна Оряховица и взех решение да не задълбочавам. Харесах very much вашата страна. Няма да ви описвам за първия път, в който обмених английски паундове в обмен бюро в центъра на София. Нито когато пих ракия или пробвах (Oh, my God!) баница. Не! Искам да Ви опиша, че аз really fell in love в България, чак когато осъзнах къде пребивавам - на 20 минути път от bloody Paradise!
В първите дни, до момента в който се пробвах да извадя акт 16 за сантименталния ретро апартамен, издигнат в края на предишния век, който си купих тук, съм забелязвал, че наоколо има планина. Хората, с които се запознавах постоянно разказваха за Витоша. Още преди да дойда съм изчел безчет брошури за България, в които се споделя за нейната stunning beauty nature, море, планини, история and so on.
One day, обаче отидохме на разходка в планината. Трябва да знаете, че никак не съм разпален екскурзиант. Най-голямото предизвикателство, на което съм податлив е да отида пешком за бира, до магазина на прилежащата пресечка, в случай че несъмнено, барчето в нашия вход не работи.
Именно по тази причина изпаднах във екстаз от обстоятелството, че откакто се качихме в колата, натиснахме първият за деня клаксон след някакъв moron с колело, който ни пресече пътя, и единствено 20 минути по-късно (и още 30-ина клаксона) бяхме в планината. И то същинска планина! Не някаква wannabe-планинка с barely visible хълм, прясно засадено борче и bloody полянка, през която не можеш да минеш поради постланите одеала на туристите.
Истинска планина, mate! На 20 минути път от столицата. С вековени гори. Огромни борове, зад които можеш да спреш да се изпикаеш и вместо да се оглеждаш за някой annoying Bobby, който дебне да те санкции 10 паунда, има по-голяма възможност да те срещне мечка. Сещащ ли се? Истинска мечка. Защото си в гора. А, колкото по-нагоре се качваш ушите ти стартират да пищят от атмосферното налягане, както се поставя когато изкачваш (истинска) планина. По пътя си срещаш дребни poetic рекички, които текат около величествени каменни скали, кръстени на известна марка вафли.
И когато стигнеш горе – mind blown! Трябва да ви призная, че не съм скиор. Не считам, че някой уважаващ себе си, гражданин на Her Majesty Кралицата е нужно да облича ластичен чеп, каска, да си завърже две дъски на краката и след това да се спусне от някой връх, внимавайки да не си насини задника. Уел, хелоооу! Ако не искаш да си насиниш задника, за какво си облякъл this bloody чеп, И за какво се спускаш по скапаната писта с тези хлъзгави неща по краката, вместо да седиш на топло до камината пиейки..чай. Whatever, желая да кажа, че не карам ски. Виждал съм ски-писта по малкия екран и на картички. Well, тази ски-писта на хижа Алеко наподобява тъкмо като по малкия екран. С тази разлика, че е на 20 минути път от в къщи. Не в някой freaking five-star курорт в Швейцария, който, с цел да го посетиш за пет дни е нужно преди този момент цяла година да си изкарал на солети.
Не знам дали го осъзнавате, само че в Лондон цяла година сезонът е еднакъв. Ще ви спестя stupid jokes about it. В София – сезоните са няколко. И те се случват по едно и също време. Долу в града пече прелестно слънце, нагрява паважа и предизвиква замайваща зной от изпраяващите се петна моторно масло по улиците. След като пресечеш Околовръсното шосе, решаваш, че не си чак подобен юначага, с цел да стоиш по фланелка с пай ръкав под сянката на вековните гори. А на Алеко, си absolutely moron, в случай че не си с яке, шапка и ръкавици. Или ластичен чеп, for Christ's sake.
Витоша е наподобява като планина рисувана в детските книжки. Формата й е съвсем идеално кръгла с диаметър 25 км. Средната надморска височина е 1500м, само че най-високата й точка е Черни връх, който е на 2290м. (What? Прочетох го в Уикипийдиа). Половината от планината е заета от гори, другите 25% са ливади, а останалат част са скали. Има реки. Има сняг. Има манастир и хижи. Въобще на Витоша има безусловно всичко, което можеш да си поискаш от една планина.
И в случай че погален от слънцето в града си се настроил да пийнеш бира, то горе на Витоша душатата ти плаче за гроздова ракия. И Шкембе супа! Новите ми сънародници от София, няма по какъв начин да ме схванат, тъй като те са born and raised измежду шкембе супа. Но единствено ще кажа, че първият път, в който пробвах тази берекет осъзнах какво е същинска нирвана.
Има един анекдот, дето праведните guys добродушно си седят в парадайса и сърбат нектар отегчено. По едно време отнякъде се задава задъхан пич, разбутва другите с лакти, сяда на маста и стартира да лочи цели паници от нектара. Другите го поглеждат сопнато и му споделят: „ Take it easy bro! Цяла безкрайност ще имаш разполагаем да пиеш нектар. “ При, което нашият dude отвръща: „ Някои сте цяла безкрайност, други сме единствено от 10 минути в реанимация. “
Е, аз към този момент цяла година пребивавам в парадайса на шкембе чорбата и не преставам да се усещам като тоя mate, дето е единствено за 10 минути в реанимация.
А на Витоша! My bloody Lord! Витоша mountain е находище на шкембе супа. Тази берекет се лее от всяка хижа, ресторантче и манастирска магерница в покрайнината. Някой ден ще изработя карта с екопътеките на шекембе чорбата във Витоша, само че това след това.
Сега бях тръгнал да Ви разправям за вашата страхотна страна. Actually за Витоша in first place. Защото откакто сетивата ми бяха нахранени с гледките на тази прелестна околност. А след това и организмът ми се засити с порция magnificent шкембе супа, направих значимо изобретение.
Отидох при барманката в хижата, с цел да запитвам за тоалетна. Още до момента в който си отворя устата, обаче тя ме попита дали желая щемпел. Когато попитах за какъв щемпел става въпрос, тя ми изясни, че хижа Алеко е един от 100-те национални туристически обекта, които би трябвало да посетиш в България. После взе да ми разправя нещо за някакви печати и бележници, на което аз absolutely слисан съумях единствено да възкликна; „ What did you say? “ Тя нищо не отговори, защото както се оказа, че с изключение на български приказва единствено съветски и малко френски. Но the point is различен. Оказа се, че Витоша не е most blldy amazing в България! Тук има още 99 такива места?
И тогава животът ми се промени. Осъзнах, че да науча по какъв начин действа „ Топлофикация София “ и какво тъкмо заплащам всеки месец на тях не може да е главната ми житейска задача в България. Просто би трябвало да видя всички тези 100 неповторими места в страната.
Вие, my dear сте родени тук и може би тези места не ви впечатляват толкоз. Предпочитате да видите Метеора в Гърция, вместо Белоградчишките скали. Радвате се на шотландските крепости повече, в сравнение с Царевец. Мечтаете да посетите Дубровник, а пещерата Проходна сте гледали единствено във кино лентата с Арнолд Шварценегер.
Аз, обаче съм нов тук. И желая да видя всичко. Да ви го опиша по какъв начин наподобява през очите на един емигрант. И, my Lord, до момента в който our beloved Тереза Мей съумява да прави monkey номера, с които да отсрочва Brexit, имам задоволително време да го направя.
Източник: "Монитор "
ОК, да не се отплесваме повече. Straight ahead! Аз съм 35-годишен пенсионер. Доскоро живеех в Лондон, but after трудова акцидент във фабриката, в която работех, както споделят тук, резко се пенсионирАх. Actually i'm fine. Единствените последици са, че не трябва да играя футбол покрай нуклеарно магнитен скенер, а също по този начин при влажно време мога да заставам единствено прав или лежащ – иф ю ноу уат ай мийн. Е, в случай че за първото няма проблем, то поради второто нашият прочут остров се трансформира в негостолюбив за мен. Затова и взех решение да емигрирам в някоя fancy страна, където освен мога да пътувам елементарно, само че и обществената ми пенсия стига за обикновено прекарване.
И ето ме тук в София. Живея в Овча купел, което като разбрах какво значи на български и се счупих от смях. После научих, че имате град наименуван Горна Оряховица и взех решение да не задълбочавам. Харесах very much вашата страна. Няма да ви описвам за първия път, в който обмених английски паундове в обмен бюро в центъра на София. Нито когато пих ракия или пробвах (Oh, my God!) баница. Не! Искам да Ви опиша, че аз really fell in love в България, чак когато осъзнах къде пребивавам - на 20 минути път от bloody Paradise!
В първите дни, до момента в който се пробвах да извадя акт 16 за сантименталния ретро апартамен, издигнат в края на предишния век, който си купих тук, съм забелязвал, че наоколо има планина. Хората, с които се запознавах постоянно разказваха за Витоша. Още преди да дойда съм изчел безчет брошури за България, в които се споделя за нейната stunning beauty nature, море, планини, история and so on.
One day, обаче отидохме на разходка в планината. Трябва да знаете, че никак не съм разпален екскурзиант. Най-голямото предизвикателство, на което съм податлив е да отида пешком за бира, до магазина на прилежащата пресечка, в случай че несъмнено, барчето в нашия вход не работи.
Именно по тази причина изпаднах във екстаз от обстоятелството, че откакто се качихме в колата, натиснахме първият за деня клаксон след някакъв moron с колело, който ни пресече пътя, и единствено 20 минути по-късно (и още 30-ина клаксона) бяхме в планината. И то същинска планина! Не някаква wannabe-планинка с barely visible хълм, прясно засадено борче и bloody полянка, през която не можеш да минеш поради постланите одеала на туристите.
Истинска планина, mate! На 20 минути път от столицата. С вековени гори. Огромни борове, зад които можеш да спреш да се изпикаеш и вместо да се оглеждаш за някой annoying Bobby, който дебне да те санкции 10 паунда, има по-голяма възможност да те срещне мечка. Сещащ ли се? Истинска мечка. Защото си в гора. А, колкото по-нагоре се качваш ушите ти стартират да пищят от атмосферното налягане, както се поставя когато изкачваш (истинска) планина. По пътя си срещаш дребни poetic рекички, които текат около величествени каменни скали, кръстени на известна марка вафли.
И когато стигнеш горе – mind blown! Трябва да ви призная, че не съм скиор. Не считам, че някой уважаващ себе си, гражданин на Her Majesty Кралицата е нужно да облича ластичен чеп, каска, да си завърже две дъски на краката и след това да се спусне от някой връх, внимавайки да не си насини задника. Уел, хелоооу! Ако не искаш да си насиниш задника, за какво си облякъл this bloody чеп, И за какво се спускаш по скапаната писта с тези хлъзгави неща по краката, вместо да седиш на топло до камината пиейки..чай. Whatever, желая да кажа, че не карам ски. Виждал съм ски-писта по малкия екран и на картички. Well, тази ски-писта на хижа Алеко наподобява тъкмо като по малкия екран. С тази разлика, че е на 20 минути път от в къщи. Не в някой freaking five-star курорт в Швейцария, който, с цел да го посетиш за пет дни е нужно преди този момент цяла година да си изкарал на солети.
Не знам дали го осъзнавате, само че в Лондон цяла година сезонът е еднакъв. Ще ви спестя stupid jokes about it. В София – сезоните са няколко. И те се случват по едно и също време. Долу в града пече прелестно слънце, нагрява паважа и предизвиква замайваща зной от изпраяващите се петна моторно масло по улиците. След като пресечеш Околовръсното шосе, решаваш, че не си чак подобен юначага, с цел да стоиш по фланелка с пай ръкав под сянката на вековните гори. А на Алеко, си absolutely moron, в случай че не си с яке, шапка и ръкавици. Или ластичен чеп, for Christ's sake.
Витоша е наподобява като планина рисувана в детските книжки. Формата й е съвсем идеално кръгла с диаметър 25 км. Средната надморска височина е 1500м, само че най-високата й точка е Черни връх, който е на 2290м. (What? Прочетох го в Уикипийдиа). Половината от планината е заета от гори, другите 25% са ливади, а останалат част са скали. Има реки. Има сняг. Има манастир и хижи. Въобще на Витоша има безусловно всичко, което можеш да си поискаш от една планина.
И в случай че погален от слънцето в града си се настроил да пийнеш бира, то горе на Витоша душатата ти плаче за гроздова ракия. И Шкембе супа! Новите ми сънародници от София, няма по какъв начин да ме схванат, тъй като те са born and raised измежду шкембе супа. Но единствено ще кажа, че първият път, в който пробвах тази берекет осъзнах какво е същинска нирвана.
Има един анекдот, дето праведните guys добродушно си седят в парадайса и сърбат нектар отегчено. По едно време отнякъде се задава задъхан пич, разбутва другите с лакти, сяда на маста и стартира да лочи цели паници от нектара. Другите го поглеждат сопнато и му споделят: „ Take it easy bro! Цяла безкрайност ще имаш разполагаем да пиеш нектар. “ При, което нашият dude отвръща: „ Някои сте цяла безкрайност, други сме единствено от 10 минути в реанимация. “
Е, аз към този момент цяла година пребивавам в парадайса на шкембе чорбата и не преставам да се усещам като тоя mate, дето е единствено за 10 минути в реанимация.
А на Витоша! My bloody Lord! Витоша mountain е находище на шкембе супа. Тази берекет се лее от всяка хижа, ресторантче и манастирска магерница в покрайнината. Някой ден ще изработя карта с екопътеките на шекембе чорбата във Витоша, само че това след това.
Сега бях тръгнал да Ви разправям за вашата страхотна страна. Actually за Витоша in first place. Защото откакто сетивата ми бяха нахранени с гледките на тази прелестна околност. А след това и организмът ми се засити с порция magnificent шкембе супа, направих значимо изобретение.
Отидох при барманката в хижата, с цел да запитвам за тоалетна. Още до момента в който си отворя устата, обаче тя ме попита дали желая щемпел. Когато попитах за какъв щемпел става въпрос, тя ми изясни, че хижа Алеко е един от 100-те национални туристически обекта, които би трябвало да посетиш в България. После взе да ми разправя нещо за някакви печати и бележници, на което аз absolutely слисан съумях единствено да възкликна; „ What did you say? “ Тя нищо не отговори, защото както се оказа, че с изключение на български приказва единствено съветски и малко френски. Но the point is различен. Оказа се, че Витоша не е most blldy amazing в България! Тук има още 99 такива места?
И тогава животът ми се промени. Осъзнах, че да науча по какъв начин действа „ Топлофикация София “ и какво тъкмо заплащам всеки месец на тях не може да е главната ми житейска задача в България. Просто би трябвало да видя всички тези 100 неповторими места в страната.
Вие, my dear сте родени тук и може би тези места не ви впечатляват толкоз. Предпочитате да видите Метеора в Гърция, вместо Белоградчишките скали. Радвате се на шотландските крепости повече, в сравнение с Царевец. Мечтаете да посетите Дубровник, а пещерата Проходна сте гледали единствено във кино лентата с Арнолд Шварценегер.
Аз, обаче съм нов тук. И желая да видя всичко. Да ви го опиша по какъв начин наподобява през очите на един емигрант. И, my Lord, до момента в който our beloved Тереза Мей съумява да прави monkey номера, с които да отсрочва Brexit, имам задоволително време да го направя.
Източник: "Монитор "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ