Британският бежанец: Мистерията на Кътинските пирамиди
Hello mate!
Тази седмица мисля да ви опиша една невероятна история, която освен е с happy end, ами даже и мисля най-накрая да включа една част, която е на практика потребна за вас. Да, тъкмо по този начин! Време беше след повече от 150 истории, които моя благосклонност Конан Дъфи (или Кънчо Бежанеца, в случай че питате съседите ми от „ Овча купел “) ви е разказал за пътешествията си из красивите български забележителности, най-накрая да участва и потребен съвет за читателите.
Така де, какъв travel guide ще съм, в случай че не дам някакъв потребен съвет. Не стига, че не съм 20-годишна кифла, която си снима задника обут в прилепнало клинче на фона на забележителности, ами и потребни препоръки не давам. Да се чуди човек за какво ме следвате в обществените мрежи (Не ме следвате, ли? Бързо да поправите грешката си на )
И по този начин тъй като имам потребен съвет за вас, нямам самообладание да го дам, по тази причина първо ще стартира от него. Well, първо ще стартира от това за какво имате потребност от него.
Става въпрос за Кътинските пирамиди.
Да, те не са толкоз известни като Мелнишките пирамиди. Нито си имат личен щемпел от 100-те Национални туристически обекта, както Стобските пирамиди. Но са също като тях са естествени естествени явления формирани преди милиони години. Well, Кътинските пирамиди са много по-малки по мярка от по-известните си братовчеди пръснати из България, само че пък имат едно изключително качеството – намират се на половин час път от София!
Сега да ви кажа и какъв им е казусът. Въпреки че са оповестени за естествена забележителност, местността там не е облагородена и няма маркирана пътека за туристи. Кътинските пирамиди се намират в гората до столичното село Кътина. Около местността Големия дол, където има един дребен язовир, който не съществува даже на картата.
Единствената информация, на която можеш да разчиташ при посещаване на Кътинските пирамиди mate, е на тази в интернет. А, тя никак не е достоверна. Well, не беше до този миг. Сега ще ви споделя къс справочник за посещаване на тази забележителност, който ще ви е изключително нужен, в случай че водите със себе си 3-годишно дете.
На първо място, Кътинските пирамиди не са изключително подобаваща дестинация, в случай че водите с вас 3-годишно дете. Well, в случай че сте рисковано настроени, детето не е извънредно неуправляемо и имате задоволително сила и хладнокръвие да го носите по тесни стръмни пътечки, мястото е уместно.
Но, в случай че сте от тези родители, които държат детето си с шапка целогодишно, карат се на другите деца, които му вземат играчките на площадката и го люлеете на люлка единствено с защитен колан, няма смисъл да четете нататък. Actually, в случай че сте от тези родители нямате работа изобщо на тази страница. Върнете се във фейсбук-групите за предписания за каша от спирулина и си пишете гневните мнения по адрес на притежателите на пекинези, които си разхождат любимците в парка без каишка и намордник.
Тази история е за родители, които са по-open-minded и няма да се изплашен, в случай че се наложи да пренесат децата си през горичка цялостна с коприва. Да, това е история с коприва. И доста гъби.
Но, дано се върнем на практическия справочник.
Натоварвате се в колата, екипирани с комфортни обувки, облекла с дълги ръкави и крачоли и огромна доза въодушевление за завършения. Задавате в навигацията дестинация „ Кътински пирамиди “ и потегляте. Излизате от София, влизате в Нови Искър (макар и преходът от едното към другото да е неусетен), излизате от Нови Искър и влизате в прелестното село Кътина.
Тук идва първият миг, в който би трябвало да игнорирате навигацията. В един миг, до момента в който сте на основния път в селото, маршрутът ви дава да извършите десен завой около едно мостче по тясна асфалтирана улица. Не го правете! Продължете по основния път и откакто стигнете селската механа направете внезапен завой надясно, който е съвсем противоположен. Това е естественият маршрут. После продължавате да слушате благата дама от навигацията, до момента в който не ви изпрати около Кътинския манастир по една стръмна уличка най-после на селото.
По целия път през селото можете с цялостно сърце да се възхищавате на ултра първокласните имения, които са изникнали тук измежду селските къщи или пък се крият сгушени в гористи алеи около пътя. Нито за момент това не трябва да ви успокоява! Пътищата в Кътина не дават отговор на стандарта на първокласните вили на към. Това са пътища като за обезлюдено шопско село.
И по този начин, когато стигнете в края на последната улица на Кътина (която се споделя ул „ Пирамидите “ by the way) вдясно от вас ще видите една вила, която наподобява на саниран с доста пари хамбар. На портала има ръждясала желязна табела с надпис „ Пирамидите “ сочеща надясно. Навигацията също ви споделя да поемете надясно по една тясна стръмна черна алея. Тук е моментът изцяло да изключите навигацията. Паркирате колата към първокласния хамбар и поемате пешком по улицата в дясно.
Само 10-ина метра по-надолу в храсталаците в дясно ще видите стеснен проход, ще видите още една ръждясала табела и в случай че имате като нашия шанс, разпръснат панер с отпадъци, които да не ви остави подозрение, че отсам стартира пътеката през гората.
Поемате по пътеката. Красива горска пътека. След 10 минути стигате до едно нагорнище, което ви открива гледката към първата пирамида. Тя се пада на отсрещния хълм
Сега четете доста деликатно. Защото тук множеството пътеписи в интернет оплитат посоките – откакто видите първата пирамида тръгвате по стръмната скална пътека право надолу. Не е толкоз рискова, колкото наподобява. По-надолу по пътеката стигате до едни изкуствени каменни стъпала, които са доказателство, че се движите по вярната посока. После минавате през нещо като дъно на река и ще видите от дясно нещо, което съмнително наподобява на похлупак на ковчег. Не е похлупак. Някакво необичайно коорито е, в което probably се събира стичащата се дъждовна вода.
След „ ковчега “ следите пътеката, която стартира да се вие в ляво през едни гъсти шубраци. Взимате си един от доста нападали клони и стартирате да мачкате копривата пред вас. След копривата ще се озовете в нещо като пресъхнало дъно на язовир (ако имате шанс и е пресъхнало of course). Дърветата по това дъно са големи и начупени, като че ли преди малко оттова е предходна Годзила бързайки за тоалетната.
И откакто се насладите на гледката от езерното дъно може да продължите около ската от който сте пристигнали и да се взирате деликатно за другите пирамиди. Те са в храстите тъкмо над вас. Voila! Вече сте посетили Кътинските пирамиди.
Сега да ви опиша по какъв начин ги намерихме ние от семейство Дъфи, преди да бъдем наясно с тези скъпи препоръки. First of all. В няколко от многото пътеписи в интернет, писани най-вече от дами посоките и завоите са тотално ополетени. Да ме простите благи дами, само че измежду безбройните ви неосприми качества упътването за направления изрично не се подрежда.
Навигацията в Google също не оказа помощ изключително. Първо завихме в дясно (там където ви споделих да не го правите) около мостчето на реката. Озовахме се на полуразрушена алея край реката, от която трябваше да се включим отново надясно по горния път, по който умерено можехме да стигнем, в случай че малко по-надолу след кръчмата бяхме взели острия завой. Додо трябваше да излезе, с цел да се оглежда за минаващи коли, а откакто съумях да се кача на горната улица не съумях да завия на дясно както ме убеждаваше дамата от навигацията, така кат избрах да не падна с колата в дерето. Съответно свих на ляво. Карах малко надолу и обърнах колата.
След като се върнахме в естествения маршрут, направихме грешката да се захласваме по първокласните къщи в селото. Сякаш висшият мениджмънт на Amazon, Гугъл и Bitcoin се бяха преселили в Кътина и се бяха хванали на бас кой ще си вдигне по-красиво имение. Това евентуално ще ми коства ремонт на предницата на колата, защото до момента в който зяпахме къщите минах през няколко големи ями по улиците, отворени евентуално от камионите и багерите минавали оттова, с цел да строят скъпите къщи.
Апропо, манастирът наподобява като замък на петролен магнат. До последно не съумях да различа кулата зад високата плътна ограда камбанария ли е или хеликоптерна площадка. Anyway манастирът беше затворен (или най-малко за нас беше) и не успяхме да надникнем зад плътните зидове.
След като стигнахме първокласния хамбар в края на селото, повярвахме на навигацията, отбихме в дясно с колата и карахме още малко по тясната алея, която приключи с високи зидове на имения от двете ни страни и остарял очукан опел, предизвикателно преграждащ пътя ни. Спрях, слязох и видях, че след опела има заграждения за различен парцел, където евентуално скоро ще изникне ново имение. Оказа се, че би трябвало да се върнем на последната отбивка, да оставим колата и да се оглеждаме деликатно за пътека през гората. Камарата с отпадък от разпиляното кошче ни подсказа, че тук стартира пътя на туристите.
След като стигнахме до първата пирамида, направихме предната си неточност. В един от доста пътеписи в интернет написа, че се продължава по пътеката нагоре. Тук нямаше нагоре, само че пътеката продължи по ръба на хълма по права, по която даже опитна планинска коза би се прекръстила преди да мине. Оттам пътят ни води на отсрещния рид. Решихме, че това е „ нагоре “ след първата пирамида. Тук прелестната борова гора ни откри феноменални гледки и безчет шарени гъби, на които да се любуваме. Открихме нови следи от човешко наличие и една захвърлена къмпинг газова бутилка ни послужи за превъзходен ориентир да не се загубим. Стигнахме до един скат, от който се виждаше брега на вира долу и пътят свърши в бодливите шубраци. Нито една пирамида, обаче не се появи.
Решихме да се връщаме победени от неразбираемия маршрут. Страхът на Додо да минем още веднъж по стръмната пътечка, обаче я окуражи да потърси shortcut в подножието на първата пирамида. Така се озовахме на каменните стъпала, по които е трябвало да тръгнем още първоначално. После незабелязано се сбихме с копривата към нас и до момента в който успеем да пазим Ева от парещите шубраци се озовахме на дъното на пресъхналия язовир.
Тук към този момент окончателн загубихме вяра, че ще забележим кьорава пирамида. Седнахме на големия пън повален от Годзилата с неточен корем, да си починем. В този момент от другия завършек на вира се чу сърдит пачи вик. Явно гласовете ни са подразнили естествените жители на тази блатиста околност и откакто известно време крясъците се усилваха, иззад клоните на падналия пън се пяви цяла тайфа ядосани патици.
Те се строиха в военен ред и се постараха да ни дадат да разберем, че сме натрапници. Нашата превъзбудена реакция (особено на Baby Ева), обаче очевидно не им се вписа в бойния проект. Ние се засилихме да ги снимаме с телефони, а Ева да вика патетата да си играят с нея. В този миг пернатите бабаити подвиха опашки и се изтеглиха в строен ред, назад към вира, който започваше някъде в другия завършек на падналото дърво.
Тъй като бяхме отишли по-навътре към тинята, с цел да се снимаме с патиците, обаче ние изненадващо попаднахме на другите пирамиди.
Точно там където патиците бяха ни подмамили бяха пирамидите mate!
Единствените живи същества, които срещнахме освен това странствуване ни демонстрираха, това което търсим.
По-късно срещнахме и различен живо създание – на брега на езерото, което се намира по пътя към село Кътина. Учтив надзирател общително ни даде да се разбере, че нямаме работа край брега на езерото щом не сме отишли там за заплатен лов на риба. Fair enough!
Ние бяхме постигнали своето. Разходихме се из гората без да се загубим. Подишахме чист въздух и намерихме пирамидите.
Thank you патици!
Тази седмица мисля да ви опиша една невероятна история, която освен е с happy end, ами даже и мисля най-накрая да включа една част, която е на практика потребна за вас. Да, тъкмо по този начин! Време беше след повече от 150 истории, които моя благосклонност Конан Дъфи (или Кънчо Бежанеца, в случай че питате съседите ми от „ Овча купел “) ви е разказал за пътешествията си из красивите български забележителности, най-накрая да участва и потребен съвет за читателите.
Така де, какъв travel guide ще съм, в случай че не дам някакъв потребен съвет. Не стига, че не съм 20-годишна кифла, която си снима задника обут в прилепнало клинче на фона на забележителности, ами и потребни препоръки не давам. Да се чуди човек за какво ме следвате в обществените мрежи (Не ме следвате, ли? Бързо да поправите грешката си на )
И по този начин тъй като имам потребен съвет за вас, нямам самообладание да го дам, по тази причина първо ще стартира от него. Well, първо ще стартира от това за какво имате потребност от него.
Става въпрос за Кътинските пирамиди.
Да, те не са толкоз известни като Мелнишките пирамиди. Нито си имат личен щемпел от 100-те Национални туристически обекта, както Стобските пирамиди. Но са също като тях са естествени естествени явления формирани преди милиони години. Well, Кътинските пирамиди са много по-малки по мярка от по-известните си братовчеди пръснати из България, само че пък имат едно изключително качеството – намират се на половин час път от София!
Сега да ви кажа и какъв им е казусът. Въпреки че са оповестени за естествена забележителност, местността там не е облагородена и няма маркирана пътека за туристи. Кътинските пирамиди се намират в гората до столичното село Кътина. Около местността Големия дол, където има един дребен язовир, който не съществува даже на картата.
Единствената информация, на която можеш да разчиташ при посещаване на Кътинските пирамиди mate, е на тази в интернет. А, тя никак не е достоверна. Well, не беше до този миг. Сега ще ви споделя къс справочник за посещаване на тази забележителност, който ще ви е изключително нужен, в случай че водите със себе си 3-годишно дете.
На първо място, Кътинските пирамиди не са изключително подобаваща дестинация, в случай че водите с вас 3-годишно дете. Well, в случай че сте рисковано настроени, детето не е извънредно неуправляемо и имате задоволително сила и хладнокръвие да го носите по тесни стръмни пътечки, мястото е уместно.
Но, в случай че сте от тези родители, които държат детето си с шапка целогодишно, карат се на другите деца, които му вземат играчките на площадката и го люлеете на люлка единствено с защитен колан, няма смисъл да четете нататък. Actually, в случай че сте от тези родители нямате работа изобщо на тази страница. Върнете се във фейсбук-групите за предписания за каша от спирулина и си пишете гневните мнения по адрес на притежателите на пекинези, които си разхождат любимците в парка без каишка и намордник.
Тази история е за родители, които са по-open-minded и няма да се изплашен, в случай че се наложи да пренесат децата си през горичка цялостна с коприва. Да, това е история с коприва. И доста гъби.
Но, дано се върнем на практическия справочник.
Натоварвате се в колата, екипирани с комфортни обувки, облекла с дълги ръкави и крачоли и огромна доза въодушевление за завършения. Задавате в навигацията дестинация „ Кътински пирамиди “ и потегляте. Излизате от София, влизате в Нови Искър (макар и преходът от едното към другото да е неусетен), излизате от Нови Искър и влизате в прелестното село Кътина.
Тук идва първият миг, в който би трябвало да игнорирате навигацията. В един миг, до момента в който сте на основния път в селото, маршрутът ви дава да извършите десен завой около едно мостче по тясна асфалтирана улица. Не го правете! Продължете по основния път и откакто стигнете селската механа направете внезапен завой надясно, който е съвсем противоположен. Това е естественият маршрут. После продължавате да слушате благата дама от навигацията, до момента в който не ви изпрати около Кътинския манастир по една стръмна уличка най-после на селото.
По целия път през селото можете с цялостно сърце да се възхищавате на ултра първокласните имения, които са изникнали тук измежду селските къщи или пък се крият сгушени в гористи алеи около пътя. Нито за момент това не трябва да ви успокоява! Пътищата в Кътина не дават отговор на стандарта на първокласните вили на към. Това са пътища като за обезлюдено шопско село.
И по този начин, когато стигнете в края на последната улица на Кътина (която се споделя ул „ Пирамидите “ by the way) вдясно от вас ще видите една вила, която наподобява на саниран с доста пари хамбар. На портала има ръждясала желязна табела с надпис „ Пирамидите “ сочеща надясно. Навигацията също ви споделя да поемете надясно по една тясна стръмна черна алея. Тук е моментът изцяло да изключите навигацията. Паркирате колата към първокласния хамбар и поемате пешком по улицата в дясно.
Само 10-ина метра по-надолу в храсталаците в дясно ще видите стеснен проход, ще видите още една ръждясала табела и в случай че имате като нашия шанс, разпръснат панер с отпадъци, които да не ви остави подозрение, че отсам стартира пътеката през гората.
Поемате по пътеката. Красива горска пътека. След 10 минути стигате до едно нагорнище, което ви открива гледката към първата пирамида. Тя се пада на отсрещния хълм
Сега четете доста деликатно. Защото тук множеството пътеписи в интернет оплитат посоките – откакто видите първата пирамида тръгвате по стръмната скална пътека право надолу. Не е толкоз рискова, колкото наподобява. По-надолу по пътеката стигате до едни изкуствени каменни стъпала, които са доказателство, че се движите по вярната посока. После минавате през нещо като дъно на река и ще видите от дясно нещо, което съмнително наподобява на похлупак на ковчег. Не е похлупак. Някакво необичайно коорито е, в което probably се събира стичащата се дъждовна вода.
След „ ковчега “ следите пътеката, която стартира да се вие в ляво през едни гъсти шубраци. Взимате си един от доста нападали клони и стартирате да мачкате копривата пред вас. След копривата ще се озовете в нещо като пресъхнало дъно на язовир (ако имате шанс и е пресъхнало of course). Дърветата по това дъно са големи и начупени, като че ли преди малко оттова е предходна Годзила бързайки за тоалетната.
И откакто се насладите на гледката от езерното дъно може да продължите около ската от който сте пристигнали и да се взирате деликатно за другите пирамиди. Те са в храстите тъкмо над вас. Voila! Вече сте посетили Кътинските пирамиди.
Сега да ви опиша по какъв начин ги намерихме ние от семейство Дъфи, преди да бъдем наясно с тези скъпи препоръки. First of all. В няколко от многото пътеписи в интернет, писани най-вече от дами посоките и завоите са тотално ополетени. Да ме простите благи дами, само че измежду безбройните ви неосприми качества упътването за направления изрично не се подрежда.
Навигацията в Google също не оказа помощ изключително. Първо завихме в дясно (там където ви споделих да не го правите) около мостчето на реката. Озовахме се на полуразрушена алея край реката, от която трябваше да се включим отново надясно по горния път, по който умерено можехме да стигнем, в случай че малко по-надолу след кръчмата бяхме взели острия завой. Додо трябваше да излезе, с цел да се оглежда за минаващи коли, а откакто съумях да се кача на горната улица не съумях да завия на дясно както ме убеждаваше дамата от навигацията, така кат избрах да не падна с колата в дерето. Съответно свих на ляво. Карах малко надолу и обърнах колата.
След като се върнахме в естествения маршрут, направихме грешката да се захласваме по първокласните къщи в селото. Сякаш висшият мениджмънт на Amazon, Гугъл и Bitcoin се бяха преселили в Кътина и се бяха хванали на бас кой ще си вдигне по-красиво имение. Това евентуално ще ми коства ремонт на предницата на колата, защото до момента в който зяпахме къщите минах през няколко големи ями по улиците, отворени евентуално от камионите и багерите минавали оттова, с цел да строят скъпите къщи.
Апропо, манастирът наподобява като замък на петролен магнат. До последно не съумях да различа кулата зад високата плътна ограда камбанария ли е или хеликоптерна площадка. Anyway манастирът беше затворен (или най-малко за нас беше) и не успяхме да надникнем зад плътните зидове.
След като стигнахме първокласния хамбар в края на селото, повярвахме на навигацията, отбихме в дясно с колата и карахме още малко по тясната алея, която приключи с високи зидове на имения от двете ни страни и остарял очукан опел, предизвикателно преграждащ пътя ни. Спрях, слязох и видях, че след опела има заграждения за различен парцел, където евентуално скоро ще изникне ново имение. Оказа се, че би трябвало да се върнем на последната отбивка, да оставим колата и да се оглеждаме деликатно за пътека през гората. Камарата с отпадък от разпиляното кошче ни подсказа, че тук стартира пътя на туристите.
След като стигнахме до първата пирамида, направихме предната си неточност. В един от доста пътеписи в интернет написа, че се продължава по пътеката нагоре. Тук нямаше нагоре, само че пътеката продължи по ръба на хълма по права, по която даже опитна планинска коза би се прекръстила преди да мине. Оттам пътят ни води на отсрещния рид. Решихме, че това е „ нагоре “ след първата пирамида. Тук прелестната борова гора ни откри феноменални гледки и безчет шарени гъби, на които да се любуваме. Открихме нови следи от човешко наличие и една захвърлена къмпинг газова бутилка ни послужи за превъзходен ориентир да не се загубим. Стигнахме до един скат, от който се виждаше брега на вира долу и пътят свърши в бодливите шубраци. Нито една пирамида, обаче не се появи.
Решихме да се връщаме победени от неразбираемия маршрут. Страхът на Додо да минем още веднъж по стръмната пътечка, обаче я окуражи да потърси shortcut в подножието на първата пирамида. Така се озовахме на каменните стъпала, по които е трябвало да тръгнем още първоначално. После незабелязано се сбихме с копривата към нас и до момента в който успеем да пазим Ева от парещите шубраци се озовахме на дъното на пресъхналия язовир.
Тук към този момент окончателн загубихме вяра, че ще забележим кьорава пирамида. Седнахме на големия пън повален от Годзилата с неточен корем, да си починем. В този момент от другия завършек на вира се чу сърдит пачи вик. Явно гласовете ни са подразнили естествените жители на тази блатиста околност и откакто известно време крясъците се усилваха, иззад клоните на падналия пън се пяви цяла тайфа ядосани патици.
Те се строиха в военен ред и се постараха да ни дадат да разберем, че сме натрапници. Нашата превъзбудена реакция (особено на Baby Ева), обаче очевидно не им се вписа в бойния проект. Ние се засилихме да ги снимаме с телефони, а Ева да вика патетата да си играят с нея. В този миг пернатите бабаити подвиха опашки и се изтеглиха в строен ред, назад към вира, който започваше някъде в другия завършек на падналото дърво.
Тъй като бяхме отишли по-навътре към тинята, с цел да се снимаме с патиците, обаче ние изненадващо попаднахме на другите пирамиди.
Точно там където патиците бяха ни подмамили бяха пирамидите mate!
Единствените живи същества, които срещнахме освен това странствуване ни демонстрираха, това което търсим.
По-късно срещнахме и различен живо създание – на брега на езерото, което се намира по пътя към село Кътина. Учтив надзирател общително ни даде да се разбере, че нямаме работа край брега на езерото щом не сме отишли там за заплатен лов на риба. Fair enough!
Ние бяхме постигнали своето. Разходихме се из гората без да се загубим. Подишахме чист въздух и намерихме пирамидите.
Thank you патици!
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ