Hello mate!Август е, навън се редуват жеги и бури. Аз

Hello mate!

Август е, на открито се редуват жеги и стихии. Аз се усещам безполезен и излишен като танкер с полутечен газ без обезпечен слот за разтоварване, и заради тази причина не преставам да ви описвам за задграничните ни разходки до близки дестинации с концепцията, че като пристигна прохладния септември с многото почивни дни, може някоя от тези истории да ви послужи като ентусиазъм за къс trip.

Сега не преставам оттова, където завърших предишния път, а точно – Гърция.



На връщане от Солун взехме решение да разнообразим пътуването си. Гугъл maps има една страхотна функционалност, която доста хора подценяват.

Когато зададеш дестинация да отбележиш, че искаш маршрутът да е with no tolls.

С други думи без платени прави.
Otherwise stated маршрут отвън автомагистралите. Печалбата от това нещо не е просто, че ви икономисва някаква дребна сума за тол такса.
 

Не mate, казвал съм ви доста пъти, мнението си, че подобен вид различни направления оферират обогатяване с усещания и забавни местенца, които другояче човек би пропуснал, до момента в който лети по скучната автомагистрала, в бързане да се прибере до София и да прекара спестеното от пътешестване време в запушване по входовете на града.
Here we are, с различен маршрут от Солун до Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата, единствено с 20км. по-дълъг и с половин час по-бавен. Пътят ни води леко на запад в посока Дойранското езеро.
Повечето от вас, probably си спомнят неясно за Дойран от уроците по история или от патетичните изявления във Facebook по адрес на героя от ПСВ ген. Владимир Вазов.  You know what I mean, от време на време из Facebook стартират да циркулират постове с гръмки, патриотарски цитати, съпроводени с обидно недостоверни колажи, чиито създатели постоянно са fake-профили, което обаче по никакъв метод не пречи на вашата блага баба, чичо или кварталната фризьорка, безрезервно да ги споделя.
Well, съответно в този случай, изявленията за ген. Вазов са изключението, което удостоверява правилото или другояче казано са достоверни. Но да караме подред.


Дойранското езеро е плитък елипсовиден, сладководен басейн, който се намира в югоизточната част на региона Македония.
Езерото е богато на водорасли, което го прави притегателно място за доста типове птици, а калта му има лековити свойства.
Край Дойранското езеро има цивилизация още от Древността, когато пеоните (заселници от Мала Азия) са се настанили тук в своите живописни тръстикови къщи на дървени колове забити напряко във водата на езерото.

По-късно пеоните са асимилирани от траките, а по-късно завладени от македонците (не сегашните, а тези античните), по-късно районът става римска провинция и по този начин до Средновековието, когато от време на време е в рамките на Българското царство или на Византийската империя. По време на турското иго, Дойран е обитаем главно с българи и гърци, а в резултат на целенасочена държавна политика към края на XIX в. тук биват заселени и значително турци.
В Дойран са извършени и едни от най-жестоките борби срещу гърцизацията на българското население по време на Възраждането.
Гръцките църковни сановници от време на време са настройвали турските управляващи срещу българските възрожденци и гневно са се противопоставяли на опитите за основаване на български учебни заведения и свещенодействие в църквите на български език.

С помощта на единия от братята Миладинови в Дойран въпреки всичко е основано българско учебно заведение и в него са преподавали хора като Партений Зографски (ако името не ти приказва нищо shame on you) и Стоян Михайловски.
Като създателят на „ Върви, народе възродени “ дори е бил задържан за известно време, поради незаконната си активност изразяваща се в преподаване на български език.
След Берлинския конгрес Дойран остава в рамките на Османската империя. Докато се стигне до Първата международна война. Actually точно несправедливите териториални подялби на Балканите са първопричината за доминото от политически събития довели до тази извънредно кървава и брутална Първа международна война.

И тук стигаме до така наречен „ Дойранска епопея “.

Това в действителност са три борби провели се в три прилежащи години – 1916,1917 и 1918г. И трите са сред българската войска и обединени сили на гръцката и английската армии. Actually в първата борба към тях са се включили и бойци от френската войска, само че както знаем от историята това в никакъв случай не е било факт от изключително огромно значение.
Другото общо сред трите борби е, че и трите са извоювани от българите.
Докато първата е просто част от събитията на Балканския спектакъл на войната, то втората и третата имат стратегическо, научно и историческо значение.

По време на втората борба за Дойран, главнокомандващият военачалник Вазов записва името си в историята на военната тактика с брилянтния метод, по който разполага силите си и укрепва позициите си.

Сложната система от окопи, траншеи и картечни гнезда се учи и до през днешния ден в международните учебници по военно дело.
В тази тактика пръст има и брата на ген. Вазов, единствено, че не най-големия, а идващият.
Ако се чудите какви ги приказвам, би трябвало да знаете, че името Вазов не е съвпадане.

Най-големият от тези братя, за които ви описвам е патриархът на българската литература Иван Вазов.

Вторият брат е ген. Георги Вазов, воин от Сръбско-Българската и Балканската война и експерт по военно дело и фортификационни уреди. Именно той, въпреки по това време да е гневен съперник на присъединяване на България в Първата международна война, съветва своя брат Владимир Вазов за укрепването на позициите край Дойран. Има и още братя Вазови, че дори и сестри и всички те са сполучливи в своята активност.

Но да се върнем на Дойран. При втората борба, съдружниците дават над 12 хиляди жертви, макар че армията им съществено надвишава българската по бройка, и се отдръпват победени след няколкоседмични сражения.
А Владимир Вазов печели генералските си пагони.
Третата борба край Дойран е в самия завършек на войната и се състои на 18 и 19 септември 1918 година Съюзническите сили надвишават двойно тези на българската войска. Целта на настъпващите бойци е да минат през долината на Вардар, с цел да нахлуят на българска територия, защото Антантата към този момент върви към победа. Само за 2 дни ген. Вазов размазва съперниците. Лошото е, че по същото нагоре по Вардар в местността Добро поле българската войска губи борбата от петкратно по-многобройната  френско-сръбска армия.
Неясно за какво, от основното командване не подреждат на Вазов да се насочи към Добро поле и да отбрани българските позиции, а да се изтегли към вътрешността.
Седмица по-късно България капитулира и подписва по-късно срамния Ньойски кротичък контракт. Славната победа край Дойран служи на Андрей Ляпчев като мотив при договаряне на капитулацията да не бъдат позволени съюзнически войни да окупират София.

През 1928 година по случай десетгодишнината от края на ПСВ, в Лондон са поканени значими участници във войната, включително и от страната на изгубилите. Ген. Вазов е посрещнат с почести. На главнокомандващия английската войска фелдмаршал Милн, който е командващ изгубилата войска при Дойран, се приписват думите: „ Свалете знамената! Идва ген. Вазов – спечелилият при Дойран. “

Трябва да ви призная, че съответно за тази имитация не открих достоверни източници. Намерих доказателства за това, че знамената са били свалени в символ на респект към ген. Вазов, а също и че ген. Милн го е поздравил, а пък водещият церемонията е споделил по негов адрес, че единственият непознат военачалник, който ще остане в историята на Англия. Но при всички случаи Вазов си я е заслужавал.

110 години по-късно сънародникът на ген. Милн в мое лице и сънародничката на ген. Вазов в лицето на брачната половинка ми Додо посетихме Дойранското езеро, дружно с плода на българо-английската дружба, нашата щерка Ева.

Днес това прелестно място е разграничено в териториите на две страни – Гърция и Северна Македония. Тъй като ние бяхме на гръцка територия обиколихме източния бряг на Дойранското езеро. Трябва да призная mate, че първоначално бях малко стъписан.
Понеже в интернет бях гледал фотоси на македонската част, а там има плажове, хотели, риболовен селища – страхотни атракции.


Докато от гръцката страна брегът беше занемарен и див. Зачудих се по какъв начин по този начин гърците, които не са известни като непроницателен народ са позволили да изоставят това красиво място, а пък македонците в това време са го развили оптимално.
Наследницата на спечелилите при Дойран, Додо ми обърна внимание, че Гърция въпреки всичко има 14 хиляди км брегова линия и определно има къде да поосреща туристи на плаж.
Докато македонците, освен изход на море, ами дори и лична писменост си нямат (sorry, не можах да се сдържа), тъй че е обикновено да се радват толкоз доста на тяхната част от дойранското крайбрежие.

И по този начин стигнахме до брега откъм гръцкото село Дойран (на македонска земя има още две с това име, едното е на мястото на остарелия град, който е бил изцяло опустошен през ПСВ) и поехме на север по крайбрежния път.
Макар и запуснато, а може би тъкмо поради това, Дойранското езеро е неповторимо красиво от гръцката му страна.


Тъй като е доста плитко от водата стърчат дървета, които му придават призрачно магичен тип, а безбройните дребни заливчета, на които риболовците и до през днешния ден ловят риба по обичайния неповторим способ благодарение на дивите птици в близост и преносими даляни, оферират неповторими гледки.

От Дойранското езеро поехме към българската граница и по пътя бяхме наградени с опцията да забележим и язовира Керкини, формиран от река Струма. Там, пък е домът на пеликаните, а край пристанището Мандраки са най-дружелюбните бездомни кучета, които можете да видите на Балканския полуостров.



И си обещахмe mate, по образеца на ген. Вазов и ние да се върнем повторно на Дойранското езеро. Първият ни поход definitely завърши с победа. Сега, обаче би трябвало да завладеем това прелестно място и от македонска страна. А, какво по-подходящо време за това от топлия септември.

 
Къде да прочетете другите ми истории, можете да разберете на Фейсбук-страницата ми: