Hello guys, Ако случайно се чудите my name is Конан

Hello guys, Ако инцидентно се чудите my name is Конан Дъфи а.к.а. Конан Бежанеца, Кондьо от Лондон and so on сходни прякори, които новите ми съграждани от Овча купел се избиват да ми измислят, написа "Монитор ".

Причината е, че от скоро съм българин, преселил се от Англия и поради това пътувам из туристическите забележителности на новата ми татковина и си протоколирам тук, усещанията.
It’s true that групирам печати от 100-те Национални туристически обекта, обаче въпреки всичко и аз съм човек. И аз отидох на море. И като същински българин отидох на море в Гърция. Actually, вървях на море и в Гърция, и в България.

Все отново съм английски пенсионер – Long Live the Queen и английската social system, която разрешава пенсионери като мен да могат да си разрешат да вървят на море два пъти годишно.



И тъкмо това е повода за днешната история. I don’t want to омръзвам с следващите плажни истории и недоволства какъв брой е хубаво в Гърция, пък по какъв начин е гадно по нашето Черноморие. Although съм natural-born британец, а в медиите има too much истории по какъв начин англичаните се държат по българските плажове. Затова по-добре да ви спестя някои детайлности от my vacation.

Така де, може да съм пенсионер, само че не забравяйте, че съм роден през 1984г., това е годината, в която съгласно Оруел, всичко е щяло да се прецака пъклен доста. Well, право е индивидът – родил съм се аз.

Whatever, дано да ви обясня какво желая да ви опиша. Смятам, че е забавно да направя чисто финансово съпоставяне на one-day vacation в Гърция и в България. Ама не приказваме за цяла почивка – да сравниш какъв брой пари си похарчил в курорта където си възнамерявал да прекараш летният си отпуск. No, mate. Говоря за bonus destination.

Нали знаете, по какъв начин в последния ден на почивката би трябвало да освободите мястото, в което сте били отседнали преди обед. Опаковате багажа, поемате към скучния сив дом, обаче outside is still summer, а вие се отдалечавате от плажа. По пътя си казвате God damn it! Нека да направя един финален плаж преди да съм се прибрал, пък в случай че ще и да стигна в къщи чак по мрачно.

Не ми казвайте, че не сте правили такива „ последни плажове “ по пътя. На мен ми се случи и двата пъти това лято, в които вървях на море. Първо в Гърция на връщане от Халкидики, спряхме в Афитос при един wonderful beach bar, край един от най-красивите (при това пясъчни) плажове на Касандра. Yes, you know, това е небивалица, че плажовете в Гърция са единствено от камъни, а прекрасен пясък има only the lonely на Черно море. Плажът в Гърция беше прелестен.

Морето беше бистро и транспарантно as usual. Чадърите бяха ситуирани на огромно разстояние един от различен (нещо, което едвам след my trip до Черно море оцених), и изключително значимо – към всеки чадър имаше по 3 (три!) шезлонга. Спряхме до огромния неохраняем паркинг на 50 метра от плажа и след към 30 секунди към този момент се бяхме настанили на сянка.

Неприятно усещане ми направиха табелките с warning, че шезлонгите могат да се употребяват, в случай че извършите order за най-малко 5 euro на бара. Все отново това, което всичките ми другари от България главно акцентираха като преимущество на гръцките плажове е, че там не ти одират кожата за чадъри и шезлонги, а сянката е безвъзмездна.

Whatever, седнахме с мисълта, че по този начин или другояче ще пием по нещо и трима души на един шезлонг без pressure ще похарчат мечтаната сума. Е, оказа се по-лесно, в сравнение с предполагахме. Две фрапета и един естествен сок излязоха 17 евро! Fair enough, въпреки всичко с всяко фрапе получаваш една бутилка минерална вода и small snacks в тази ситуация кроасан и бисквитка.

Actually, не похарихме нищо друго по време на престоя си на плажа. А, той беше дълъг. Все отново сме дали 35лв, и взехме решение да стоим там, до момента в който не си ги избием. Това, несъмнено, докара до предпочитание за обяд и когато слънцето напече най-силно, се преместихме в ресторанчето зад бара. Там в прохладна градинка имаше ресторант. Club sandwich + бонус минерална вода = 5 euro.

Иначе плажът беше необятен, морето чисто и топло, музиката от бара приятна и ненатрапчива, а сервитьорките усмихнати. В края на деня си тръгнахме удовлетворени, въпреки и леко disturbed от обяснението на бармана, че „ това изискване да си поръчаш нещо го сложихме поради, българите, malaka”.

Имало интервал, в който огромни групи от новите ми сънародници постоянно отсядали по шезлонгите им, само че си носели пиянство и ястие и барът постоянно бил цялостен, само че без никакъв оборот.

Дотук с византийците. Малко след our vacation по някогашните български територии, се отправихме на trip към актуалните. На връщане от Приморско (което е totally different story, само че мъчно ще съумея да я опиша, тъй като не знам задоволително съветски език, if you know what I mean), взехме решение да създадем side trip в Аркутино.

Плажът е famous enough, още повече там няма хотели и къмпинги, а единствено един бар. Exactly same situation като Афитос в Гърция. На отбивката към плажа, обаче ни спря преграда и надпис, че цената на паркинга е 5лв. На процедура ти няма по какъв начин да спреш на пътя преди паркинга и да оставиш колата, т.е. в случай че искаш да посетиш Аркутино и още не си разкрил телепортацията, би трябвало да оставиш петолевка за вход.

Едно нещо съм научил в България- в никакъв случай не вярвай на табелите. Оказа се, че таксата е 7лв. през weekend-а, а ние имахме неприятното образование да отидем на плаж в Аркутино в неделя! So, откакто пракирахме на полуразрушения also неохраняем паркинг край цялостни кофи с отпадък, се отправихме по една пътечка към плажа. Wаlking distance беше същата, само че със 7 лв. разлика.

На плажа ни желаеха 7лв. за чадър и по 5 лв. за шезлонг. А, когато tough guy, който „ пази шезлонгите “ видя, че и ние си носим един плажен чадър ни изсъска, че нямаме право да го отваряме в платената зона и ни изгледа като доста тежки нарушители – наркотрафиканти. Fair enough, ние така и така нямахме желание да си отваряме чадъра, бяхме го взели за вски случай. Платихме 22лв за 3 шезлонга и един чадър.

Поръчахме си две фрапета и един естествен сок за общо 12лв. и внезапно се оказа, че плажът в родната ни България коства повече от този в територията, незаслужено отнета ни от Ньойския кротичък контракт.

Пак обядвахме. 10лв. за тройка кебапчета с гарнитура пържени картофи. Плюс 2 лв. за минерална вода, in case you are thirsty. В Аркутино, обаче не останахме задоволително, с цел да си избием парите. Плажът беше препълнен. Морето беше цялостно с водорасли. А от стереоуредбата на бара, някакъв женски глас непрекъснато крещеше въпроса „ кой ще бара яката дупара “.

Well, you got the point за какво не желая да ви описвам в детайли за ваканцията ми на Черно море. Обещал съм, че ще разказвам единствено готините си усещания от България. А, какво е вашето мнение по въпроса, е clear as day, когато видиш какви опашки има на границата с Гърция.

В цялата работа с българите и плажа единствено едно нещо не ми стана ясно. Кое е третото море? Една от първите catchphrase, които научих в София беше: „ България на три морета “. Знам какъв брой famous е това мото.

Всеки който запитвам за него ми споделя и каква е предисторията ( че в най-голямата си glory in Middle Age, границите на България са стигали до 3 разнообразни морета). В същото време, обаче всеки се затруднява да уточни кое е третото море. Дории и съседите, които всяка вечер пият ракия пред входа на блока и имат умело мнение по всеки въпрос, не съумяха да стигнат до консенсус.

Знам, че едното от тях е Черно море, а другото е Егейско море. Кое обаче е третото bloody море? Виждал съм няколко карти на тогавашните граници на България и те опират в пет разнообразни мореата – Черно, Егейско, Адриатическо, Йонийско и Мраморно. I already know about две от тях.

So, кое е третото море, mates?