Британският бежанец и пернишката Ривиера
Hello again mates! Слънчевото време май си потегли дефинитивно за тази година, but не и моите истории за пътешествията ми из прелестните български забележителности,
Знаете, аз съм британец by origin и това мръсно кално време (или както му споделяме на британски dirty muddy weather, само че неразбираемо за какво тук в България все ми се хилят на този израз) никак не може да ми скапе настроението.
Well, няма да се оплача от още малко Циганско лято (idk дали към момента е разрешено да се назовава така), само че приключенията, които натрупахме с моето семейство при последния ни trip в Пернишкия край към момента ми държат топло.
Ако си спомняте last time бях почнал да ви описвам particularly по какъв начин се загубихме преднамерено по пътищата към Перник.
More specifically край Язовир Пчелина. Разказвал съм ви различен път за това свърестествено създание на индивида и природата (язовирът е изкуствен) по тази причина няма да дублирам детайлности за църквата на върха, просташките графити в нея, козичките и така нататък
Искам да ви опиша, обаче първо за един сериал, който виждам recently. Казва се Ozark и е типична престъпна драма от рода на Breaking Bad, Sopranos или „ Под прикритие “.
Накратко основните герои са леко смотан счетоводител, който пере пари на мафията, който дружно със фамилията си е заставен да се пресели в региона на Lake of the Ozarks и там да изпере доста милиони долари на наркокартел. Няма да ви пиша spoilers за сюжета, единствено ще ви кажа, че сериалът завоюва „ Еми “ и definitely си заслужава гледането.
Езерото Озарк се намира в американския щат Мисури и когато е основано (и то е изкуствено) през 1920г. със своите 220 км² е било най-големият воден басейн основан от човешка ръка в целия свят. В наши дни of course, даже не е в топ 10.
Езерото е направено като е отклонено течението на един от притоците на река Мисури и е залята красива котловина, в която е имало огромно населено място. Планът е бил Lake of the Ozarks да се употребява за извличане на електричество.
В момента езерото е една от най-големите туристически забележителности в района. Сгушено под красивата планина Озарк и обградено от вековни гори, езерото посреща по 5 милиона туристи всяка година.
Бреговата му линия е 1850км., по-дълга е от тази на Калифорния и множеството от нея частна благосъстоятелност. Тъпкано е с ваканционни селища, пристанища за лодки, уместно за лов на риба и за плажуване. Наричат езерото Озарк, Redneck Riviera.
За тези, които не знаят „ Реднек “ (буквално значи „ Червен врат “) е нарицателно за жителите на южните щати на Съединени американски щати. Това са фермери от провинциални региони, известни с консервативните си възгледи и забавния си акцент. Наричат ги по този начин, тъй като вратовете им са почервенели от слънцето, до момента в който работят на полето.
Currently, реднек се е трансформирало в афектиран епитет и се асоциира с тесногръди, войнствени селяндури, but the truth is, че това е една доста огромна част от популацията на Съединени американски щати, която образува освен културния, само че и икономическия образ на тази страна.
Сега да се върнем назад в Пернишко. Ако цялата история към Lake of the Ozark не ви припомня за нещо, дано да ви опиша малко за язовир Пчелина. Той е основан през комунизма by human hand, като концепцията е да бъде утайник на река Струма.
Причината е, че в намиращата се по-надолу по Струма Гърция, се оплаквали, че от мините в Перник замърсяват ужасно доста водата и тя тече по този начин на тяхна територия.
Язовирът е основан като е залята една красива котловина сред Руйско-Верилската планинска верига и Конявските планини, в която е имало село наречено Пчелинци. И за язовир Пчелина проектът е бил да се употребява за промишлени потребности – водата от него да се черпи за работата на завода „ Стомана-Перник “.
Както, обаче можете да се сетите, а и самите перничани да свидетелстват (especially предходната зима), това не се случва. Вместо това Пчелина е едно от най-популярните туритстически дестинации в Шопския край.
Yes, it is true. Тук в тази част на България, локалните хора са известни с нарицателното име шопи. Названието идва от думата тояга – дълга дървена пръчка, която се употребява за предоставяне на напътствие на овце, а много постоянно и на хора. Шопите са били в по-голямата си част животновъди. Освен със характерния си акцент шопите са известни като корави, своенравни хора, които не са изключително положително настроени към чужденците и непознатите традиции. Does it remind you of anything?
Нека в този момент да ви опиша за нашето посещаване в Шопската ривиера язовир Пчелина. Докато пътувахме по криволичещия селски път от северната страна на язовира, край нас се откри amazing панорама и окрилени от топлото септемврийско слънце и водната простор, отбихме по някакъв черен път през полето, с цел да се доближим до брега.
В края на една морава паркирахме безусловно на метри от водата, а пред нас неправилната форма на язовира се бе сляла с вековните гори насреща, които пък нагоре даваха път на живописните планини и дружно оформяха пейзаж заслужен, в случай че не за картина на някой прочут художник, то най-малко за wallpaper на на декстопа на персоналния ви компютър.
Снимахме се. Снимахме гледките. Слязохме до водата, заслушахме се в кавгите на патиците, които си организираха някакъв фамилен скандал в тръстиката. Пипахме водата, гледахме рибите. Пак се снимахме. Ева изпълни памперса. Аз го смених. Додо ме снима по какъв начин го променям, „ с цел да имало доказателство, че най-малко и аз един път съм приключил нещо “. Беше ужасно!
Решихме да не се връщаме по пътеката, по която дойдохме, а да се включим по шосето по някакъв различен маршрут около берега на язовира, който GPS-ът ни предложи. И тогава mate, открихме, че това място в действителност е Шопската Ривиера.
Изведнъж ливадите отстъпиха място на приятни горички, които пък се оказаха нашироко заселени от красиви и първокласно изглеждащи къщи. Километри нататък, по протежението на брега на язовира към нас изникваха нови и нови летни вили, коят от коя по-красиви и лъскави, и множеството от тях обзаведени с навеси за лодки.
Finally, пътят ни води го огромен хубав портал с табела: „ Почивна база язовир Пчелина “. Видяхме ресторант с градина гледаща към брега на язовира, заслушахме се в къркоренето на стомасите си и взехме най-логичното решение.
Ресторантът освен, че имаше феноменална панорама, само че се оказа, че долу на брега има пристан за лодки, а в профил къмпинг с къщички, кото се дават чартърен, а към тях огромен басейн.
Тук, на 10-ина километра от най-близките села Радибош и Косача (полуизоставени by the way) се намира същински туристически парадайс. И най-хубавото е, че беше събота, а въобще не беше претъпкано с тълпи от туристи.
Питайте някой софиянец, къде да прекарате weekend-а в района измежду естествени хубости и улеснения и ще ви прати или на язовир Искър, или на Витоша, а в краен случай в някой от скъпарските водни паркове изникнали край нивите към София.
Бас държа, обаче, че в случай че питате някой същински шоп къде в близост човек може хубаво да си почине на тишина, да полови риба, а дамата и децата да се плацикат на басейн, той няма да ви каже нищо, а единствено ще се подсмихне хитро.
Защо, ли? Ами такива са си шопите – имат си Ривиера, но както е споделил Вуте: „ Я, имам, но найш ли що имам – щото не давам. “
PS.
I don’t know дали ви хареса този материал, но и да не е отново ми харесайте Фейсбук-страницата: ttps://www.facebook.com/britanskiabejanec
Знаете, аз съм британец by origin и това мръсно кално време (или както му споделяме на британски dirty muddy weather, само че неразбираемо за какво тук в България все ми се хилят на този израз) никак не може да ми скапе настроението.
Well, няма да се оплача от още малко Циганско лято (idk дали към момента е разрешено да се назовава така), само че приключенията, които натрупахме с моето семейство при последния ни trip в Пернишкия край към момента ми държат топло.
Ако си спомняте last time бях почнал да ви описвам particularly по какъв начин се загубихме преднамерено по пътищата към Перник.
More specifically край Язовир Пчелина. Разказвал съм ви различен път за това свърестествено създание на индивида и природата (язовирът е изкуствен) по тази причина няма да дублирам детайлности за църквата на върха, просташките графити в нея, козичките и така нататък
Искам да ви опиша, обаче първо за един сериал, който виждам recently. Казва се Ozark и е типична престъпна драма от рода на Breaking Bad, Sopranos или „ Под прикритие “.
Накратко основните герои са леко смотан счетоводител, който пере пари на мафията, който дружно със фамилията си е заставен да се пресели в региона на Lake of the Ozarks и там да изпере доста милиони долари на наркокартел. Няма да ви пиша spoilers за сюжета, единствено ще ви кажа, че сериалът завоюва „ Еми “ и definitely си заслужава гледането.
Езерото Озарк се намира в американския щат Мисури и когато е основано (и то е изкуствено) през 1920г. със своите 220 км² е било най-големият воден басейн основан от човешка ръка в целия свят. В наши дни of course, даже не е в топ 10.
Езерото е направено като е отклонено течението на един от притоците на река Мисури и е залята красива котловина, в която е имало огромно населено място. Планът е бил Lake of the Ozarks да се употребява за извличане на електричество.
В момента езерото е една от най-големите туристически забележителности в района. Сгушено под красивата планина Озарк и обградено от вековни гори, езерото посреща по 5 милиона туристи всяка година.
Бреговата му линия е 1850км., по-дълга е от тази на Калифорния и множеството от нея частна благосъстоятелност. Тъпкано е с ваканционни селища, пристанища за лодки, уместно за лов на риба и за плажуване. Наричат езерото Озарк, Redneck Riviera.
За тези, които не знаят „ Реднек “ (буквално значи „ Червен врат “) е нарицателно за жителите на южните щати на Съединени американски щати. Това са фермери от провинциални региони, известни с консервативните си възгледи и забавния си акцент. Наричат ги по този начин, тъй като вратовете им са почервенели от слънцето, до момента в който работят на полето.
Currently, реднек се е трансформирало в афектиран епитет и се асоциира с тесногръди, войнствени селяндури, but the truth is, че това е една доста огромна част от популацията на Съединени американски щати, която образува освен културния, само че и икономическия образ на тази страна.
Сега да се върнем назад в Пернишко. Ако цялата история към Lake of the Ozark не ви припомня за нещо, дано да ви опиша малко за язовир Пчелина. Той е основан през комунизма by human hand, като концепцията е да бъде утайник на река Струма.
Причината е, че в намиращата се по-надолу по Струма Гърция, се оплаквали, че от мините в Перник замърсяват ужасно доста водата и тя тече по този начин на тяхна територия.
Язовирът е основан като е залята една красива котловина сред Руйско-Верилската планинска верига и Конявските планини, в която е имало село наречено Пчелинци. И за язовир Пчелина проектът е бил да се употребява за промишлени потребности – водата от него да се черпи за работата на завода „ Стомана-Перник “.
Както, обаче можете да се сетите, а и самите перничани да свидетелстват (especially предходната зима), това не се случва. Вместо това Пчелина е едно от най-популярните туритстически дестинации в Шопския край.
Yes, it is true. Тук в тази част на България, локалните хора са известни с нарицателното име шопи. Названието идва от думата тояга – дълга дървена пръчка, която се употребява за предоставяне на напътствие на овце, а много постоянно и на хора. Шопите са били в по-голямата си част животновъди. Освен със характерния си акцент шопите са известни като корави, своенравни хора, които не са изключително положително настроени към чужденците и непознатите традиции. Does it remind you of anything?
Нека в този момент да ви опиша за нашето посещаване в Шопската ривиера язовир Пчелина. Докато пътувахме по криволичещия селски път от северната страна на язовира, край нас се откри amazing панорама и окрилени от топлото септемврийско слънце и водната простор, отбихме по някакъв черен път през полето, с цел да се доближим до брега.
В края на една морава паркирахме безусловно на метри от водата, а пред нас неправилната форма на язовира се бе сляла с вековните гори насреща, които пък нагоре даваха път на живописните планини и дружно оформяха пейзаж заслужен, в случай че не за картина на някой прочут художник, то най-малко за wallpaper на на декстопа на персоналния ви компютър.
Снимахме се. Снимахме гледките. Слязохме до водата, заслушахме се в кавгите на патиците, които си организираха някакъв фамилен скандал в тръстиката. Пипахме водата, гледахме рибите. Пак се снимахме. Ева изпълни памперса. Аз го смених. Додо ме снима по какъв начин го променям, „ с цел да имало доказателство, че най-малко и аз един път съм приключил нещо “. Беше ужасно!
Решихме да не се връщаме по пътеката, по която дойдохме, а да се включим по шосето по някакъв различен маршрут около берега на язовира, който GPS-ът ни предложи. И тогава mate, открихме, че това място в действителност е Шопската Ривиера.
Изведнъж ливадите отстъпиха място на приятни горички, които пък се оказаха нашироко заселени от красиви и първокласно изглеждащи къщи. Километри нататък, по протежението на брега на язовира към нас изникваха нови и нови летни вили, коят от коя по-красиви и лъскави, и множеството от тях обзаведени с навеси за лодки.
Finally, пътят ни води го огромен хубав портал с табела: „ Почивна база язовир Пчелина “. Видяхме ресторант с градина гледаща към брега на язовира, заслушахме се в къркоренето на стомасите си и взехме най-логичното решение.
Ресторантът освен, че имаше феноменална панорама, само че се оказа, че долу на брега има пристан за лодки, а в профил къмпинг с къщички, кото се дават чартърен, а към тях огромен басейн.
Тук, на 10-ина километра от най-близките села Радибош и Косача (полуизоставени by the way) се намира същински туристически парадайс. И най-хубавото е, че беше събота, а въобще не беше претъпкано с тълпи от туристи.
Питайте някой софиянец, къде да прекарате weekend-а в района измежду естествени хубости и улеснения и ще ви прати или на язовир Искър, или на Витоша, а в краен случай в някой от скъпарските водни паркове изникнали край нивите към София.
Бас държа, обаче, че в случай че питате някой същински шоп къде в близост човек може хубаво да си почине на тишина, да полови риба, а дамата и децата да се плацикат на басейн, той няма да ви каже нищо, а единствено ще се подсмихне хитро.
Защо, ли? Ами такива са си шопите – имат си Ривиера, но както е споделил Вуте: „ Я, имам, но найш ли що имам – щото не давам. “
PS.
I don’t know дали ви хареса този материал, но и да не е отново ми харесайте Фейсбук-страницата: ttps://www.facebook.com/britanskiabejanec
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ