„… знаем кой гений от това ни лиши…“ ~ Милена;

„ … знаем кой талант от това ни лиши… “
~ Милена; „ Неам нерви! “

Не беше доста от дълго време времето, което можеше да е решаващо и да направи по този начин, че да приказваме за архитектурно-историческия резерват Копривщица в минало време.

Щяхме да приказваме за Копривщица като за новото Банско. Презастроена, натъпкана с атракциони, нови грозни здания, проектирани от архитекти, минали през образованието си като през безконечен ваучър в Студентски град, една Копривщица, цялостна с нощни заведения, клубове, заведения с неразбираем статут и предопределение (всъщност напълно ясни!), чалгизирана и окончателно изгубена.

Подсещам: преди две години общинарите в Копривщица се пробваха да прокарат тихомълком смяна в статута на града, тъй като в този му тип пречи на вложителите. И по-конкретно на един избран вложител – Радослав Йовков, който искаше да прави ски писти, мотописти, да гради цех и така нататък и тъй наречените На гребена на вълнàта някои медии цитираха Йовков, който беше почнал да прави странни изявления, че не желал повече да живее в „ резерват “, тъй като се чувствал като индианец. Странно, само че тази смешка си му беше смешна единствено на него.

Интересното е обаче, че общинският съвет гласоподава смяната в негова изгода. Това е един от тези моменти, в които човек се чуди какво, по дяволите, са си мислели тези хора. Наистина ли са решили, че могат да настъпят мотиката и другият ѝ край да не ги прасне по главата, а вместо това да им постави луканка в устата… Да смениш статута на Копривщица и да се надяваш, че „ ще мине “, е като да се пробваш да дадеш постройката на Парламента чартърен за чеченска женитба и да се надяваш, че никой няма да не забележи.

Това е една затворена „ екосистема “ в така наречен локална общественост – вложител, чиновници, интересчии, които постоянно дебнат „ опция “, и локална власт. Границите сред тях са размити, а крайният резултат може да се дефинира единствено от тях самите и той се показва в разпределението – кой какъв брой ще получи на края.

Йовков ни остави с усещането, че не се е отказал от желанието си, просто го е отсрочил във времето. Бързам обаче да внеса конкретизиране и да направя обосновано съмнение: няма да го бъде!

Към картинката тогава се включиха и общинарите, които запяха като хор: абсурдът е провокация (каквото и да значи това…) и те не били разбрани вярно. Не виждам по какъв начин тук може да има нюанси и място за недоумение, но… Прави усещане, че в последно време всички, които се насадят на патешки яйца или ги заловен до лактите в кацата с меда, автоматизирано се трансформират в поети, изпреварили своето време – неразбрани.

Не забравяйте, че разказаният случай напълно не е изключение в манталитета на българина. Тогава… единствено аз ли чувствам лек вцепеняващ лъх, когато приказваме за измененията в Закона за биологичното многообразие и по-конкретно заложената децентрализация.

Екоминистърът Нено Димов ни изясни, че „ … се основава водеща роля на районни органи на ръководство, в които вземат участие локалните управляващи, притежателите на земи в района… “

Говорим най-много за орязване на Натура 2000, апропо, в случай че някой се чуди. Огледаха се родните вложители в това, че над 30% от страната ни била в предпазена зона. И го споделят все едно е нещо неприятно. Дават образец с страни, като Австрия и нейния туризъм. Ако не беше толкоз тъпо, щеше да е смешно. И съм сигурен, че на хората, на които не им се постанова да живеят на територията България, в действителност им е смешно. Да приказваме ли за инфраструктура? За въздействие на строителството върху околната среда, което в България унищожава три пъти колкото е територията на самия градеж, тъй като на никой не му пука? За всички регулации, които ще бъдат стъпкани в името на подкуп-два? И тъй наречените, и така нататък

Съжалявам, само че не мисля, че правенето на политика на правилото „ в случай че мине “ е задоволително, когато приказваме за природа, тъй като някои вреди са необратими.

Идеята, на хартия, не е толкоз неприятна – „ Местните общности да имат водеща роля “. Но какво вършим, когато „ локалните общности “ са в действителност тайфа алчни безхаберници? Пример: Банско. Едно прелестно в миналото място, което в този момент съставлява кална локва, цялостна с кръчми и туристи, търсещи евтиния завършек на Европа. Чалгизирано до дупка. Там локалните не се успокоиха, до момента в който не унищожиха всичко. Строежите нелегално плъзнаха в полите на планината и унищожиха вековни гори. Но и ТОВА не им стигна и когато се пробваха да ги укротят, се подвигнаха на протести и започнаха митинги в София, че видите ли, им вземали поминъка. Защото желаят още и още, и още. Алчността не знае граници.

Същото се случва и по морето. Или за вас това е вест? Едва ли. Когато някой се опита да наддаде глас в отбрана на здравия разсъдък, го упрекват в какво ли не, даже „ сенчести вложители “, натрупали капиталите си през деветдесетте стартират да го назовават „ мафиот “ (оценете иронията). Най-любимо ми е обвиняването в анти-патриотизъм и работа на непознати ползи. Сигурен съм, че упоменатият нагоре Йовков от Копривщица е същински родолюбец и вее трибагреника на Трети март, танцува хоро, подготвен е с всеки да спори за турското иго, споделя „ България над всичко “ и милее за всичко българско и родно. Но… по делата ще ги познаете, не по приказките. Кой съгласно вас милее повече за родината: човек, който желае да я резервира или човек, който желае още хотели, още кръчми, още орди с туристи, вилнеещи в близост, още пари, още, още…? Сами си решавайте.

Породата политици „ в случай че мине “ я има във всяка партия. Факт. Милан Ухде в една своя радиопиеса „ Синият ангел “ изясни по какъв начин преди време в Чехословакия най-върлите фашисти са се „ пребоядисали “ и са станали най-върлите комунисти. А пък НЛО ни изпяха: „ Партии обичани, аз ще бъда с таз, която е на власт “. И се бутат и тук, и там и все съумяват, тъй като са пробивни, ловки и се маскират добре.

Един по един изплуват. Но са крепко окопани в целия политически живот на тази страна и по тази причина не считам, че концепцията за децентрализацията, заложена в новия Закон за биологичното многообразие, е безвредна.

Нено Димов не можа да каже кои са тези територии, които министерството счита за неправилно включени в Натура 2000. Много комплицирана била информацията. Да опитвам ли да позная… ще се окажат тези, за които има най-сериозен инвеститорски интерес. Или нечий съответен подобен. Просто върша съмнение, нищо повече.

Вижте това: Отдават чартърен един от последните диви плажове… извършен е конкурс, без да е координиран с екоминистерството и дирекцията на парка…

Те подценяват законите в този момент и заобикалят министерството; а какво ще вършим, когато получат още власт в ръцете си?

Крайно време е да ни стане ясно, че функциите в туризма към този момент са раздадени – Австрия, Франция, Испания, Гърция – получават сериозните роли; ние получаваме ролята на дестинация евтинджос за секс- и алкохолен туризъм или за евтинко прекарване на британските шлосери, събрали малко пари. Толкова. За конкуренция и дума не може да става, несериозно е. И, да – гледат на нас отвисоко и ще става още по-зле, в случай че разрешаваме превръщането на родината ни в на ниска цена атракцион. Ако я запазим обаче, тогава към този момент може и да приказваме за сериозен туризъм. Но не съм оптимист, тъй като всичко това е заложено в манталитета. Ганьо, наследил от дядо си две ниви в нещо, което през днешния ден се е оказало курорт, ще прокопае света, с цел да узакони строителството в региона, с цел да ги „ шитне “ и да забогатее небрежно. Никой не желае да работи, всеки желае бързо и наготово. Опазването идва от светоусещането на хората. А то им подсказва, че би трябвало да крадат и унищожават, да лобират против реда и регулацията; това са същите хора, които трансфораха Банско в ужаса, който е днес; същите, чийто нрав им нашепва, че е чудесна концепция да газиш в Седемте Рилски езера; и че не ти би трябвало кофа за отпадък, щом имаш балкон, през който да си изхвърляш сметта.

„ … Лъже мръсника - преяжда с луканка! Неам нерви!
Цялата система ще би трябвало да се промени!
… всички ни се смеят на нашта дивотия “

~ Милена; „ Неам нерви! “