Последният оцелял мигрант край Локорско: Исках да отида в Германия и да оправя живота на децата си
Хедалаят Олах е на 30 години. Преди дни е бил изписан от болничното заведение. Отново се учи да върви и пробва да върне паметта си. Той има шест деца - пет момчета и момиче. Спомня си, че тръгнал от Афганистан към Германия с съдбовния камион.
„ Исках да отида в Германия, тъй като там имам брат. Искам да оправя живота на децата ми, да се образоват ”, сподели пред Олах.
В Истанбул се свързал с трафиканти. Няма ясни мемоари. Казва, че не било мъчно да се свърже с каналджии. „ Има способи, има познати, свързваме се ”, споделя още той.
Олах има откъслечни мемоари от съдбовното пътешестване в камиона. „ Случи се доста бързо, спря кислородът и нищо не помня, изпаднах в безсъзнание. Имах доста вода, само че я раздадох на други момчета. Затова съм се обезводнил ”, добавя Хедалаят.
Помни досега, в който има вода. След това припада. Мъжът е настанен в болница, където е бил в кома 31 дни - сред живота и гибелта.
„ В един миг се разсъниха и видях, че са ми поставили нещо на гърлото. Не знаех какво става ”, споделя той. Сега се усеща по-добре.
Докато Хедалаят към момента пробва да върне паметта си, то неговите другари от камиона описват за кошмарното пътешестване, завършило край Локорско. Трафиканти от Истанбул ги транспортирали до нашата граница. Прехвърлили се със стълба през оградата и два дни се крили в гората. След това ги качили във съдбовния камион.
„ Час-два се чувствахме добре, до момента в който и двата вентилатора работеха. Обаче те изгоряха. След това започнахме да усещаме, че липсва О2. Викахме, само че никой не ни чуваше, за жалост. За огромно страдание изгубихме 18 другари. Останалите, към 32-ма, се чувствахме доста зле. Когато стигнахме София, водачът искаше да завие по черен път. Обаче заваля дъжд и колата заседна. Той опита да я изкара, с цел да продължим към сръбската граница, само че не стана и избяга ”, споделя един от оживелите.
На въпрос дали не са ги чували, той сподели: „ Не, за жалост нищо не се чуваше. Колата беше направена по този начин, че звуци от вътрешната страна на открито да не излизат. Ние крещяхме. В момента, в който се отвори вратата, се хвърлихме на открито. Не можехме да дишаме, не можехме нищо. Тези, които се чувствахме малко по-добре, се опитахме да помогнем на другите, само че се оказа че те са умряли към този момент ”, добави описа си той.
„ Бях до самата врата, която натисках с рамото си. Като че ли се беше появил един дребен процеп, през който дишах по малко ”, показа мъж от съдбовния камион.
„ През цялото време чувството беше, че изживявам последните мигове от живота си. Изпаднах в безсъзнание. Моите другари са избавили живота ми ”, сподели различен, оживял при нещастието.
Всички потърпевши към този момент са напуснали страната ни. Когато се възвърне и Хедалаят има намерение да продължи по пътя си към Германия.
„ Исках да отида в Германия, тъй като там имам брат. Искам да оправя живота на децата ми, да се образоват ”, сподели пред Олах.
В Истанбул се свързал с трафиканти. Няма ясни мемоари. Казва, че не било мъчно да се свърже с каналджии. „ Има способи, има познати, свързваме се ”, споделя още той.
Олах има откъслечни мемоари от съдбовното пътешестване в камиона. „ Случи се доста бързо, спря кислородът и нищо не помня, изпаднах в безсъзнание. Имах доста вода, само че я раздадох на други момчета. Затова съм се обезводнил ”, добавя Хедалаят.
Помни досега, в който има вода. След това припада. Мъжът е настанен в болница, където е бил в кома 31 дни - сред живота и гибелта.
„ В един миг се разсъниха и видях, че са ми поставили нещо на гърлото. Не знаех какво става ”, споделя той. Сега се усеща по-добре.
Докато Хедалаят към момента пробва да върне паметта си, то неговите другари от камиона описват за кошмарното пътешестване, завършило край Локорско. Трафиканти от Истанбул ги транспортирали до нашата граница. Прехвърлили се със стълба през оградата и два дни се крили в гората. След това ги качили във съдбовния камион.
„ Час-два се чувствахме добре, до момента в който и двата вентилатора работеха. Обаче те изгоряха. След това започнахме да усещаме, че липсва О2. Викахме, само че никой не ни чуваше, за жалост. За огромно страдание изгубихме 18 другари. Останалите, към 32-ма, се чувствахме доста зле. Когато стигнахме София, водачът искаше да завие по черен път. Обаче заваля дъжд и колата заседна. Той опита да я изкара, с цел да продължим към сръбската граница, само че не стана и избяга ”, споделя един от оживелите.
На въпрос дали не са ги чували, той сподели: „ Не, за жалост нищо не се чуваше. Колата беше направена по този начин, че звуци от вътрешната страна на открито да не излизат. Ние крещяхме. В момента, в който се отвори вратата, се хвърлихме на открито. Не можехме да дишаме, не можехме нищо. Тези, които се чувствахме малко по-добре, се опитахме да помогнем на другите, само че се оказа че те са умряли към този момент ”, добави описа си той.
„ Бях до самата врата, която натисках с рамото си. Като че ли се беше появил един дребен процеп, през който дишах по малко ”, показа мъж от съдбовния камион.
„ През цялото време чувството беше, че изживявам последните мигове от живота си. Изпаднах в безсъзнание. Моите другари са избавили живота ми ”, сподели различен, оживял при нещастието.
Всички потърпевши към този момент са напуснали страната ни. Когато се възвърне и Хедалаят има намерение да продължи по пътя си към Германия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ