Бойко Борисов: Тази година портфейла на България „набъбна“ с 10 милиарда
Хазната е на алено с над 6 милиарда лв. макар рекордната събираемост
Държавата е събрала над 10 милиарда лв. повече доходи спрямо предходната година, само че все пак бюджетът остава на сериозен недостиг. Това демонстрират данните на Министерството на финансите за осъществяването на бюджета към края на ноември 2025 година. Докато властта регистрира " рекордна събираемост " и " удар по сивия бранш ", финансовите доклади разкриват, че разноските порастват по-бързо от приходите, отваряйки дупка от 6.18 милиарда лв. в хазната.
" Приходите в държавния бюджет означават най-високия си номинален растеж за последните години ", оповестиха от Министерството на финансите, представени от News.bg.
Общата сума на постъпленията към 30 ноември възлиза на 75.4 милиарда лв., което е растеж от 15.6% по отношение на същия интервал на 2024 година.
Илюзията за цялостния портфейл
Въпреки оптимистичния звук за " пари в портфейла ", сухата статистика демонстрира тревожна наклонност. Срещу тези 10.1 милиарда лв. спомагателни доходи стоят разноски, които са нарастнали с още по-бързи темпове – с 16.4%, достигайки 81.6 милиарда лв..
Това значи, че всеки в допълнение събран лев от налози и осигуровки е бил освен изхарчен мигновено, само че и надвишен от новите отговорности на страната. Бюджетното салдо е негативно и възлиза на 2.8% от прогнозния БВП, което приближава страната до сериозната граница от 3%, изисквана за еврозоната.
Къде отидоха парите?
Анализът на разноските разкрива, че " вложенията ", за които се приказва в политическите послания, са единствено част от картината. Огромна тежест върху бюджета оказват обществените заплащания. Само дефицитът в бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) към този момент доближава 10 милиарда лв. към октомври, като разноските за пенсии са скочили с над 2 милиарда лв. по отношение на предходната година.
Основните пера, които " изяждат " рекордните доходи, са:
Увеличени обществени разноски и пенсии.
По-високи разноски за личен състав в държавния бранш.
Нараснали заплащания за лихви по държавния дълг, които към този момент възлизат на 1.41 милиарда лв..
Данъците и " сивият бранш "
Основният мотор на приходната част са данъчно-осигурителните приходи, които нарастват с 15%, и неданъчните доходи с растеж от 21.7%. Въпреки изказванията за " удар по контрабандата ", икономистите постоянно отдават сходни номинални растежи и на инфлационните процеси, които автоматизирано усилват базата за Данък добавена стойност и осигуровки при растеж на заплатите и цените.
Фискалният запас към края на ноември е в размер на 20.6 милиарда лв., само че наклонността на изпреварващи разноски слага под въпрос дълготрайната резистентност на този модел на ръководство на обществените финанси.
Държавата е събрала над 10 милиарда лв. повече доходи спрямо предходната година, само че все пак бюджетът остава на сериозен недостиг. Това демонстрират данните на Министерството на финансите за осъществяването на бюджета към края на ноември 2025 година. Докато властта регистрира " рекордна събираемост " и " удар по сивия бранш ", финансовите доклади разкриват, че разноските порастват по-бързо от приходите, отваряйки дупка от 6.18 милиарда лв. в хазната.
" Приходите в държавния бюджет означават най-високия си номинален растеж за последните години ", оповестиха от Министерството на финансите, представени от News.bg.
Общата сума на постъпленията към 30 ноември възлиза на 75.4 милиарда лв., което е растеж от 15.6% по отношение на същия интервал на 2024 година.
Илюзията за цялостния портфейл
Въпреки оптимистичния звук за " пари в портфейла ", сухата статистика демонстрира тревожна наклонност. Срещу тези 10.1 милиарда лв. спомагателни доходи стоят разноски, които са нарастнали с още по-бързи темпове – с 16.4%, достигайки 81.6 милиарда лв..
Това значи, че всеки в допълнение събран лев от налози и осигуровки е бил освен изхарчен мигновено, само че и надвишен от новите отговорности на страната. Бюджетното салдо е негативно и възлиза на 2.8% от прогнозния БВП, което приближава страната до сериозната граница от 3%, изисквана за еврозоната.
Къде отидоха парите?
Анализът на разноските разкрива, че " вложенията ", за които се приказва в политическите послания, са единствено част от картината. Огромна тежест върху бюджета оказват обществените заплащания. Само дефицитът в бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) към този момент доближава 10 милиарда лв. към октомври, като разноските за пенсии са скочили с над 2 милиарда лв. по отношение на предходната година.
Основните пера, които " изяждат " рекордните доходи, са:
Увеличени обществени разноски и пенсии.
По-високи разноски за личен състав в държавния бранш.
Нараснали заплащания за лихви по държавния дълг, които към този момент възлизат на 1.41 милиарда лв..
Данъците и " сивият бранш "
Основният мотор на приходната част са данъчно-осигурителните приходи, които нарастват с 15%, и неданъчните доходи с растеж от 21.7%. Въпреки изказванията за " удар по контрабандата ", икономистите постоянно отдават сходни номинални растежи и на инфлационните процеси, които автоматизирано усилват базата за Данък добавена стойност и осигуровки при растеж на заплатите и цените.
Фискалният запас към края на ноември е в размер на 20.6 милиарда лв., само че наклонността на изпреварващи разноски слага под въпрос дълготрайната резистентност на този модел на ръководство на обществените финанси.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ