Комарджията, който разби системата на конните надбягвания
Хазартът в Холивуд постоянно се е представял като доходоносно занятие за хора с големи нерви. Най-вероятно сте виждали осъществяването на Марк Уолбърг в „ The Gambler “ и сте забалязали напрежението, през който минава протагониста. Истината е, че хазартът няма нищо общо с шанс и тактики – има общо с математиката. Зад магическите игри и лъскавата опаковка, стои една доста комплицирана формула – код, с чиято помощ джакпотът се усилва, само че никой не го печели.
И откакто математиката работи в интерес на закодираната облага, един човек решил да употребява същата система против съперника. Резултатът е впечатляващ, а облагата още по-изкушаваща – 1 милиард $. Това е историята на Бил Бентър. Той е роден в Питсбърг, Пенсилвания и от най-ранна възраст почнал да открива пристрастеностите си в точните науки и най-много математиката. След като се дипломира със компетентност физика, Бил отпътува за Лас Вегас, където се надява, че ще направи цяло положение, разкодирайки системата на игрите.
С доста наблюдения и опозноване на разпоредбите на играта, Бентър стартира да прави математически калкулации и на практика наблюдава модела на работа. По време на тези занимания, физикът среща своя сътрудник в източването на казината – Алън Уудс. Уудс е прочут като един от най-хубавите броячи на карти в Австралия. Двамата са най-хубавата допустима рецепта за печелена на пари от хазарт. Уудс предава знанията си на своя нов другар за към 6 седмици, учи го по какъв начин да брои карти и всичко останало е към този момент история. В идващите 7 години, Бентър печели задоволително от всяка една хазартна институция и с това получава възбрана да посещава казина. Това несъмнено не му пречи да стартира да търси ново занятие и още веднъж се връща на дъската, с цел да разучи системата, с която да печели.
По това време неговият другар към този момент се е насочил към конните надбягвания. Двамата отпътуват за Хонконг, където конните надбягвания са в апогея си. Отново не търсят шанса си, а се отдават на разбори, с които да имат съществено преимущество пред всички останали. Двамата събират данни към 9 месеца и през това време употребяват положителната остаряла статистика, с цел да открият най-често повтарящите се модалности в едно съревнование. Поставят 16 променливи, колкото са конете на пистата и стартират сериозните калкулации. Интересни фактори, които следят, са предходните надпревари на един кон, времето и изискванията на пистата. Започвайки да залагат, господата осъзнават, че системата им е цялостна с проблеми и това им коства близо 150 000 $ през първата година.
Следва разлъка с горчиви мемоари и Бентър взема решение да опита още веднъж шанса си. Този път слага близо 130 разнообразни променливи, които биха повлияли на успеха. Резултатът от новите калкулации идва благодарение на повече от 3 милиона $ облага, освен това още през първия сезон. Главоломните облаги стартират да го тормозят съществено, Бил не желал да бъде помолен за следващ път да спре да залага. Един благополучен ден звънят от клуба по конна езда и благодарят за отдадеността му, също така са подготвени да оказват помощ, в случай че имат тази опция. Бентър попитал дали може да прави залози от името на клуба и феновете не отказали. Вместо да го карат да звъни по телефона, те дали специфичен терминал за залози.
Новата машина можела да приема залози за секунди и тъкмо това дава невероятната независимост и още повече облаги. През ноември 2001 година Бентър се среща с „ Triple Trio “. Целта на този залог е всеки състезател да познае позициите на три коня. Статистически видяно, вариацията на комбинации в този миг били милиони – над 10 милиона, в случай че би трябвало да бъдем по-точни. Правилата на играта разрешавали всеки състезател да наддава, а в случай че няма победител, премията се натрупа за идващия тур. В конктретната ноемврийска вечер се оказва, че джакпотът е близо 13 милиона $ и шест следващи пъти няма нито един победител. Милиони поставяли залози, само че триумфът закъснявал.
30-те печеливши комбинации от вечерта носели задоволително приходи, само че по-важното е, че във всички 9 тура е познал позицията на своята тройка коне. Интересен факт е, че физикът нямал желание да взима парите, той желал да ревизира какъв брой надеждна е системата му. След известно време, когато някой решил да пресметна какъв брой печели Бентър, клубът го помолил да завърши своите занимания. Причината се криела във обстоятелството, че човек с компютърни познания наема екип, който да пресмята теорията на вероятностите при надбягванията и това щяло да обезкуражи всички останали играчи да отиват на пистата.
Когато това занимание към този момент омръзнало, комарджията решил да откри ново занятие и се насочил в областта на застраховките. Днес се занимава с писането на стратегии и създаването на медицински програмен продукт. Освен работата в тези среди, комарджията се оказва и много сериозен човеколюбец. Повечето му дарения са ориентирани към родния му град, където се стреми да усъвършенства превоза, да даде достъп на жителите до изкуство, основава разнообразни площадки и други обществени среди, а напоследък е почнал да излиза и отвън рамките на страната. Понякога отделя време, с цел да води лекции в Харвард и Станфорд. Университетът в Хонконг е кръстил стипендия на негово име, която се предлага на студентите с особени триумфи в математиката.
Заглавна фотография: By Noah Salzman – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65274554
