Хайгашод Агасян е популярен композитор и музикант, автор е и

Хайгашод Агасян е известен композитор и музикант, създател е и на доста песни за деца. Роден е през 1953 година във Варна, от арменски генезис е. Завършил е Българската държавна консерватория в София. Специализирал е камерна музика във Франция и Унгария. Свирил е в разнообразни симфонични и камерни оркестри.  Участва като създател на музиката и артист в доста от постановките на Недялко Йорданов. 

---
- Твърдите, че музиката най-вече облагородява. Защо?
- Без да имам искания да поправям Библията, там написа: " В началото бе Словото ". Аз обаче мисля, че преди този момент са били трептенията - музикалните, хармоничните, от природата, които са подредили по някакъв метод тази невидима връзка с Онзи над нас. Музиката е най-елегантното другарство сред хората. Поезията е на същата висота. (Винаги нося в себе си книга с лирика или в случай че отида някъде и ми подаряват - не знаеш къде какво ще откриеш за душата). 
- А по какъв начин пишете песните си - стъпвате върху стиха или първоначално идва мелодията?
- Винаги избирам първо да бъде стихът. Имам няколко песни, при които първо е била музикалната концепция. Вътрешната ми опозиция към този метод е поради това, че отвън песента думите, които са написани към музиката, нямат поетична стойност.
- А по какъв начин се написа музика по стихотворение? Има доста математика като че ли. Вие добре ли сте с математиката?
- В музикалното учебно заведение учителят споделяше: " Ето, стигнахме корен квадратен, повече няма да учим, тъй като няма да ви би трябвало в живота " (смее се). Математиката е в основата на всичко, най-много на музиката. При мен се получава по този начин - в случай че чета едно музикално стихотворение - с ритмика, фраза, римувано, на второто прочитане ми потегля мелодията. Така е, като чета Недялко Йорданов.
- С кои български поети сте общували и работили?
- С Недялко ме срещна ориста. След завършването с отличие на Музикалната академия с майсторски клас по Камерна музика и специализация в чужбина последва разпределението - извика ме шефът - композиторът Александър Райчев, и сподели: " Изпращаме те в Бургас ". В тази къща, която виждате, тогава живееха майка ми, вуйна ми, баба ми и аз споделих, че няма по какъв начин да ги оставя. Тогава моя състудентка ми сподели, че има конкурс в оркестъра на Младежкия спектакъл, който завоювах и това прекатурна живота ми. Съобщих на ректора, че оставам в София и той ми вика: " Дотам ли изпадна, Хайго? ". В неговото схващане това не било на моята висота, тъй като оркестърът имаше обслужваща роля - свиреше на всички детски спектакли. Това ме свърза с театъра. 
- А какво място заема театърът в живота ви?
- Аз пиша от първи клас. Извървях дълъг път, до момента в който си изградя име и хората ме запомнят. Театърът ми оказа помощ, тъй като започнах да пиша театрална музика. Приемах даже функции - зрелостник, бежанец (смее се). 13 сезона прекарах в театъра, чиито среди ме одобриха и се срещнах с хора от големи величини - актьорите Борис Арабов, Володя Смирнов, Йорданка Кузманова, Николай Узунов. Когато пристигнаха измененията, с тях пристигна и заповедта за закриване на оркестъра на Младежкия спектакъл и на Сатиричния спектакъл (тогава с диригент Димитър Вълчев), а над 40 души артисти бяха уволнени. В миг, в който не знаех накъде да поема, ме срещна Недялко и ми предложи да отида в спектакъл " Възраждане ", откъдето за повторно ни уволниха. Беше ужасно, политиката се намеси в тази област, изземаха ни инвентарите. Радой Ралин е идвал да ни оказва помощ да пазим движимостите си. По времето, когато правихме " Страшни смехории, смешни страшки за герои със опашки " (1979 г.), към този момент имах няколко песни по стихове на Недялко. Имал съм щастието да пиша песни по стиховете на огромни наши поети, измежду които и Блага Димитрова. Първата ми ария, която получи премия, е " Искаш с теб да останем положителни познати " (тогава на състезанието я изпяха Марияна и Тодор Трайчеви, по-късно и Искра Радева и Михаил Белчев). Искра Радева е за мен като сестра. Театърът ме срещна и със брачната половинка ми по един доста забавен метод. 80-те години стана съвременно да се върви на аеробика и всички актриси играеха - Аня Пенчева, Ваня Цветкова. Дойде Татяна Стоянова, треньорка по аеробика и художествена гимнастика, моя другарка, работи в Министерството на спорта, и вика: " Имам една доста добра корепетиторка, пианистка, арменка е, дай да те срещна ". 
- А за какво безусловно арменка, наложително ли е?
- Това е заветът на предците ни. Спасявайки се от кланетата (1915), това е било метод да се опази родовата памет. Единият ми дядо идва от Одрин, другият - от Еверек, село в Анадола, едната ми баба идва от Комотини, спасявайки се, идват в България. Баща ми се ражда в Пловдив, майка ми - във Варна, и аз също във Варна. Та Таня докара с изключение на бъдещата ми брачна половинка и още 5 дами. Седят на една маса като живописен съвет и ме гледат. 
- И ви правят оценка ли?
- Е, аз, който съм доста разговорлив и нямам задръжки, този път се гипсирах. Те ме следиха! После Таня питала жена ми: " Какво ще кажеш за Хайго? ", а тя рекла: " Абе огромен саможивец, дума не обели. " А в театъра ме познават, там нямаме задръжки и сътрудниците ме майтапеха: " Хайго, какво става, обръча се стяга, а? ". 
- Весело сте живели в театъра очевидно. 
.- Ами какво ли нямаше. Играем да вземем за пример един клас зрелостници - Георги Кадурин, Маца Пехливанова, Ернестина Шинова. Класна ни беше Искра Радева. Аз нямам опит в театъра и също така мразя бръсненето. Когато изсвирвам, се преценявам, само че на сцената би трябвало да си постоянно избръснат, изгладен. Аз обаче отивам небръснат на представлението. Играем си пиесата и в един миг Искра Радева вика: " Стани, бе, Хайго! ", а това го няма в пиесата. И мозъкът ми почва да работи, нещо става! " Колко пъти ще ти прави шефът забележка да идваш бръснат на учебно заведение? ". Аз съм прав, мисля, публиката се смее, тия до мене, " съучениците " викат " копеле, кажи нещо! ". И в ужаса си споделих огромна нелепост: " Аз му показах записка, че имам лишеи "...
- А огромни напрежения имали ли сте в театъра?
- Е, има си хас. На премиера да вземем за пример ще идва вицепремиерът на президента Първанов. В цялата работа има намесено оръжие. Накрая шефът на бандата убива служителя на реда под прикритие и има един-единствен револвер, който гърми с халосни патрони, останалите са бутафорни. Оглеждаме декорите, облеклата преди началото, което е в 19:00. В 18:30 посрещаме гостите и идва Недялко бледен: " Хайго, револвера го няма. Тръгвай да го търсиш ". Излизам аз от Музикалния спектакъл и спирам хората по " Дондуков " - " Знаете ли наоколо къде има оръжеен магазин? ". Стигам Халите и на ъгъла има оръжеен магазин, а това става в 7 без 10. Влизам вътре и се изяснявам и давам обещание в 22 ч. да го върна - не знам по какъв начин съм изглеждал, с цел да извади продавачът револвер, даде ми го с два халосни патрона и вечерта го върнах.
- А кои са емблематичните персони във вашия живот?
- През 1983 година се срещнах със Стефан Цанев. Навремето на сцената единствено хора като него приказваха неща, които ние даже не можехме да си помислим. Питам го: " Защо не излезеш в този момент да приказваш? ", а той споделя: " Защото думите нямат стойност. Всеки приказва каквото си желае ". Много съм работил с Радой Ралин, имам песни по негови стихове, с Дамян Дамянов. Близки другари сме със брачната половинка му - поетесата Надежда Захариева. Имаме доста песни дружно! Близък съм с Любомир Левчев. Песен по негови стихове е " Да те копнея " на " Сигнал " по музика на Георги Костов. Ваня Петкова, Павел Матев (на " Златния Орфей " съм взел участие с негов стих и моя музика), Петър Караангов, Георги Константинов... 
- А за какво пишете детски песни?
- Синът ми доста ревеше. Почна нещо да му пея и той млъкне. В момента, в който си кажа: " О, Господи, малко тишина! ", и той отново стартира. 1985 година направихме с Недялко двете песни " Светът е прекрасен " и " Хей, приятелю, здравей! " Има и още една ария, която с моя наследник записахме дружно - песента на кокошката Стоянка, която дава кураж на петела Димитър - песента се споделя " Хич не ми пука ". Децата доста я обичат, тъй като за тях това е метод да покажат свое мнение и отношение. Пее се: " Ако загадъчен чужд на вратата ти почука, ти не пердах се, самоуверен бъди и кажи - никак не ми пука ".