Тръмп и Мъск го подкрепят, левичарите треперят – Аржентина показва на света нова посока
Хавиер Милей разруши либерал-глобалистките мантри, че десните политици са популисти и фашисти, които ще разрушат " прелестния " ни свят
Аржентинският президент Хавиер Милей не просто реформира страната си – той оспорва цялата парадигма на левия стопански и обществен модел, който дълги години доминираше в западния свят. Докато Доналд Тръмп, Илон Мъск и Вивек Рамасуами са възхитени от неговите политики, световните леви елити изпадат в суматоха, тъй като в случай че Аржентина успее, това ще значи провал за тяхната идеология и изтърканите към този момент етикети, които лепят на идеологическите си съперници, наричайки ги популисти и извънредно десни.
Според професор Филип Багус, водещ икономист от Австрийската школа и учител в университета „ Крал Хуан Карлос “ в Мадрид, Милей е направил нещо невиждано – понижил е държавните разноски с 25% единствено за няколко месеца, без да загуби известността си. Той потвърждава, че може да се води смела икономическа политика, без боязън от социалистическите мантри за „ избавителната роля на страната “.
В момента и у нас, и в Европа, и в развитите страни от англоезичния свят, голямата бюрократична машина се употребява и като електорална маса за ръководещите партии. Това е прикритата форма за пазаруване на гласове. У нас, да вземем за пример, за победа на парламентарни избори са задоволителни към 650 хиляди гласа. В същото време страната ни се нуждае от административна промяна и редуциране на към 500 000 служители и бюрократи. Те могат незабавно да се влеят в частния бранш, който се задъхва от липса на фрагменти и внася служащи от Бангладеш.
Милей потвърди, че тези обвързаности могат да се разрушат.
Аржентина, в миналото една от най-богатите страни в света, бе доведена до колапс от социалистически политики, администрация и корупция. Когато Милей пое властта, страната беше на ръба на хиперинфлация, с фискален недостиг от 5% и централна банка, която печаташе пари, с цел да изплаща задължения.
Милей не се поколеба и стартира коренно „ изрязване “ на държавния уред: закри 11 държавни организации, понижи обществените разноски с 25% – най-голямото стесняване на държавното управление в спокойно време, отстрани държавни дотации и обществени стратегии, които източваха бюджета, понижи броя на министерствата от 18 на 9, дерегулира пазарите и стартира приватизация, разгласи проект за доларизация на стопанската система.
Според проф. Багус, такова фрапантно орязване на страната в никакъв случай не е правено в спокойно време, а най-впечатляващото е, че Милей остава известен измежду аржентинците, макар че политиците нормално се опасяват от сходни промени.
Но Милей не води борба единствено с икономическите провали на левицата. Той е и фронтови войник против уокизма и прогресизма, които, съгласно него, унищожават полезностите, върху които е построен Западът.
„ Прогресизмът унищожава обществото, настройвайки мъже против дами, чернокожи против бели, хетеросексуални против хомосексуални “, споделя проф. Багус, обяснявайки, че тази идеология употребява страната като инструмент за „ обществена правдивост “, с цел да наложи надзор върху обществото.
Милей схваща, че политическата борба е и културна борба. Години наред той разпространява либертарианските хрумвания по малкия екран и медиите, с цел да изясни на хората по какъв начин социализмът ги е довел до беднотия. Затова, когато стана президент и разгласи „ Няма пари! “, аржентинците не стачкуваха, а го приветстваха – нещо, което би било немислимо в социалистически общества.
Левичарите треперят, тъй като той потвърждава, че има по-добър модел. Неговите политики демонстрират, че в случай че страната се отдръпне, частният бранш може да сътвори напредък и разцвет.
„ Ако рецептите на Милей работят в Аржентина – страна, която беше в цялостен безпорядък, – то те ще работят и в Европа и Съединени американски щати “, акцентира проф. Багус.
Проблемът на Запада е, че още не е блъснал дъното, както се случи в Аржентина. Германия, да вземем за пример, се намира в положение на свободно рухване, само че към момента хората живеят релативно добре и не са подготвени за подобен коренен завой.
Заедно с професор Майкъл Есфелд, Багус разпространява „ Декларацията на Запада “ – документ, подсилен от Хавиер Милей, консерваторът и евентуален предстоящ министър председател на Канада Джордан Питърсън и някогашния чешки президент Вацлав Клаус.
Декларацията пази полезностите, които са създали Западната цивилизация велика – рационалността, науката, християнството, самостоятелната независимост и икономическата самостоятелност.
Според Багус уокизмът и прогресизмът нападат тъкмо тези основи, с цел да разрушат западното общество и да наложат нов тоталитарен модел , затулен зад мантрата за „ обществена правдивост “, уродлив до плячкосване на работещите и работливите и изсипване на пари на мързеливите.
Милей е неуместен за либерал-глобалистите, тъй като подлага на критика радикалния феминизъм и трансджендър идеологията, опълчва се против политиките за климатична нервност и зеления преход, отхвърля концепцията за обществена страна, която подкопава предприемачеството и персоналната отговорност.
С идното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом, наподобява, че светът е на прага на огромна позитивна смяна.
Аржентина към този момент сподели, че левичарските политики са освен нездравословни, само че и изцяло ненужни. Ако триумфът на Милей продължи, доста страни ще стартират да следват неговия модел, а това ще бъде началото на края за социалистическите утопии.
Въпросът не е дали, а по кое време светът ще осъзнае, че пътят към свободата и просперитета минава през правилата, които през днешния ден Милей отстоява.
Аржентинският президент Хавиер Милей не просто реформира страната си – той оспорва цялата парадигма на левия стопански и обществен модел, който дълги години доминираше в западния свят. Докато Доналд Тръмп, Илон Мъск и Вивек Рамасуами са възхитени от неговите политики, световните леви елити изпадат в суматоха, тъй като в случай че Аржентина успее, това ще значи провал за тяхната идеология и изтърканите към този момент етикети, които лепят на идеологическите си съперници, наричайки ги популисти и извънредно десни.
Според професор Филип Багус, водещ икономист от Австрийската школа и учител в университета „ Крал Хуан Карлос “ в Мадрид, Милей е направил нещо невиждано – понижил е държавните разноски с 25% единствено за няколко месеца, без да загуби известността си. Той потвърждава, че може да се води смела икономическа политика, без боязън от социалистическите мантри за „ избавителната роля на страната “.
В момента и у нас, и в Европа, и в развитите страни от англоезичния свят, голямата бюрократична машина се употребява и като електорална маса за ръководещите партии. Това е прикритата форма за пазаруване на гласове. У нас, да вземем за пример, за победа на парламентарни избори са задоволителни към 650 хиляди гласа. В същото време страната ни се нуждае от административна промяна и редуциране на към 500 000 служители и бюрократи. Те могат незабавно да се влеят в частния бранш, който се задъхва от липса на фрагменти и внася служащи от Бангладеш.
Милей потвърди, че тези обвързаности могат да се разрушат.
Аржентина, в миналото една от най-богатите страни в света, бе доведена до колапс от социалистически политики, администрация и корупция. Когато Милей пое властта, страната беше на ръба на хиперинфлация, с фискален недостиг от 5% и централна банка, която печаташе пари, с цел да изплаща задължения.
Милей не се поколеба и стартира коренно „ изрязване “ на държавния уред: закри 11 държавни организации, понижи обществените разноски с 25% – най-голямото стесняване на държавното управление в спокойно време, отстрани държавни дотации и обществени стратегии, които източваха бюджета, понижи броя на министерствата от 18 на 9, дерегулира пазарите и стартира приватизация, разгласи проект за доларизация на стопанската система.
Според проф. Багус, такова фрапантно орязване на страната в никакъв случай не е правено в спокойно време, а най-впечатляващото е, че Милей остава известен измежду аржентинците, макар че политиците нормално се опасяват от сходни промени.
Но Милей не води борба единствено с икономическите провали на левицата. Той е и фронтови войник против уокизма и прогресизма, които, съгласно него, унищожават полезностите, върху които е построен Западът.
„ Прогресизмът унищожава обществото, настройвайки мъже против дами, чернокожи против бели, хетеросексуални против хомосексуални “, споделя проф. Багус, обяснявайки, че тази идеология употребява страната като инструмент за „ обществена правдивост “, с цел да наложи надзор върху обществото.
Милей схваща, че политическата борба е и културна борба. Години наред той разпространява либертарианските хрумвания по малкия екран и медиите, с цел да изясни на хората по какъв начин социализмът ги е довел до беднотия. Затова, когато стана президент и разгласи „ Няма пари! “, аржентинците не стачкуваха, а го приветстваха – нещо, което би било немислимо в социалистически общества.
Левичарите треперят, тъй като той потвърждава, че има по-добър модел. Неговите политики демонстрират, че в случай че страната се отдръпне, частният бранш може да сътвори напредък и разцвет.
„ Ако рецептите на Милей работят в Аржентина – страна, която беше в цялостен безпорядък, – то те ще работят и в Европа и Съединени американски щати “, акцентира проф. Багус.
Проблемът на Запада е, че още не е блъснал дъното, както се случи в Аржентина. Германия, да вземем за пример, се намира в положение на свободно рухване, само че към момента хората живеят релативно добре и не са подготвени за подобен коренен завой.
Заедно с професор Майкъл Есфелд, Багус разпространява „ Декларацията на Запада “ – документ, подсилен от Хавиер Милей, консерваторът и евентуален предстоящ министър председател на Канада Джордан Питърсън и някогашния чешки президент Вацлав Клаус.
Декларацията пази полезностите, които са създали Западната цивилизация велика – рационалността, науката, християнството, самостоятелната независимост и икономическата самостоятелност.
Според Багус уокизмът и прогресизмът нападат тъкмо тези основи, с цел да разрушат западното общество и да наложат нов тоталитарен модел , затулен зад мантрата за „ обществена правдивост “, уродлив до плячкосване на работещите и работливите и изсипване на пари на мързеливите.
Милей е неуместен за либерал-глобалистите, тъй като подлага на критика радикалния феминизъм и трансджендър идеологията, опълчва се против политиките за климатична нервност и зеления преход, отхвърля концепцията за обществена страна, която подкопава предприемачеството и персоналната отговорност.
С идното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом, наподобява, че светът е на прага на огромна позитивна смяна.
Аржентина към този момент сподели, че левичарските политики са освен нездравословни, само че и изцяло ненужни. Ако триумфът на Милей продължи, доста страни ще стартират да следват неговия модел, а това ще бъде началото на края за социалистическите утопии.
Въпросът не е дали, а по кое време светът ще осъзнае, че пътят към свободата и просперитета минава през правилата, които през днешния ден Милей отстоява.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ