Хасковска област сред най- бедните в страната- ниски заплати...
Хасковска област продължава да не е положително място за живеене поради ниски приходи, незадоволително икономическо развиване и даже едва културно развиване. Това ся изводите от годишния разбор на Той още веднъж сподели трайна поляризация сред водещите градски ядра и периферните области. Индикаторите в това проучване покриват най-много 2024 година, като в част от разделите са включени и данни за 2025 година, което разрешава надеждна сравнимост сред районите и следене на трендовете във времето, прецизират откривателите.
, което предопределя относително високото равнище на беднотия измежду популацията. Брутният вътрешен продукт е 13 012 лева на човек при междинен за страната 28 739 лв.. Средната годишна брутна работна заплата е 16 344 лева при 24 485 лева Това е директно обвързвано със слабото икономическа развиване. Въпреки растежа на вложенията (вътрешни и външни) бизнес интензивността в региона продължава да е слаба, а относителната стойност на създадената продукция остава лимитирана.
Според данните 26.7 н 100 от популацията живее под линията на беднотия. Така хората не могат да видят позитивното в това, че каузи на автомагистралите и първокласните пътища, както и качеството на пътната настилка са високи. Показателят е 42.35 на 100, при междинен за страната 36. 8. Ограничена продължава да е свързаността на публичната канализация с пречиствателни станции за отпадъчни води.
Заетостта леко се покачва, а просветителната конструкция на работната мощ се усъвършенства, само че остава относително влошена.
Местните налози са високи. Администрацията показва положително развиване в електронното ръководство.
Демографската картина е удобна, макар че популацията продължава да застарява. Сравнително ниски са дяловете на записаните в детските градини и в прогимназиалния стадий на образованието. Здравеопазването страда от дефицит на лекари. На един общопрактикуващ доктор се падат 2032 пациенти, а в страната са 1718. Към това би трябвало да се добави неналичието на съвременни лечебни заведения и експерти. Относителният брой на служителите на реда пък е висок. Нуждата от изстудяване е най- висока в Хасково. ИПИ регистрира слабо развиване на културата и туризма. Приходите от тях са оскъдни.
В страната демографията остава решителен фактор. След краткотрайно облекчение през 2023 година, през 2024 година естественият приръст се утежнява в 24 от 28 области, като разликите сред районите са огромни: столицата е покрай баланс на раждаемост и смъртност, до момента в който във Видин разликата е неведнъж по-висока. Положителната миграция, почнала през 2020 година, продължава, само че се концентрира в по-развитите региони – Кърджали, Варна, Бургас и София – а в множеството други области чистият приток отслабва, което подсказва за трайно ориентиране на хората към водещите центрове.
Причините за това се крият в данните от изследването- ниски заплати, лоши социално- стопански условия.
, което предопределя относително високото равнище на беднотия измежду популацията. Брутният вътрешен продукт е 13 012 лева на човек при междинен за страната 28 739 лв.. Средната годишна брутна работна заплата е 16 344 лева при 24 485 лева Това е директно обвързвано със слабото икономическа развиване. Въпреки растежа на вложенията (вътрешни и външни) бизнес интензивността в региона продължава да е слаба, а относителната стойност на създадената продукция остава лимитирана.
Според данните 26.7 н 100 от популацията живее под линията на беднотия. Така хората не могат да видят позитивното в това, че каузи на автомагистралите и първокласните пътища, както и качеството на пътната настилка са високи. Показателят е 42.35 на 100, при междинен за страната 36. 8. Ограничена продължава да е свързаността на публичната канализация с пречиствателни станции за отпадъчни води.
Заетостта леко се покачва, а просветителната конструкция на работната мощ се усъвършенства, само че остава относително влошена.
Местните налози са високи. Администрацията показва положително развиване в електронното ръководство.
Демографската картина е удобна, макар че популацията продължава да застарява. Сравнително ниски са дяловете на записаните в детските градини и в прогимназиалния стадий на образованието. Здравеопазването страда от дефицит на лекари. На един общопрактикуващ доктор се падат 2032 пациенти, а в страната са 1718. Към това би трябвало да се добави неналичието на съвременни лечебни заведения и експерти. Относителният брой на служителите на реда пък е висок. Нуждата от изстудяване е най- висока в Хасково. ИПИ регистрира слабо развиване на културата и туризма. Приходите от тях са оскъдни.
В страната демографията остава решителен фактор. След краткотрайно облекчение през 2023 година, през 2024 година естественият приръст се утежнява в 24 от 28 области, като разликите сред районите са огромни: столицата е покрай баланс на раждаемост и смъртност, до момента в който във Видин разликата е неведнъж по-висока. Положителната миграция, почнала през 2020 година, продължава, само че се концентрира в по-развитите региони – Кърджали, Варна, Бургас и София – а в множеството други области чистият приток отслабва, което подсказва за трайно ориентиране на хората към водещите центрове.
Причините за това се крият в данните от изследването- ниски заплати, лоши социално- стопански условия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ