Пет тренда за икономиката на Хасково
Хасково е измежду най-слабо развитите области на Южна България, частично заради мощната конкуренция на околните Пловдив и Стара Загора. Въпреки подобренията както на пазара на труда, по този начин и в заплатите и приходите на семействата като цяло през последните години тя остава настрана от общите процеси на макроикономически напредък.
Обяснение за това състояние може да се търси в ниските равнища на вложения, по-слабата подготовка на работната мощ и неналичието на огромен брой мощни локални предприятия. Слабата южна стопанска система
Автор: Капитал
Ако съпоставяме всички области в страната по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, Хасково няма да е на дъното на класацията; измежду тези в Южна България обаче по-слабо се показва само Сливен. Въпреки че стопанската система на Хасково пораства релативно бързо - през 2015 година цената на знака е била тъкмо 7 хиляди лв. на човек от популацията против 9036 лв. за 2019 година - този растеж не е задоволителен за догонване на стопански по-силните прилежащи области Пловдив и Стара Загора. За съпоставяне - стопанската система на Хасково през днешния ден е на ниво на Брутният вътрешен продукт на човек съвсем на половина по-ниско от междинното за страната и над 4 пъти по-ниско от това на София.
Част от обяснението за слабата икономическа интензивност може да се търси в характера на локалната промишленост. В интервала, в който икономическият напредък на водещите области отвън столицата беше диктуван най-много от привличането на нови индустриални вложения и напредването нагоре по веригите на добавена стойност, Хасково остава по-настрани от тези процеси - привличайки по-скоро трудоемки производства с по-ниска добавена стойност. Не че региона няма мощни локални предприятия - " Неохим " и ПИМ да вземем за пример, - само че икономическият им отпечатък не е задоволителен, с цел да се съревновава със прилежащите области, изключително в случай че съдим по отлива на служащи към Пловдив и Стара Загора. Държеливата беднотия
Автор: Капитал
Както при някои от другите области с по-слаба стопанска система, през последните години в Хасково се следи необикновен феномен - по едно и също време повишение на приходите на семействата и на каузи на бедните фамилии. В рамките на десетилетието сред 2009 и 2019 година междинният приход на разположение от домакинство e повишен от 3400 на 5678 лв. годишно, а делът на семействата под линията на бедността за страната - от 22% на 31%. Това е резултат от два процеса: от една страна, подобряването на качеството на данните за приходите, а от друга - по-бавният им растеж в Хасково в съпоставяне със междинните за страната стойности, което изтласква все по-голям дял от семействата под линията на беднотия.
Характерно за множеството области с висока беднотия нормално е по-слабото показване на пазара на труда и надлежно по-малкият дял на приходите от работна претовареност. Случаят на Хасково обаче не е този - данните на Агенцията по заетостта сочат, че само Симеоновград среща обилни проблеми с безработицата, а за 2019 година коефициентът на претовареност на дейното население надвишава междинния за страната и доближава 71%. В този смисъл част от обяснението на проблемите с бедността може да се търси и в ниските заплати на наетите, които доближават едвам 880 лв. приблизително брутно месечно - очевидно незадоволително за изплъзване от беднотия, изключително за семействата единствено с един трудов приход. Профилът на локалната промишленост, в която заплатите остават относително ниски, както и неналичието на външни вложения в цифровата сфера, са измежду обясненията на по-ниските равнища на възнаграждение в региона. Недостатъчните вложения
Автор: Капитал Градове Стара Загора, Хасково Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.Акценти от изданието: > Ще има ли работа след въглищата в Стара Загора> Големите компании в района на Хасково - хазарт, машини и бира> Опаковки от Стара Загора за цяла Европа > Свиленград: сред хазарта, туризма и пандемията> Музикалният шлагер от Димитровград - " Пайнер " Разгледайте цялостното наличие по-долу.
Въпреки забележимата позитивна динамичност в границите на десетилетието и изключително след 2014 година нивата на директните задгранични вложения в Хасково остават ниски - 812 евро на човек с струпване към края на 2019 година, като не съумяват да надвишават 1000 евро в нито една година и са близо 7 пъти под междинните за страната. Разходите за ДМА рисуват малко по-окуражителна картина, като през последните години доближават до 2/3 от междинните за страната нива. Тъй като региона е в позиция на догонващ обаче, тези индикатори по никакъв метод не са задоволителни за доближаване с водещите райони.
В подтекста на привличането на вложения няма по какъв начин да не споменем въздействието на индустриалните зони и интегрираните услуги, които те оферират. Именно на този метод се дължи част от триумфа на Пловдив, който е и съществена притегателна точка за част от работната мощ на Хасково. По-тясното съдействие със прилежащи области в Южния Централен район може да се окаже ключът към повишението на капиталовите потоци към Хасково - в последна сметка всяка област има ограничавания и от позиция на географията, и на достъпа до човешки запаси. Сътрудничеството с " Тракия икономическа зона " и насочването на някои по-нискотехнологични вложения към Хасково са образец в тази посока. Демографски проблеми
Автор: Капитал
Няма област в България, която да не е изправена пред обилни демографски проблеми, и Хасково не е изключение. Естественият приръст в региона последователно се утежнява, като в границите на десетилетие е понижен от -5,4 промила годишно до -8,7 промила годишно. Но утежняване със сходни размери се следи съвсем на всички места отвън водещите центрове, които концентрират младото население. Потенциално закъснение на свиването на популацията би могло да пристигна по линия на вътрешната миграция, само че и механичният приръст на Хасково е негативен през съвсем целия интервал като се изключи 2014 и 2015 година, когато отрицателната наклонност продължава към края на десетилетието. Това значително е предстоящо - областите, които притеглят население, са най-много тези, в които се основават добре платени нови работни места и стандартът на живот е висок, което няма по какъв начин да се чака поради ниското равнище на икономическа интензивност и вложения.
Обяснение за това състояние може да се търси в ниските равнища на вложения, по-слабата подготовка на работната мощ и неналичието на огромен брой мощни локални предприятия. Слабата южна стопанска система
Автор: Капитал
Ако съпоставяме всички области в страната по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, Хасково няма да е на дъното на класацията; измежду тези в Южна България обаче по-слабо се показва само Сливен. Въпреки че стопанската система на Хасково пораства релативно бързо - през 2015 година цената на знака е била тъкмо 7 хиляди лв. на човек от популацията против 9036 лв. за 2019 година - този растеж не е задоволителен за догонване на стопански по-силните прилежащи области Пловдив и Стара Загора. За съпоставяне - стопанската система на Хасково през днешния ден е на ниво на Брутният вътрешен продукт на човек съвсем на половина по-ниско от междинното за страната и над 4 пъти по-ниско от това на София.
Част от обяснението за слабата икономическа интензивност може да се търси в характера на локалната промишленост. В интервала, в който икономическият напредък на водещите области отвън столицата беше диктуван най-много от привличането на нови индустриални вложения и напредването нагоре по веригите на добавена стойност, Хасково остава по-настрани от тези процеси - привличайки по-скоро трудоемки производства с по-ниска добавена стойност. Не че региона няма мощни локални предприятия - " Неохим " и ПИМ да вземем за пример, - само че икономическият им отпечатък не е задоволителен, с цел да се съревновава със прилежащите области, изключително в случай че съдим по отлива на служащи към Пловдив и Стара Загора. Държеливата беднотия
Автор: Капитал
Както при някои от другите области с по-слаба стопанска система, през последните години в Хасково се следи необикновен феномен - по едно и също време повишение на приходите на семействата и на каузи на бедните фамилии. В рамките на десетилетието сред 2009 и 2019 година междинният приход на разположение от домакинство e повишен от 3400 на 5678 лв. годишно, а делът на семействата под линията на бедността за страната - от 22% на 31%. Това е резултат от два процеса: от една страна, подобряването на качеството на данните за приходите, а от друга - по-бавният им растеж в Хасково в съпоставяне със междинните за страната стойности, което изтласква все по-голям дял от семействата под линията на беднотия.
Характерно за множеството области с висока беднотия нормално е по-слабото показване на пазара на труда и надлежно по-малкият дял на приходите от работна претовареност. Случаят на Хасково обаче не е този - данните на Агенцията по заетостта сочат, че само Симеоновград среща обилни проблеми с безработицата, а за 2019 година коефициентът на претовареност на дейното население надвишава междинния за страната и доближава 71%. В този смисъл част от обяснението на проблемите с бедността може да се търси и в ниските заплати на наетите, които доближават едвам 880 лв. приблизително брутно месечно - очевидно незадоволително за изплъзване от беднотия, изключително за семействата единствено с един трудов приход. Профилът на локалната промишленост, в която заплатите остават относително ниски, както и неналичието на външни вложения в цифровата сфера, са измежду обясненията на по-ниските равнища на възнаграждение в региона. Недостатъчните вложения
Автор: Капитал Градове Стара Загора, Хасково Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.Акценти от изданието: > Ще има ли работа след въглищата в Стара Загора> Големите компании в района на Хасково - хазарт, машини и бира> Опаковки от Стара Загора за цяла Европа > Свиленград: сред хазарта, туризма и пандемията> Музикалният шлагер от Димитровград - " Пайнер " Разгледайте цялостното наличие по-долу.
Въпреки забележимата позитивна динамичност в границите на десетилетието и изключително след 2014 година нивата на директните задгранични вложения в Хасково остават ниски - 812 евро на човек с струпване към края на 2019 година, като не съумяват да надвишават 1000 евро в нито една година и са близо 7 пъти под междинните за страната. Разходите за ДМА рисуват малко по-окуражителна картина, като през последните години доближават до 2/3 от междинните за страната нива. Тъй като региона е в позиция на догонващ обаче, тези индикатори по никакъв метод не са задоволителни за доближаване с водещите райони.
В подтекста на привличането на вложения няма по какъв начин да не споменем въздействието на индустриалните зони и интегрираните услуги, които те оферират. Именно на този метод се дължи част от триумфа на Пловдив, който е и съществена притегателна точка за част от работната мощ на Хасково. По-тясното съдействие със прилежащи области в Южния Централен район може да се окаже ключът към повишението на капиталовите потоци към Хасково - в последна сметка всяка област има ограничавания и от позиция на географията, и на достъпа до човешки запаси. Сътрудничеството с " Тракия икономическа зона " и насочването на някои по-нискотехнологични вложения към Хасково са образец в тази посока. Демографски проблеми
Автор: Капитал
Няма област в България, която да не е изправена пред обилни демографски проблеми, и Хасково не е изключение. Естественият приръст в региона последователно се утежнява, като в границите на десетилетие е понижен от -5,4 промила годишно до -8,7 промила годишно. Но утежняване със сходни размери се следи съвсем на всички места отвън водещите центрове, които концентрират младото население. Потенциално закъснение на свиването на популацията би могло да пристигна по линия на вътрешната миграция, само че и механичният приръст на Хасково е негативен през съвсем целия интервал като се изключи 2014 и 2015 година, когато отрицателната наклонност продължава към края на десетилетието. Това значително е предстоящо - областите, които притеглят население, са най-много тези, в които се основават добре платени нови работни места и стандартът на живот е висок, което няма по какъв начин да се чака поради ниското равнище на икономическа интензивност и вложения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ