Хасан Исаев – един от най-техничните и непримирими олимпийски шампиони

Хасан Исаев – един от най-техничните и непримирими олимпийски първенци в историята на битката, навършва през днешния ден 70 години. Юбилеят на популярния българин е мотив да си напомним забележителната му спортна кариера.

---

Олимпийски първенец от игрите в Монреал 1976 година, злато на международните шампионати в Истанбул 1974 и в Минск 1975, международен вицешампион от Техеран 1973, европейски отличник от Лозана 1973 и от Лудвигсхафен 1975… Това са единствено най-значимите триумфи на Хасан Исаев, а в кариерата си има още стотици трофеи и медали. На 12 години той преборва връстници, които тежат с десетина кг повече от него. На 22 към този момент е международен и европейски първенец. А на 23 стъпва на олимпийския връх в Монреал 1976 с издут от травма лакът и след обезболяващи инжекции. В средата на 70-те години Исаев постанова надмощие при най-леките борци с ювелирен жанр и несклоняем дух за победа. В категория, в която конкуренцията по традиция е убийствена най-много поради непрекъснатата азиатска опасност, неговото майсторство провокира суперлативи от всички страни. В годините на тепиха дребният огромен първенец съумя да трансформира името Хасан Исаев в международна марка за класа в свободната битка.

Слави се като извънредно порядъчен и съблюдава непоколебим режим, само че последователно зачестилите контузии го отхвърлят от дейната спортна активност. Така, откакто целува тепиха за последно през 1979-а, той става треньор в Лудогорец и неговите състезатели печелят във времето над 70 медала, най-вече при юношите и кадетите. Обявен е за почетен жител на Разград. Днес в негова чест в родното му село Бисерци всяка година се провежда шампионат за млади гении, в който най-хубавият играч се награждава със  „ Златен пояс “ на негово име.

* * *

(откъс от книгата „ БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП “)

Хасан Исаев

Малкият професор на огромната битка

… В навечерието на  олимпиадата в Монреал през 1976-а, Исаев към този момент е любимец №1 в категорията при най-леките в свободната битка. 23-годишният тогава играч започва на игрите в Канада като международен и европейски първенец. И собственик на общо 3 медала, два от които златни, от последните 3 шампионати на планетата. Сред любимците е и олимпийският първенец Роман Дмитриев (СССР), окуражен да отбрани купата си от Мюнхен 1972. Сред останалите претенденти за златото е също свръхзвуковият бързак японец Акира Кудо, почнал конкуренцията страховито с 5 следващи победи.

Толкова записва и Роман Дмитриев, от които 3 с туш и една с дисквалификация. Битката за медалите е жестока.

Исаев  също стартира с победи, въпреки и не по този начин безапелационни. Играе тактически и пести сили. Първо преодолява  кубинеца Мигел Алонсо, след това иранеца Собхан Рухи и в третия кръг Рей Такахачи (Канада). В четвъртия идва директна битка сред двама от любимците, в която Хасан отстъпва пред Дмитриев и по този начин възелът за купата се заплита. Правилникът тогава се базира на инкасиране на наказателни точки в срещи без туш, като при 6 пункта следва елиминация. Ако двама или трима останат за финалната фаза, в нея точките се зачитат. В Монреал до този пети, самобитен елиминационен кръг доближават шестима. Исаев се пада против Ким Хванг (Южна Корея) и го отстрани трагично с 16:13. Дмитриев отстранява с туш монголеца Гомбин Хишикбаатар, а Кудо се оправя с Ли Йонг Нам (КНДР).

Така тримата предстоящи любимци остават да разпределят медалите между тях.

В решителните финални битки българинът печели против Кудо след дисквалификация за бездейност. Впоследствие японецът и Димитриев пък излизат един против различен и се наиграват в огромното дебнене – двустранна дисквалификация заради бездейност в играта на нерви. Така, при създалата се „ въртележка “, златото отива на гърдите на българския представител.

Среброто е за руснака, а бронзът за японеца.

Гипсират ръката му незабавно след олимпийската купа от Монреал

Никой от противниците по този начин и не схваща, че Исаев играе на финала контузен и със мощни болки в ръката. Лакътят му се подува, даже му бият серия инжекции, с цел да издържи до края на борбите. А незабавно след финала гипсират ръката на властелина в най-леката категория на свободната битка.

Така инфарктно Хасан Исаев стъпва на олимпийския връх. Следва непретенциозно празненство в олимпийското село и незабавно „ заваляват “ приветствени телеграми, позвънявания и честитки от България. В София пък на аерогарата го чакат най-близките и го сюрпризират с цялостен багажник от обичаните му дини…

* * *

Пълния роман за забележителната спортна кариера на Хасан Исаев и цялата статистика на неговите трофеи, медали и върхове ще намерите в излязлата неотдавна от щемпел енциклопедия „ БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП “ с създатели Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.