Хърватската опера гостува с Ленън за първи път в София
Хърватският народен спектакъл избра да гостува с операта " Ленън " за първи път в София. Представлението е на 5 септември на сцената на Софийска опера и балет.
Автор на музиката е някогашният хърватски президент и композитор Иво Йосипович. Той е въодушевен от либретото на Марина Бити, която интерпретира въздействието на именития музикант от " Бийтълс ".
Световната премиерата е преди две години в Загреб под диригентството на Иван Йосип Скендер и режисурата на Марина Пейнович.
В основните функции са Домагой Доротич като Джон Ленън, Мария Кухар Шоша като Йоко Оно, Озрен Билушич като Марк Чапман и Дубравка Шепарович Мушович като Мей Фунг Йи Панг, които ще забележим и на софийската сцена.
Операта " Ленън " е посрещната с извънреден банкет от публиката и самопризнание от рецензията. Този музикален театър носи необятен набор от страсти, от наслада и обич към музиката до горест, самотност и битката да се изправиш пред личните си вътрешни демони, споделят критиците.
Гостуването на Хърватския народен спектакъл в българската столица е разменно. Десет дни по-късно Софийската национална опера ще показа в Загреб постановката " Валкюра " на Вагнер.
Създаването
Любопитна е историята към основаването на операта " Ленън ". Като правист, композиторът Иво Йосипович се вълнува метафизичен по какъв начин един безрезервен обожател като Марк Чапман се трансформира в палач на индивида, който в миналото е обожавал.
Дълги години той търси подобаващото либрето. Работата по творбата се отсрочва, откакто Йосипович е определен за президент на Хърватия през 2010 година
След края на 5-годишния му мандат професорката от Риека Марина Бити се обръща към него с въпроса: " Още ли имаш проекти за опера? Имам либрето за теб. "
Така началото на творбата е сложено, а Йосипович преплита сюрреалистични детайли с действителни фигури от живота на Ленън, в това число и с неговия палач.
Операта
Операта стартира с убийството на Ленън. Истински призрачен сън стартира в главата на смъртно ранения Ленън. За да облекчи гибелта му, Йоко вика пролетта, която се появява в лицето на Мей Панг, асистентката на Джон и Йоко, която съгласно автобиографията си става държанка на Джон по време на брачната им рецесия. Мей е спътница на Джон през целия му сън. В допълнение към разговорите, които се водят сред Джон и Мей, можем да чуем вътрешните монолози на обезверената Йоко и циничните мисли на килъра на Джон - Марк Чапман..
Във втората сцена се появява Стю, първият бас китарист на Бийтълс и другар от младостта на Джон. Срещата с приятеля му, умрял от мозъчен кръвоизлив единствено на 22 години, ободрява Джон, само че повторното прощаване с него би го хвърлило в обезсърчение. Чапман се възползва от депресивното положение на Джон, породено от тази разлъка, и се промъква като призрак в сцената, с цел да му подсети за мъчителната загуба на майка му, която умира, когато той е на 17 години. Ленън вижда това като съдбовна прокоба за личната си преждевременна гибел. Леля Мими, сестрата на майка му, която го е отгледала, се намесва, а към нея се причисляват Йоко и Синтия. Спорът сред Йоко и Синтия приключва с помирително танго за трима, в което Джон кани двете дами да се сдобрят.
В трета сцена в съня на Джон се появява майка му Джулия. Отначало той се радва да я види, само че скоро по-късно стартира да се съмнява, че тя е привидение, което ще изчезне тъкмо като Стю, който го напуща по този начин ненадейно, както се е появил. Пол се пробва да утеши опечаления Джон и към него се причислява Джулиан, синът на Джон от брака му със Синтия. Джулиан се оплаква от неналичието на внимание от страна на Джон и това го разстройва и го кара да желае фрапантно разпръскване или отклоняване. Брайън Епщайн, първият управител на Бийтълс (който също умира преди Джон), се появява на сцената и събира всички членове на групата. Те вземат решение да основат нещо ново и да се насочват към жанра опера. Тяхната опера, която включва появяването на Йоко, припомня за последното събиране на групата (1969 г.) на покрива на централата на Apple Corps на лондонския Savile Row.
В четвъртата сцена Марк Чапман е маскиран и има желание да измъкне от Джон, своята жертва, помилван под предлог, че го кани да играе, се промъква в празнотата, която поражда, когато операта замлъква. Джон се опълчва на играта на кармичната рулетка, изключително с маскиран човек. Той упорства да види лицето на индивида, с който приказва. Сцената кулминира с разкриването на лицето на Чапман и трагичната борба на Джон със личния му палач.
В последната сцена Джон оставя Мей, тъй като всичко го тегли към Йоко, тъкмо както е било в действителния живот. В еуфоричния край всички герои се събират с апел за светлина и мир в света. В самото начало на сцената има претекст за белотата, който в началото насочва към слепотата от идната гибел на Джон. В идващия епизод, обаче, смисъла на белотата стартира да се схваща като алегорично препращане към мира. Призивът да се даде късмет на мира извиква завладяващата мощ на композицията на Джон „ Give Peace a Chance “ и дружно с нея пацифизма на Джон, който бележи неговото постоянно духовно завещание.
Автор на музиката е някогашният хърватски президент и композитор Иво Йосипович. Той е въодушевен от либретото на Марина Бити, която интерпретира въздействието на именития музикант от " Бийтълс ".
Световната премиерата е преди две години в Загреб под диригентството на Иван Йосип Скендер и режисурата на Марина Пейнович.
В основните функции са Домагой Доротич като Джон Ленън, Мария Кухар Шоша като Йоко Оно, Озрен Билушич като Марк Чапман и Дубравка Шепарович Мушович като Мей Фунг Йи Панг, които ще забележим и на софийската сцена.
Операта " Ленън " е посрещната с извънреден банкет от публиката и самопризнание от рецензията. Този музикален театър носи необятен набор от страсти, от наслада и обич към музиката до горест, самотност и битката да се изправиш пред личните си вътрешни демони, споделят критиците.
Гостуването на Хърватския народен спектакъл в българската столица е разменно. Десет дни по-късно Софийската национална опера ще показа в Загреб постановката " Валкюра " на Вагнер.
Създаването
Любопитна е историята към основаването на операта " Ленън ". Като правист, композиторът Иво Йосипович се вълнува метафизичен по какъв начин един безрезервен обожател като Марк Чапман се трансформира в палач на индивида, който в миналото е обожавал.
Дълги години той търси подобаващото либрето. Работата по творбата се отсрочва, откакто Йосипович е определен за президент на Хърватия през 2010 година
След края на 5-годишния му мандат професорката от Риека Марина Бити се обръща към него с въпроса: " Още ли имаш проекти за опера? Имам либрето за теб. "
Така началото на творбата е сложено, а Йосипович преплита сюрреалистични детайли с действителни фигури от живота на Ленън, в това число и с неговия палач.
Операта
Операта стартира с убийството на Ленън. Истински призрачен сън стартира в главата на смъртно ранения Ленън. За да облекчи гибелта му, Йоко вика пролетта, която се появява в лицето на Мей Панг, асистентката на Джон и Йоко, която съгласно автобиографията си става държанка на Джон по време на брачната им рецесия. Мей е спътница на Джон през целия му сън. В допълнение към разговорите, които се водят сред Джон и Мей, можем да чуем вътрешните монолози на обезверената Йоко и циничните мисли на килъра на Джон - Марк Чапман..
Във втората сцена се появява Стю, първият бас китарист на Бийтълс и другар от младостта на Джон. Срещата с приятеля му, умрял от мозъчен кръвоизлив единствено на 22 години, ободрява Джон, само че повторното прощаване с него би го хвърлило в обезсърчение. Чапман се възползва от депресивното положение на Джон, породено от тази разлъка, и се промъква като призрак в сцената, с цел да му подсети за мъчителната загуба на майка му, която умира, когато той е на 17 години. Ленън вижда това като съдбовна прокоба за личната си преждевременна гибел. Леля Мими, сестрата на майка му, която го е отгледала, се намесва, а към нея се причисляват Йоко и Синтия. Спорът сред Йоко и Синтия приключва с помирително танго за трима, в което Джон кани двете дами да се сдобрят.
В трета сцена в съня на Джон се появява майка му Джулия. Отначало той се радва да я види, само че скоро по-късно стартира да се съмнява, че тя е привидение, което ще изчезне тъкмо като Стю, който го напуща по този начин ненадейно, както се е появил. Пол се пробва да утеши опечаления Джон и към него се причислява Джулиан, синът на Джон от брака му със Синтия. Джулиан се оплаква от неналичието на внимание от страна на Джон и това го разстройва и го кара да желае фрапантно разпръскване или отклоняване. Брайън Епщайн, първият управител на Бийтълс (който също умира преди Джон), се появява на сцената и събира всички членове на групата. Те вземат решение да основат нещо ново и да се насочват към жанра опера. Тяхната опера, която включва появяването на Йоко, припомня за последното събиране на групата (1969 г.) на покрива на централата на Apple Corps на лондонския Savile Row.
В четвъртата сцена Марк Чапман е маскиран и има желание да измъкне от Джон, своята жертва, помилван под предлог, че го кани да играе, се промъква в празнотата, която поражда, когато операта замлъква. Джон се опълчва на играта на кармичната рулетка, изключително с маскиран човек. Той упорства да види лицето на индивида, с който приказва. Сцената кулминира с разкриването на лицето на Чапман и трагичната борба на Джон със личния му палач.
В последната сцена Джон оставя Мей, тъй като всичко го тегли към Йоко, тъкмо както е било в действителния живот. В еуфоричния край всички герои се събират с апел за светлина и мир в света. В самото начало на сцената има претекст за белотата, който в началото насочва към слепотата от идната гибел на Джон. В идващия епизод, обаче, смисъла на белотата стартира да се схваща като алегорично препращане към мира. Призивът да се даде късмет на мира извиква завладяващата мощ на композицията на Джон „ Give Peace a Chance “ и дружно с нея пацифизма на Джон, който бележи неговото постоянно духовно завещание.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ