Хърватия вече е член на еврозоната и Шенгенското пространство
Хърватия става през днешния ден 20-ият член на еврозоната и 27-ият член на Шенгенското пространство, като за първи път страна членка на Европейски Съюз в един и същи ден се причислява към европейския валутен съюз и пространството за пътувания без граничен надзор в Европа.
Страната, член на Европейски Съюз от 2013 година, одобри проект за въвеждане на еврото през 2017 година Заедно с България тя влезе в така наречен чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) през 2020 и прекара там минималните две години.
През юли тази година министрите на финансите на Европейския съюз дадоха дефинитивно зелена светлина за приемането на Хърватия в еврозоната от първи януари. Тогава бе избран обменният курс, при който куната ще бъде сменена от еврото - 7,53450 хърватски куни за евро. На Загреб му останаха разполагаем няколко месеца, с цел да да приготви практическите аспекти за промяната на валутата.
За да одобри еврото, Хърватия трябваше да извърши критерии за непоклатимост на цените и валутния курс, постоянни държавни финанси и умерени дълготрайни лихвени проценти.
През отиващата си година Хърватия съумя да преодолее и последното затруднение по пътя си към цялостна евроинтеграция – при започване на декември Загреб получи зелена светлина от Съвета по правораздаване и вътрешни работи за участието на страната в Шенгенската зона – европейското пространство без гранични инспекции, в което влизат 22 страни от Европейски Съюз плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. На същото съвещание на Съвета обаче Австрия се опълчи на приемането на Румъния и България, която не получи поддръжка и от Нидерландия, поради терзания свързани с проведената престъпност, противозаконната миграция и сигурността. Миналия месец Европейската комисия съобщи, че и трите страни кандидатки за Шенген към този момент дават отговор на нужните критерии за присъединение, като Европейският парламент също даде поддръжката си.
От първия ден на Новата година Хърватия отстранява общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, и 12 гранични пункта на морската граница. Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 поради някои механически елементи. Загреб също по този начин ще стартира да издава шенгенски визи и ще може да употребява пълноценно Шенгенската осведомителна система.
Страната, член на Европейски Съюз от 2013 година, одобри проект за въвеждане на еврото през 2017 година Заедно с България тя влезе в така наречен чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) през 2020 и прекара там минималните две години.
През юли тази година министрите на финансите на Европейския съюз дадоха дефинитивно зелена светлина за приемането на Хърватия в еврозоната от първи януари. Тогава бе избран обменният курс, при който куната ще бъде сменена от еврото - 7,53450 хърватски куни за евро. На Загреб му останаха разполагаем няколко месеца, с цел да да приготви практическите аспекти за промяната на валутата.
За да одобри еврото, Хърватия трябваше да извърши критерии за непоклатимост на цените и валутния курс, постоянни държавни финанси и умерени дълготрайни лихвени проценти.
През отиващата си година Хърватия съумя да преодолее и последното затруднение по пътя си към цялостна евроинтеграция – при започване на декември Загреб получи зелена светлина от Съвета по правораздаване и вътрешни работи за участието на страната в Шенгенската зона – европейското пространство без гранични инспекции, в което влизат 22 страни от Европейски Съюз плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. На същото съвещание на Съвета обаче Австрия се опълчи на приемането на Румъния и България, която не получи поддръжка и от Нидерландия, поради терзания свързани с проведената престъпност, противозаконната миграция и сигурността. Миналия месец Европейската комисия съобщи, че и трите страни кандидатки за Шенген към този момент дават отговор на нужните критерии за присъединение, като Европейският парламент също даде поддръжката си.
От първия ден на Новата година Хърватия отстранява общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, и 12 гранични пункта на морската граница. Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 поради някои механически елементи. Загреб също по този начин ще стартира да издава шенгенски визи и ще може да употребява пълноценно Шенгенската осведомителна система.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ