Хърватия ще кандидаства за чакалнята на еврото до юли
Хърватия ще изпрати писмо за желание да се причисли към механизма ERM II, прочут като чакалнята на еврозоната, до юли, съгласно шефа на централната банка Борис Вуйчич.
Това деяние ще разреши на страната да се причисли към валутно-курсовия обменен механизъм през 2020 година, споделя Вуйчич по време на полемика в Загреб.
" Предстои да вземем решение за датата на писмото, само че евентуално ще бъде изпратено през второто тримесечие ", показва централният банкер, представен от Bloomberg.
Страните кандидатки за евро нормално остават в механизма, който лимитира придвижването на валутния курс по отношение на еврото, в продължение на две години. Aко дават отговор на критериите за конвергенция, одобряват еврото в края на този интервал.
За да бъде призната в така наречен „ чакалня “ на еврозоната, Хърватия би трябвало да потвърди устойчивостта на стопанската система си. Според Европейската комисия страната извършва всички нужни условия, като се изключи това за стабилността на валутния курс.
Държавният дълг на Загреб понижава, като сега е към 70% от Брутният вътрешен продукт. Само преди 5 години размерът му беше 86% от хърватската стопанска система.
Подобно на българския лев, хърватската валута към този момент е обвързана с еврото, а към 80% от банковите депозити са в евро. Именно поради това Хърватия не може да загуби доста от позиция на паричния си суверенитет, счита Вуйчич.
България и Румъния също се пробват да се причислят към еврозоната, която понастоящем се състои от 19 страни.
В края на предходната седмица българският министър председател Бойко Борисов увери, че страната ни ще влезе в чакалнята на еврозоната през юли. Експерти обаче предизвестиха, че растежът на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията не е задоволителен, с цел да се целим във валутния блок. Според други при влизане в паричния съюз държавният дълг може да се удвои.
За да ни позволен до чакалнята на еврото е значим резултата и от стрес тестванията, при които ЕЦБ ревизира 6 български банки. От Брюксел са безапелационни, че първо би трябвало да влезем в Банковия съюз на Европейски Съюз, а след това в чакалнята.
Все още не е несъмнено дали България дава отговор и на другото значимо условие – критериите от Маастрихт.
Това деяние ще разреши на страната да се причисли към валутно-курсовия обменен механизъм през 2020 година, споделя Вуйчич по време на полемика в Загреб.
" Предстои да вземем решение за датата на писмото, само че евентуално ще бъде изпратено през второто тримесечие ", показва централният банкер, представен от Bloomberg.
Страните кандидатки за евро нормално остават в механизма, който лимитира придвижването на валутния курс по отношение на еврото, в продължение на две години. Aко дават отговор на критериите за конвергенция, одобряват еврото в края на този интервал.
За да бъде призната в така наречен „ чакалня “ на еврозоната, Хърватия би трябвало да потвърди устойчивостта на стопанската система си. Според Европейската комисия страната извършва всички нужни условия, като се изключи това за стабилността на валутния курс.
Държавният дълг на Загреб понижава, като сега е към 70% от Брутният вътрешен продукт. Само преди 5 години размерът му беше 86% от хърватската стопанска система.
Подобно на българския лев, хърватската валута към този момент е обвързана с еврото, а към 80% от банковите депозити са в евро. Именно поради това Хърватия не може да загуби доста от позиция на паричния си суверенитет, счита Вуйчич.
България и Румъния също се пробват да се причислят към еврозоната, която понастоящем се състои от 19 страни.
В края на предходната седмица българският министър председател Бойко Борисов увери, че страната ни ще влезе в чакалнята на еврозоната през юли. Експерти обаче предизвестиха, че растежът на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията не е задоволителен, с цел да се целим във валутния блок. Според други при влизане в паричния съюз държавният дълг може да се удвои.
За да ни позволен до чакалнята на еврото е значим резултата и от стрес тестванията, при които ЕЦБ ревизира 6 български банки. От Брюксел са безапелационни, че първо би трябвало да влезем в Банковия съюз на Европейски Съюз, а след това в чакалнята.
Все още не е несъмнено дали България дава отговор и на другото значимо условие – критериите от Маастрихт.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ