Хърватия постигна очакваните ползи от въвеждането на еврото, заяви управителят

Хърватия реализира предстоящите изгоди от въвеждането на еврото, съобщи шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич. Основният резултат е отстраняването на риска от промени във валутните курсове – преди прекосяването към еврото стопанската система имаше висока степен на „ евровизация “ и заемите, индексирани в евро, създаваха съществено дългово задължение за семействата и фирмите.

Преминаването към еврото също понижи разноските за превалутиране при интернационалните преводи и ускори привлекателността на страната за туристите от еврозоната.

Според Вуйчич, резултатът върху инфлацията е слаб – сред 0,2 и 0,4 процентни пункта – а настоящите ценови натиски се дължат най-вече на мощното вътрешно търсене и високия стопански напредък, който надвишава междинното за еврозоната.

За четири години държавният дълг на Хърватия е понижен от 87% на 57% от Брутният вътрешен продукт, с помощта на комбинацията от стопански напредък, инфлация и надзор върху разноските. Подготовката за прекосяването към новата валута също е била основна – стартови пакети с евромонети са раздадени на популацията, банкоматите са заредени, а заплащанията с карти са минали към евро още от 1 януари.

Следва цялостното изявление с Борис Вуйчич

Г-н Вуйчич, Хърватия се причисли към еврозоната три години преди България. Какви са изводите от миналото време?

Получихме това, което чакахме, от въвеждането на еврото. На първо място, отстранихме риска, който може да възникне от валутните курсове. Дълги години имахме парична политика, която на процедура бе обвързана с курса на еврото.

Курсът на хърватската куна не бе изцяло закрепен, както е курсът на българския лев, само че към 30 години поддържахме курса доста постоянен. Равнището на „ евровизация “ на стопанската система обаче бе високо.

Хората държаха доста депозити в евро като табиет от предишното, когато правеха същото, само че в дойче марки. Банките от своя страна предлагаха заеми, индексирани в евро, което значи, че получавате заем в локална валута, само че индексиран в евро. Така равнището на риск от промени във валутните курсове бе доста високо.

Ако обменният курс се намали с 10 или 20 %, това би нараснало дълговото задължение за хората или фирмите, които би трябвало да изплащат тези заеми. За да онагледим – преди приемането на еврото, през декември 2022 година, общият размер на заемите, индексирани в евро, във всички браншове – семействата, бизнеса и държания бранш, се равняваше на 115 % от Брутният вътрешен продукт.

На 1 януари 2023 година, когато въведохме еврото, размерът на експозициите към риска, подбуден от валутните курсове, спадна до под 1 % от Брутният вътрешен продукт. Това е нещо доста значимо и способства за увеличение на кредитния рейтинг на Хърватия, а това на собствен ред оказа помощ за понижаване на спреда по облигациите ни.

Като цяло получихме удобните резултати, които чакахме. Разходите по преводи са по-ниски, а ние търгуваме главно с еврозоната, тъй че разноските за превалутиране към този момент на процедура не съществуват.

Преминаването към еврото е положително и за туризма, защото множеството туристи при нас идват от страни от еврозоната, което също прави страната ни по-привлекателна и понижава разноските за туристическия бранш.

Така че, мога да кажа, като цяло сме удовлетворени от смяната.

Кои бяха главните провокации при прекосяването към нова валута както за финансовата система като цяло, по този начин и за елементарните жители?

Подготвителният стадий е доста значим, защото всички финансови институции би трябвало да бъдат подготвени за смяната. И освен финансовите институции, само че и бизнесът и жителите.

В нашия случай смяната се случи доста безпрепятствено. Населението бе квалифицирано, тъй като раздадохме над 900 000 стартови комплекта с евромонети преди смяната. Банките в същото време съумяха да заредят две трети от банкоматите с евро още през цялото време, от 1 януари. Всички банкови карти още от 1 януари, директно след смяната, също заработиха в евро.

Така че подготовката е доста значима за всички, с цел да се подсигурява, че всичко ще действа още през цялото време. Точно това е и главното предизвикателство – освен за банките, само че и за бизнеса, както и за централната банка.

Страховете от повишение на инфлацията след приемане на еврото са мощно публикувани в България. В Хърватия след прекосяването към единната европейска валута се следиха известни инфлационни процеси. Зад вас ли е към този момент високата инфлация?

Да, въвеждането на еврото ще се отрази на инфлацията. Ние усетихме този резултат, само че той е доста слаб. Бяха направени три изследвания – на Хърватската национална банка, на Евростат и на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Те демонстрираха, че въздействието на въвеждането на еврото върху инфлацията е сред 0,2 и 0,4 процентни пункта. Това не е мощен резултат и той е напълно в бранша на услугите, когато се закръглят цените, а не на стоките. Това, което се случи с Хърватия, бе, че промяната на валутата съответства с повсеместен интервал на по-висока инфлация.

Ние приехме еврото на 1 януари 2023 година, а пикът на инфлацията бе през ноември 2022 година. Откакто приехме еврото обаче, инфлационният ритъм непрестанно се намалява.

По-високата инфлация, следена в последно време, към този момент въобще не е обвързвана с еврото, а по-скоро се дължи на мощното вътрешно вкупом търсене, което е резултат от това, че стопанската система ни пораства бързо.

Икономическият ни напредък е три до четири пъти по-бърз от този на еврозоната. Заплатите нарастват над три пъти по-бързо, в сравнение с в еврозоната, основаването на работни места е над три пъти по-бързо по отношение на еврозоната. Всичко това сътвори инфлационния ритъм, който се следи при нас сега.

Вече сте част от процеса на взимане на решения в еврозоната на равнище Европейска централна банка (ЕЦБ). Еднаква ли е тежестта на дребните страни и на огромните стопански системи?

ЕЦБ е институция, в която решенията се вземат от Управителния съвет, формиран от шестимата членове на изпълнителния съвет и 20-те, а скоро 21, гуверньори на националните централни банки.

Принципът на работа е „ един човек – един глас “ и ние сме там в персонално качество, а не като представители на националните си ползи. Основната цел е да държим инфлацията постоянна. В случая задачата за инфлацията е ритъм от 2 % годишно.

Хубавото за страни като България, която се причислява към еврозоната, е, че правилото „ един човек – един глас “ дава на гласа на представителя на България същата тежест, каквато и на всеки различен член на Управителния съвет.

Има ли сега съмнения за посоката, която би трябвало да следва паричната политика на ЕЦБ?

Бих споделил „ не “. В момента сме, по този начин да се каже, на положително място – с инфлацията на целевото равнище, водеща рента на ниво 2 %. Икономиката е устойчива и в действителност се показва по-добре, в сравнение с се очакваше при започване на годината.

Поради това бих споделил, че сме изпълнили сполучливо задачата си да забавим инфлацията до целевото равнище. Сега би трябвало да я задържим там и ще го създадем, следвайки метода за взимане на решения поотделно за всяка последваща среща, основавайки се на постъпващите данни.

ЕЦБ работи по план за цифрово евро. Каква роля ще имат за действието му централните и комерсиалните банки?

Дигиталното евро ще се основава на няколко обособени стълба. Ролята на централните банки ще бъде да предизвикват потреблението на цифровото евро и да включат към него локалните снабдители на платежни услуги.

Ролята на комерсиалните банки ще бъде на предната линия, т.е. те ще са тези, които ще откриват сметки. Клиентите ще свързват сметките си с електронни портфейли с цифрово евро, тъй че всички те ще бъдат включени в системата посредством локалните търговски банки.

Търговските банки, както и при обичайна платежна система, ще работят директно с клиентите – от привличането им до разглеждане на жалбите. А на назад във времето ще бъдат ЕЦБ и обединяване от централни банки в еврозоната, които ще обезпечават базовите функционалности, нужни за действието на цифровото евро.

Според Вас жителите ще възприемат ли този нов способ за разплащане?

Мисля, че да, само че остава да забележим доколко. Това ще зависи от привлекателността на цифровото евро, какъв брой елементарно ще бъде то за потребление. Със сигурност обаче ще бъде общоевропейско платежно средство, което ще може да бъде употребявано от всяка точка в Европейски Съюз.

То ще бъде в допълнение платежно средство наред с тези, с които към този момент разполагаме, и каквито на процедура са двата оператора на банкови карти – „ Виза “ (Visa) и „ Мастъркард “ (Mastercard), и комерсиалните банки. Разбира се, ще продължат да се употребяват и заплащанията в брой, както и назабавните разплащания, които Европейски Съюз преди малко вкара и които подсигуряват бързо прекачване на пари сред сметки в границите на 10 секунди.

На годишните срещи на МВФ и СБ неведнъж бе насочен апел към Европейски Съюз да обезпечи изчерпателен съюз на финансовите пазари. На последната среща на Еврогрупата Хърватия показа самодейност за насърчаване на съюза на финансовите пазари в страните от Централна и Югоизточна Европа. Кои страни вземат участие в самодейността и по какъв начин тя се свързва с интеграцията на финансовите пазари на равнище Европейски Съюз?

Идеята е да покажем на районно равнище, че нещо такова може да бъде реализирано. Всеки би трябвало да получи опция, да вземем за пример от София, да купи акции в Загреб, Варшава или Будапеща, или противоположното.

Това ще бъде реализирано най-много посредством хармонизиране на разпоредбите и практиките на фондовите тържища. В самодейността все още вземат участие осем страни – Хърватия, Словения, България, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и Република Северна Македония като наблюдаващ.

Мисля, че това ще бъде доста добър образец какво можем да реализираме, да вземем за пример във връзка с привличането на повече ликвидност на фондовия пазар, давайки опция на всеки клиент, без значение дали е компания, или физическо лице, да може да влага на всички фондови тържища.

По този метод, от една страна, ще се усъвършенства ликвидността за вложителите, а от друга – ще се открият повече благоприятни условия за фирмите, които желаят да се финансират посредством фондовия пазар.

Източник: Българска телеграфна агенция

Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News