Хърватия е готова да се присъедини към Шенгенското пространство на ЕС
Хърватия дава отговор на всички критерии за присъединение към Шенгенското пространство на Европейски Съюз и няма спънки за нейното пълноправно участие, оцени докладчикът на Европейския парламент за Хърватия Пауло Рангел, представен от хърватската организация Хина и Българска телеграфна агенция.
" Хърватия потвърди, че е подготвена да ползва всички разпореждания на законодателните правила на Шенгенското пространство по един приемлив метод ", сподели през вчерашния ден Пауло Рангел при представянето на проектодоклада за готовността на Хърватия да се причисли към Шенгенското пространство пред Комисия по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи (LIBE).
Португалският евродепутат беше назначен за докладчик на Европейския парламент, с цел да изготви мнение по въпроса за присъединението на Хърватия към Шенгенското пространство.
Рангел бе в Хърватия предходната седмица. Той посети полицейския сектор в Цетинград, центъра за приемане на лица, търсещи леговище в Загреб, както и полицейската дирекция. Разговаря с премиера Андрей Пленкович, министъра на вътрешните работи Давор Божинович и ръководителя на Народното събрание Гордан Яндрокович.
" Сигурността по границата и зачитането на главните права са доста приемливи ", сподели Рангел пред комисията, като означи, че заключението му се основава на опит от първа ръка. Той изрази удовлетворение от полицейските процедури и приема на мигранти.
Окончателното решение за разширението на Шенгенското пространство се взема от страните членки на Европейски Съюз. Ролята на Европейския парламент в този развой е единствено консултативна, само че според съответните правила Съветът на Европейски Съюз, т.е. държавите-членки, би трябвало да изискат мнение от Парламента.
Въпреки че мнението му не е обвързващо за Съвета, добре е то да бъде позитивно, както поради политическото обръщение, по този начин и да не се дава опция на страните членки, които вероятно имат избрани запаси към разширението на Шенгенското пространство, да употребяват негативната оценка на Парламента за опълчване.
През октомври 2019 година, след четири години на оценяване, Европейската комисия реши, че Хърватия е подхванала нужните стъпки за участие в Шенген.
На 29 юни 2022 година Съветът на Европейски Съюз стартира процедура за взимане на решение по отношение на молбата на Хърватия, като изиска мнение от Европейския парламент. Съветът на Европейски Съюз предложи от 1 януари 2023 година граничният надзор да бъде отстранен по сухопътните и морските граници на Хърватия със страните от Шенгенското пространство, а на летищата, заради механически аргументи, да бъде анулиран от 26 март.
Предстои отчетът на Рангел да бъде гласуван от Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи, след което Европейският парламент би трябвало да го гласоподава на пленарна сесия.
Европейският парламент може да одобри мнението си още този месец, след което молбата на Хърватия ще би трябвало да бъде единомислещо поддръжка от членовете на Съвета на Европейски Съюз, които към този момент са част от Шенген. Очаква се това да стане до края на годината.
" Хърватия потвърди, че е подготвена да ползва всички разпореждания на законодателните правила на Шенгенското пространство по един приемлив метод ", сподели през вчерашния ден Пауло Рангел при представянето на проектодоклада за готовността на Хърватия да се причисли към Шенгенското пространство пред Комисия по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи (LIBE).
Португалският евродепутат беше назначен за докладчик на Европейския парламент, с цел да изготви мнение по въпроса за присъединението на Хърватия към Шенгенското пространство.
Рангел бе в Хърватия предходната седмица. Той посети полицейския сектор в Цетинград, центъра за приемане на лица, търсещи леговище в Загреб, както и полицейската дирекция. Разговаря с премиера Андрей Пленкович, министъра на вътрешните работи Давор Божинович и ръководителя на Народното събрание Гордан Яндрокович.
" Сигурността по границата и зачитането на главните права са доста приемливи ", сподели Рангел пред комисията, като означи, че заключението му се основава на опит от първа ръка. Той изрази удовлетворение от полицейските процедури и приема на мигранти.
Окончателното решение за разширението на Шенгенското пространство се взема от страните членки на Европейски Съюз. Ролята на Европейския парламент в този развой е единствено консултативна, само че според съответните правила Съветът на Европейски Съюз, т.е. държавите-членки, би трябвало да изискат мнение от Парламента.
Въпреки че мнението му не е обвързващо за Съвета, добре е то да бъде позитивно, както поради политическото обръщение, по този начин и да не се дава опция на страните членки, които вероятно имат избрани запаси към разширението на Шенгенското пространство, да употребяват негативната оценка на Парламента за опълчване.
През октомври 2019 година, след четири години на оценяване, Европейската комисия реши, че Хърватия е подхванала нужните стъпки за участие в Шенген.
На 29 юни 2022 година Съветът на Европейски Съюз стартира процедура за взимане на решение по отношение на молбата на Хърватия, като изиска мнение от Европейския парламент. Съветът на Европейски Съюз предложи от 1 януари 2023 година граничният надзор да бъде отстранен по сухопътните и морските граници на Хърватия със страните от Шенгенското пространство, а на летищата, заради механически аргументи, да бъде анулиран от 26 март.
Предстои отчетът на Рангел да бъде гласуван от Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи, след което Европейският парламент би трябвало да го гласоподава на пленарна сесия.
Европейският парламент може да одобри мнението си още този месец, след което молбата на Хърватия ще би трябвало да бъде единомислещо поддръжка от членовете на Съвета на Европейски Съюз, които към този момент са част от Шенген. Очаква се това да стане до края на годината.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ