Хърватия не иска гражданите ѝ да работят в неделя
Хърватия желае да накара жителите си да работят по-малко и да имат повече свободно време през почивните дни. През предходната седмица от държавното управление в Загреб показаха нов законопроект, който би трябвало да контролира и ограничи работата в неделя.
По думите на представителя на кабинета Марко Милич нормативният акт доста ще понижи броя на работещите и дейностите, които ще могат да се правят в неделя. Целта на тази смяна е възстановяване на салдото сред работа, свободно време и такова, прекарвано със фамилията, написа уеб сайтът Emerging Europe.
Действията на Загреб идват откакто през 2018 година Полша вкара сходно законодателство. След последните нововъведения в него, добавени преди месеци, магазините в страната имат право да работят по 7 недели в годината.
Данни на Евростат демонстрират, че към 2019 година хърватите имат една от най-продължителните работни седмици в Европейския съюз (ЕС). Хората там приблизително работят по 39,9 часа седмично. По-дълго време в служебни задължения прекарват единствено българите и румънците - надлежно 40,4 и 40,5 часа.
Това е доста по-дълго време от развитите стопански системи в Европейски Съюз. В Нидерландия, да вземем за пример, хората работят приблизително по едвам 29,3 часа седмично. В съвсем всички страни от Западна Европа работната седмица не надвишава 36,2 часа.
Междувременно дружно с една от най-продължителните работни седмици, Хърватия е измежду страните в съюза, в които хората са най-недоволни от салдото сред служебните отговорности и свободното си време. Над 80% от хърватите признават, че са прекомерно изморени от работа, а близо 70% от тях признават, че няма задоволително пълноценно време със фамилиите си.
Целта на държавното управление в страната е да отговори на този проблем с новото законодателство. Също по този начин то е обвързвано с инструкция за салдото сред работа и свободно време, призната през предходната година от Европейския парламент, която би трябвало да бъде транспонирана в националното законодателство на страните членки до 2022 година.
Европейският нормативен акт има за цел да подсигурява повече благоприятни условия за гъвкаво работно време, най-малко 10 дни отпуск по бащинство, по-продължителен интервал за отпуска по майчинство и други.
По думите на представителя на кабинета Марко Милич нормативният акт доста ще понижи броя на работещите и дейностите, които ще могат да се правят в неделя. Целта на тази смяна е възстановяване на салдото сред работа, свободно време и такова, прекарвано със фамилията, написа уеб сайтът Emerging Europe.
Действията на Загреб идват откакто през 2018 година Полша вкара сходно законодателство. След последните нововъведения в него, добавени преди месеци, магазините в страната имат право да работят по 7 недели в годината.
Данни на Евростат демонстрират, че към 2019 година хърватите имат една от най-продължителните работни седмици в Европейския съюз (ЕС). Хората там приблизително работят по 39,9 часа седмично. По-дълго време в служебни задължения прекарват единствено българите и румънците - надлежно 40,4 и 40,5 часа.
Това е доста по-дълго време от развитите стопански системи в Европейски Съюз. В Нидерландия, да вземем за пример, хората работят приблизително по едвам 29,3 часа седмично. В съвсем всички страни от Западна Европа работната седмица не надвишава 36,2 часа.
Междувременно дружно с една от най-продължителните работни седмици, Хърватия е измежду страните в съюза, в които хората са най-недоволни от салдото сред служебните отговорности и свободното си време. Над 80% от хърватите признават, че са прекомерно изморени от работа, а близо 70% от тях признават, че няма задоволително пълноценно време със фамилиите си.
Целта на държавното управление в страната е да отговори на този проблем с новото законодателство. Също по този начин то е обвързвано с инструкция за салдото сред работа и свободно време, призната през предходната година от Европейския парламент, която би трябвало да бъде транспонирана в националното законодателство на страните членки до 2022 година.
Европейският нормативен акт има за цел да подсигурява повече благоприятни условия за гъвкаво работно време, най-малко 10 дни отпуск по бащинство, по-продължителен интервал за отпуска по майчинство и други.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ