Първият живот във Вселената се е родил сред диаманти?
Харвардски астрофизици считат, че първите живи същества във Вселената може да са се родили във въглеродни светове, състоящи се главно от графит, карбид и диаманти, излиза наяве от публикация, оповестена в изданието MNRAS.
„ Нашето проучване е открило, че даже звездите, чиито глъбини съдържат едвам дребна част въглерод, присъща за световете от Слънчевата система, могат да имат планети. Имаме редица аргументи да считаме, че животът отвън рамките на Земята ще бъде въглероден по природа и по тази причина самият факт за съществуването на планети край такива звезди приказва в интерес на съществуването на живот в ранната Вселена “, споделя Натали Машиан (Natalie Mashian) от Харвардския университет (САЩ).
Както изясняват учените, в първите столетия от живота във Вселената звездите са се състояли съвсем 100% от водород и хелий. Всички останали детайли, в това число въглерод, О2, неон и желязо, са зародили в техните глъбини при термоядрени реакции и по-късно са били разхвърляни по галактиките от гърмежи на свръхнови. Следващите генерации звезди са породили още по-голяма маса астрономически „ метали “ – детайли, по-тежки от водород и хелий.
Неголямо количество от тези „ метали “ в ранната Вселена кара множеството астрономи да считат, че животът в първите столетия просто не е могъл да съществува – за неговата поява са нужни планети, които не са могли да се родят заради обикновен дефицит на „ строителни материали “.
Машиан и Ейбрахам Лоеб (Abraham Loeb) от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика в Кеймбридж са ревизирали дали е по този начин в реалност, като изучили неголеми звезди в периферията на галактиките. Техните глъбини съдържат малко желязо, един от главните знаци за „ металичност “ на звездите, и освен това са относително богати на въглерод.
Такива светила, както считат през днешния ден астрономите, са се родили в първите 2-3 милиарда години от живота във Вселената, когато тя още не е била обогатена с метали. Първоначално техните глъбини не са съдържали доста въглерод и желязо. Въглеродът е попаднал в тях по-късно, когато прилежащите звезди от първото потомство са приключили живота си като свръхнови и са „ засели “ околното пространство с въглерод, само че не и с желязо.
Използвайки данните от наблюденията на такива звезди, Машиан и Лоеб се пробвали да изчислят какъв брой газ и прахуляк са заобикаляли такива звезди сега на тяхното рождение. Тези калкулации на собствен ред са им помогнали да оценят вероятността от рождението на планети в техните покрайнини в тази ера.
Както се оказало, масата от „ метали “ в протопланетните дискове може да е била задоволителна за появяването на няколко зародиша на планети и неголеми планети. Тези планети са били необикновени по своята природа – те са се състояли не от привични ни планински породи, а от съединения и алотропни форми на въглерода – карбид, графит и диаманти.
Те може да припомнят както естествени каменисти планети от рода на Земята, притежаващи атмосфера и хидрология, по този начин и странни светове със свръхплътно диамантено ядро, чийто радиус ще понижава дружно с тяхната маса.
На някои от тях може да се зароди живот, в случай че те се намират в обитаемата зона – в региона към своите звезди, където може да съществува вода в течно положение.
Как може да се ревизира дали в действителност съществуват сходни планети и може ли на тяхната повърхнина да се крие извънземен живот? Според учените търсенето им ще бъде много комплицирано, въпреки да има някои отличителни черти, които ще разрешат да се открият сходни „ живи диаманти “ благодарение на „ Кеплер “ и други орбитални телескопи, способни да виждат промени в яркостта на звездите от 0,01% и по-малко.
По думите на Лоеб такива планети ще се отличават от техните „ каменисти “ братовчеди по две неща – високия дял на въглеводородите и техния синтез в горните пластове на атмосферата, а също и намалената централизация на О2 в техните породи и атмосфера.
Тяхното търсене, както счита ученият, ще ни помогне да разберем съществува ли различен живот във Вселената и да разрие елементи от нейния живот на най-ранните стадии.
