Какви промени ще се случват в еврозоната 2
Хармонизират надзорните, регулаторните и данъчните практики
Държавите ще споделят риска при рецесии
Пълната интеграция на финансовите пазари в страните членки може да проработи, когато се възвърне статутът на държавните облигации като безрискови активи. И банковият, и фискалният съюз са нужни за тази цел. Както означих в предходната публикация, банковият съюз не е приключен, до момента в който за фискален съюз въобще не е реализирано единодушие. Целите на подобен съюз са привличането на световни вложения, обезпечаване на финансиране за бизнеса и за инфраструктурни планове при намаление на разноските и повишение гъвкавостта на финансовата система.
Изграждането на Съюз на финансовите пазари (СКП) за разлика от Банковия съюз не изисква безусловно основаването на нови органи, а понижаване на правните разлики и асиметрията на информацията в съществуващата рамка на европейските институции. Това значи хармонизиране на надзорните, регулаторните, данъчните и нормативните практики и понижаване на останалите презгранични спънки пред европейските финансови пазари. Чрез по-голяма еднородност на тези пазари ще се подобрят тласъците за участниците в тях, тъй че пазарните сили да допринесат за постигането на упоменатите цели.
СКП ще усъвършенства информацията за вложителите и ще способства за по-голяма сигурност. Това ще понижи казуса с неподходящия избор, заради който кредитополучателите с по-висок риск преобладават на пазара. От друга страна поражда казусът с моралния риск, който води до по-ниска възвръщаемост от вложенията и понижава размера им. Процесът на интеграция би трябвало да се случи посредством хармонизиране на разпоредбите за обявяване на информация, повече налични данни и по-ефективни правила за отбрана на акционерите. В резултат от това би трябвало да се насърчат задграничните вложения.
Намалението на транзакционните разноски и повишението на прозрачността ще усилят пазарния достъп на бизнеса до финансиране и ще диверсифицират източниците му. Така ще се разчита по-малко на кредитирането от банките. Презграничното финансиране освен намалява разноските, само че обезпечава по-голяма еластичност по отношение на систематични опасности. Финансовата интеграция съставлява причина за развиването на механизми за шерване на риска през границите. Така характерните за обособените стопански системи шокове се смекчават от тези връзки.
Съюзът на финансовите пазари дружно с банковия и паричния съюз би формирал солидна европейска пазарна инфраструктура. Въпреки това остава неразбираемо каква е склонността на страните от Европейски Съюз да напреднат към основаването на фискален съюз.
При неналичието на фискален съюз не може да бъде реализиран същински обединен финансов пазар, защото фискалните разноски ще продължат да зависят от платежоспособността и фискалната политика на съответната страна. Ефектите на болестта по време на финансова рецесия в композиция със стадното държание на частните и институционалните вложители биха могли да усилят риска при ненапълно интегрирани пазари. Увеличаването на пъргавина на капиталите може да улесни изтеглянето на капитали в интервали на рецесия и да насърчи болестта от вида на банковите суматохи измежду вложителите. Мрежовите резултати в композиция със самосбъдващите се предсказания могат да усилят вероятността от банкови суматохи. Изтичането на ликвидност от даден пазар на собствен ред може да докара до под паника продажби на активи и да срине цените им.
Фискален съюз
Общата парична политика е ориентирана към положението на валутния съюз като цяло. При незадоволително положително ръководство на рисковете от частния бранш е нужна фискална политика, която да реагира на шоковете, засягащи обособените стопански системи. В обстановка на нормални ограничавания пред изплащането на държавния дълг националната фискална политика би могла да изглади множеството краткотрайни шокове (например посредством повишаване на разноските и дефицита). По-високите дефицити през днешния ден обаче би трябвало да се изплащат посредством по-висок примитивен бюджетен остатък по-късно, тъй че националните реакции посредством фискалната политика са по-слабо ефикасни при противодействието на по-силни шокове, в сравнение с система от междудържавни прехвърляния. Следователно преимуществата на шерването на риска могат да бъдат по-големи или по-малки според от вида на шока и обстановката в стопанската система.
Силно задлъжнелите страни могат да бъдат лимитирани от пазарите при провеждането на антициклична фискална политика заради страховете от банкрут. При такива условия, които са изключително значими за еврозоната, интернационалното шерване на риска съставлява основен инструмент за изглаждане на шоковете на национално равнище. Ползите спрямо актуалната рамка могат да бъдат обилни, както за самата страна, по този начин и за нейните сътрудници. Освен това неспособността на някоя обособена страна да се оправи с следствията от систематична банкова рецесия могат да съставляват предизвикателство пред съществуването на единната валута.
Мощната взаимозависимост сред страните и банковите системи усилва проблемите от неналичието на шерване на риска. Банките и държавните управления се свързват по доста канали за взаимоотношение. Банките ръководят портфейли от държавни скъпи бумаги. Мрежата за сигурност на депозитите зависи към момента от държавните управления за фискална поддръжка, даже при съществуването на директивата за възобновяване и преструктуриране на банките.Ограничената интернационална диверсификация на портфейлите прави банките подвластни от положението на обособените стопански системи. Такива обвързаности са налице във всяка страна и се трансформират в още по-голяма опасност при присъединяване във валутния съюз, където паричната политика не може да се употребява за реакция по отношение на шокове за обособена стопанска система. Доминираната от банките финансова система на еврозоната прибавя към уязвимостта, като рецесията сподели, че някои банкови системи са задоволително огромни, с цел да застрашат платежоспособността на съответните държавни управления.
Въпреки забележителния напредък рамката на еврозоната за финансова непоклатимост към момента работи без съответна взаимна фискална поддръжка, което значи, че тя към момента не е приключена. Пазарното шерване на риска не е задоволително. Финансовите пазари в еврозоната към момента са повече дългово и по-малко финансово основани по отношение на други валутни съюзи, а рецесията способства за по-голяма фрагментация, което още повече ограничи шерването на риска. То понижава по време на рецесия, когато е още по-необходимо.
Европейският стабилизационен механизъм обезпечава кредитно облекчение за страните при избрани условия. Кредитите се отпускат, когато рецесията към този момент е настъпила и достъпът до пазарно финансиране е стеснен, а лихвените проценти са високи. От фонда се отпускат средства и за непосредствено рекапитализиране на редовно значими и жизнеспособни финансови институции от еврозоната, още веднъж откакто спешните събития към този момент са се случили. По този метод обаче не може да се работи превантивно преди шоковете да се трансфорат в рецесии.
По принцип европейският бюджет би могъл да помогне при шерването на рисковете, само че той е с лимитирано влияние. При размер от към 1% от Брутният вътрешен продукт той е доста по-малък от централните бюджети на даже най-децентрализираните федерации.
Текущото развиване, което съчетава огромни банкови системи и мощно задлъжнели страни, прави несъвместими разпоредбите на валутния съюз и отбраните против избавяне на банки със средства на данъкоплатците. При неналичието на задоволително принадлежности за шерване на рисковете характерните за обособените страни шокове имат наклонността да влияят по-силно, като усилват разноските и за останалите членове на еврозоната и вършат такова избавяне по-вероятно. Държавните облигации на членовете на еврозоната съдържат клаузи за групови дейности, само че задействането на процедура по банкрут би засегнало тежко съответната стопанска система, изключително когато банковата система е с по-големи експозиции към страната заради неналичието на приключен банков съюз.
Освен това дълговите пазари е допустимо прекомерно дълго да отсрочат наказването на мощно задлъжнели държавни управления с по-високи лихви, което да сътвори предпоставки за по-сериозни бъдещи рецесии. Този механизъм може да понижи тласъците на държавните управления да поддържат ниски равнища на задълженията си. Един метод за възстановяване на последователността във времето на правилото да не се избавят банките със средства на данъкоплатците е посредством повече шерване на фискални опасности, което обгръща финансирането на повсеместен банков съюз. Така би се лимитирал спадът на стопанската система при банкрут на държавно управление и би се повишило доверието в поетите задължения.
Каква би трябвало е посоката на развиване
По-доброто шерване на риска и усилването на банковия съюз биха улеснили страните членки да поддържат и да съблюдават по-ефективни правила. Подходът за това би трябвало да включва завършването на банковия съюз дружно с централизирана фискална поддръжка. Освен това той би трябвало да обгръща детайли на шерване на фискални опасности. Различните оферти варират от основаването на авариен фонд “за черни дни ” до централен бюджет, който да обезпечава обществените богатства (те ще се финансират от лични доходи от налози или посредством емисия на общоевропейски облигации), както и обезпечаване против безработица на равнище еврозона. Освен това би трябвало да бъде усъвършенствано ръководството и да се продължи с промените на финансовия бранш за поощряване на фискалната дисциплинираност.
Един прагматичен метод би бил първо да се приключи построяването на банковия съюз дружно с решаването на актуалните проблеми по отношение на необслужваните заеми. Това би трябвало да бъде последвано от последователно въвеждане на шерване на фискални опасности, което първо да бъде в поддръжка на банковия съюз и по-късно да обезпечи презгранично обезпечаване против макроикономически опасности. Други форми, каквото е обезпечаването на обществени богатства за цялата еврозона, би трябвало да изчакат по-нататъшния напредък към политически съюз.
Държавите ще споделят риска при рецесии
Пълната интеграция на финансовите пазари в страните членки може да проработи, когато се възвърне статутът на държавните облигации като безрискови активи. И банковият, и фискалният съюз са нужни за тази цел. Както означих в предходната публикация, банковият съюз не е приключен, до момента в който за фискален съюз въобще не е реализирано единодушие. Целите на подобен съюз са привличането на световни вложения, обезпечаване на финансиране за бизнеса и за инфраструктурни планове при намаление на разноските и повишение гъвкавостта на финансовата система.
Изграждането на Съюз на финансовите пазари (СКП) за разлика от Банковия съюз не изисква безусловно основаването на нови органи, а понижаване на правните разлики и асиметрията на информацията в съществуващата рамка на европейските институции. Това значи хармонизиране на надзорните, регулаторните, данъчните и нормативните практики и понижаване на останалите презгранични спънки пред европейските финансови пазари. Чрез по-голяма еднородност на тези пазари ще се подобрят тласъците за участниците в тях, тъй че пазарните сили да допринесат за постигането на упоменатите цели.
СКП ще усъвършенства информацията за вложителите и ще способства за по-голяма сигурност. Това ще понижи казуса с неподходящия избор, заради който кредитополучателите с по-висок риск преобладават на пазара. От друга страна поражда казусът с моралния риск, който води до по-ниска възвръщаемост от вложенията и понижава размера им. Процесът на интеграция би трябвало да се случи посредством хармонизиране на разпоредбите за обявяване на информация, повече налични данни и по-ефективни правила за отбрана на акционерите. В резултат от това би трябвало да се насърчат задграничните вложения.
Намалението на транзакционните разноски и повишението на прозрачността ще усилят пазарния достъп на бизнеса до финансиране и ще диверсифицират източниците му. Така ще се разчита по-малко на кредитирането от банките. Презграничното финансиране освен намалява разноските, само че обезпечава по-голяма еластичност по отношение на систематични опасности. Финансовата интеграция съставлява причина за развиването на механизми за шерване на риска през границите. Така характерните за обособените стопански системи шокове се смекчават от тези връзки.
Съюзът на финансовите пазари дружно с банковия и паричния съюз би формирал солидна европейска пазарна инфраструктура. Въпреки това остава неразбираемо каква е склонността на страните от Европейски Съюз да напреднат към основаването на фискален съюз.
При неналичието на фискален съюз не може да бъде реализиран същински обединен финансов пазар, защото фискалните разноски ще продължат да зависят от платежоспособността и фискалната политика на съответната страна. Ефектите на болестта по време на финансова рецесия в композиция със стадното държание на частните и институционалните вложители биха могли да усилят риска при ненапълно интегрирани пазари. Увеличаването на пъргавина на капиталите може да улесни изтеглянето на капитали в интервали на рецесия и да насърчи болестта от вида на банковите суматохи измежду вложителите. Мрежовите резултати в композиция със самосбъдващите се предсказания могат да усилят вероятността от банкови суматохи. Изтичането на ликвидност от даден пазар на собствен ред може да докара до под паника продажби на активи и да срине цените им.
Фискален съюз
Общата парична политика е ориентирана към положението на валутния съюз като цяло. При незадоволително положително ръководство на рисковете от частния бранш е нужна фискална политика, която да реагира на шоковете, засягащи обособените стопански системи. В обстановка на нормални ограничавания пред изплащането на държавния дълг националната фискална политика би могла да изглади множеството краткотрайни шокове (например посредством повишаване на разноските и дефицита). По-високите дефицити през днешния ден обаче би трябвало да се изплащат посредством по-висок примитивен бюджетен остатък по-късно, тъй че националните реакции посредством фискалната политика са по-слабо ефикасни при противодействието на по-силни шокове, в сравнение с система от междудържавни прехвърляния. Следователно преимуществата на шерването на риска могат да бъдат по-големи или по-малки според от вида на шока и обстановката в стопанската система.
Силно задлъжнелите страни могат да бъдат лимитирани от пазарите при провеждането на антициклична фискална политика заради страховете от банкрут. При такива условия, които са изключително значими за еврозоната, интернационалното шерване на риска съставлява основен инструмент за изглаждане на шоковете на национално равнище. Ползите спрямо актуалната рамка могат да бъдат обилни, както за самата страна, по този начин и за нейните сътрудници. Освен това неспособността на някоя обособена страна да се оправи с следствията от систематична банкова рецесия могат да съставляват предизвикателство пред съществуването на единната валута.
Мощната взаимозависимост сред страните и банковите системи усилва проблемите от неналичието на шерване на риска. Банките и държавните управления се свързват по доста канали за взаимоотношение. Банките ръководят портфейли от държавни скъпи бумаги. Мрежата за сигурност на депозитите зависи към момента от държавните управления за фискална поддръжка, даже при съществуването на директивата за възобновяване и преструктуриране на банките.Ограничената интернационална диверсификация на портфейлите прави банките подвластни от положението на обособените стопански системи. Такива обвързаности са налице във всяка страна и се трансформират в още по-голяма опасност при присъединяване във валутния съюз, където паричната политика не може да се употребява за реакция по отношение на шокове за обособена стопанска система. Доминираната от банките финансова система на еврозоната прибавя към уязвимостта, като рецесията сподели, че някои банкови системи са задоволително огромни, с цел да застрашат платежоспособността на съответните държавни управления.
Въпреки забележителния напредък рамката на еврозоната за финансова непоклатимост към момента работи без съответна взаимна фискална поддръжка, което значи, че тя към момента не е приключена. Пазарното шерване на риска не е задоволително. Финансовите пазари в еврозоната към момента са повече дългово и по-малко финансово основани по отношение на други валутни съюзи, а рецесията способства за по-голяма фрагментация, което още повече ограничи шерването на риска. То понижава по време на рецесия, когато е още по-необходимо.
Европейският стабилизационен механизъм обезпечава кредитно облекчение за страните при избрани условия. Кредитите се отпускат, когато рецесията към този момент е настъпила и достъпът до пазарно финансиране е стеснен, а лихвените проценти са високи. От фонда се отпускат средства и за непосредствено рекапитализиране на редовно значими и жизнеспособни финансови институции от еврозоната, още веднъж откакто спешните събития към този момент са се случили. По този метод обаче не може да се работи превантивно преди шоковете да се трансфорат в рецесии.
По принцип европейският бюджет би могъл да помогне при шерването на рисковете, само че той е с лимитирано влияние. При размер от към 1% от Брутният вътрешен продукт той е доста по-малък от централните бюджети на даже най-децентрализираните федерации.
Текущото развиване, което съчетава огромни банкови системи и мощно задлъжнели страни, прави несъвместими разпоредбите на валутния съюз и отбраните против избавяне на банки със средства на данъкоплатците. При неналичието на задоволително принадлежности за шерване на рисковете характерните за обособените страни шокове имат наклонността да влияят по-силно, като усилват разноските и за останалите членове на еврозоната и вършат такова избавяне по-вероятно. Държавните облигации на членовете на еврозоната съдържат клаузи за групови дейности, само че задействането на процедура по банкрут би засегнало тежко съответната стопанска система, изключително когато банковата система е с по-големи експозиции към страната заради неналичието на приключен банков съюз.
Освен това дълговите пазари е допустимо прекомерно дълго да отсрочат наказването на мощно задлъжнели държавни управления с по-високи лихви, което да сътвори предпоставки за по-сериозни бъдещи рецесии. Този механизъм може да понижи тласъците на държавните управления да поддържат ниски равнища на задълженията си. Един метод за възстановяване на последователността във времето на правилото да не се избавят банките със средства на данъкоплатците е посредством повече шерване на фискални опасности, което обгръща финансирането на повсеместен банков съюз. Така би се лимитирал спадът на стопанската система при банкрут на държавно управление и би се повишило доверието в поетите задължения.
Каква би трябвало е посоката на развиване
По-доброто шерване на риска и усилването на банковия съюз биха улеснили страните членки да поддържат и да съблюдават по-ефективни правила. Подходът за това би трябвало да включва завършването на банковия съюз дружно с централизирана фискална поддръжка. Освен това той би трябвало да обгръща детайли на шерване на фискални опасности. Различните оферти варират от основаването на авариен фонд “за черни дни ” до централен бюджет, който да обезпечава обществените богатства (те ще се финансират от лични доходи от налози или посредством емисия на общоевропейски облигации), както и обезпечаване против безработица на равнище еврозона. Освен това би трябвало да бъде усъвършенствано ръководството и да се продължи с промените на финансовия бранш за поощряване на фискалната дисциплинираност.
Един прагматичен метод би бил първо да се приключи построяването на банковия съюз дружно с решаването на актуалните проблеми по отношение на необслужваните заеми. Това би трябвало да бъде последвано от последователно въвеждане на шерване на фискални опасности, което първо да бъде в поддръжка на банковия съюз и по-късно да обезпечи презгранично обезпечаване против макроикономически опасности. Други форми, каквото е обезпечаването на обществени богатства за цялата еврозона, би трябвало да изчакат по-нататъшния напредък към политически съюз.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ