Момчетата от Харвард, които просто искат системата в България да проработи
Харесвам триото Петков-Пеканов-Василев. Няма да ги чуете да се борят с комунизма, съветските сътрудници или неолиберализма. Не атакуват " мутри ", не разобличават " мафия ". Просто желаят системата да проработи.
Около политическия състав на служебното държавно управление се завъртяха полемики. ГЕРБ го виждат като прелом на преоблечени комунисти. За съперниците им в противен случай - то е уравновесено и представително. Много наблюдаващи бяха впечатлени от огромния брой професори и доценти, които освен придават чувство за експертност, само че и като че ли съумяха да издигнат културата на общественото говорене.
Защо " юпи " се възприема толкоз отрицателно?
Най-интересна ми се коства групата на тримата нови юпита, на които беше поверена икономическата сфера. Говорим за министрите Петков и Василев, приключили в Харвард, и министър Пеканов от Австрийския институт за стопански проучвания - и той със специализация в този най-престижен в света университет. " Юпи " влезе в приложимост с държавното управление на Сакскобургготски през 2001 поради министрите на стопанската система и финансите Василев и Велчев; те бяха издигнати внезапно, без връзка с локалната политическа реалност и бяха рекламирани най-много с задграничните си дипломи. Интересно е, че " юпи " бързо доби отрицателни конотации, каквито в британски няма (означава успешен млад градски експерт " young urban professional " ).
Може би отрицателното отношение се дължеше на съмненията за злоупотреби, които обществеността прикача към всеки управленец. В случая - към господин Велчев поради неудачната му договорка с националния дълг. Според мен имаше и друго: хората се почувстваха афектирани, че идва да ги управлява някой, на който не са спирали тока и не е тичал сутринта да си обменя левовете в долари. Затова намразиха и самия цар, въпреки при него главният " триумф " си беше тук, в самото му раждане. Спомнете си и кастинга за кандидат-депутати, с който почна политическия си план Слави Трифонов. Основният му контингент бяха показани като сполучливи емигранти, които развиваха концепциите си онлайн в реалити формата, а водещият се дивеше на гениите им. После кой знае за какво множеството от тия хора някак изчезнаха.
Отношението към съумелите в чужбина сънародници у нас е двусмислено. Гордеем се с тях, когато печелят на тенис, стават професори, класират се за " Оскар " или провеждат многомилиардна платформа за онлайн-търговия. Само че там. Когато дойдат тук да ни дават ум, влиза в ход различен указател на националната горделивост - аре бе, от кое място се взеха тия, ние нямаме ли си специалисти? Недоверието към " чужденците " дори почва да кристализира идейна настройка при крайната десница и левица; подозират ги, че организират непознати ползи, а някои представители изкопаха позабравения израз " компрадорска буржоазия " от учебниците по диалектически материализъм.
Не атакуват " мутри ", не разобличават " мафия "
Ако би трябвало да кажа какво най-вече ми харесва в триото Петков-Пеканов-Василев: не е просто чувството, че си схващат от работата. Тези хора се открояват на политическия ни хоризонт с това, че заобикалят идеологическите дрязги. Няма да ги чуете да се борят с комунизма, съветските сътрудници или неолиберализма. Не атакуват " мутри ", не разобличават " мафия ", както прави почналият да буди паники у демократичната общност министър Рашков да вземем за пример.
Усещаш ръката на опитния управител, който не нападна съответен политически съперник, а се слага над него и пробва да настрои системата по този начин, че да проработи. Нещата, които разкриват са чудовищни, само че служебните министри не престават бодро и умерено да работят, оставяйки възмущението на нас. След годините на герберски брутализъм и персонални саморазправи този овладян жанр на ръководство работи оздравително; имам възприятието, че той въздейства и на други - да вземем за пример министър Кацаров, който беше доста по-яростен като цивилен деятел. Ако служебното държавно управление ни научи да не се хващаме на идеологически пушилки и да съдим управниците по делата - няма да е било на вятъра.
Въпросът е в опита
Вероятно ще се връщаме към въпроса дали имат легитимност политици, идващи извън. На това аз давам отговор по този начин: въпросът не е нито в влиятелната чужбина, нито в бащината стряха, където си се закотвил. Въпросът е в опита. Човек, който не е видял друга реалност, не може същински да разбере и нашата. Огледайте се и ще видите, че в развития свят натрупването на опит в други страни и условия е станало наложителен детайл от образуването на младежа. Затова е програмата " Еразъм ", по тази причина младежите вървят да доброволчестват в развиващия се свят, по тази причина стажуват в влиятелни компании. Българският провинциализъм продължава да цени нашето момче, в случай че е стояло под шлифера на бъдещия си началник, на самородния талант, останал правилен на родното село. Бедата е, че в случай че в никакъв случай не видиш друга действителност, нашата тук почва да ти наподобява като единствената възможна и просто не ти идва на разум, че можеш да я промениш.
Понякога си представям по какъв начин наподобява страната ни през харвардския взор на упоменатите юпита. Искат доклади, не им ги дават. Викат чиновници, те си взели отпуски. Търсят едни пари, никой не знае къде са... Удивлението им е заразително - то може да се окаже мотор за смяна, по-силен от всяка експанзия.
Около политическия състав на служебното държавно управление се завъртяха полемики. ГЕРБ го виждат като прелом на преоблечени комунисти. За съперниците им в противен случай - то е уравновесено и представително. Много наблюдаващи бяха впечатлени от огромния брой професори и доценти, които освен придават чувство за експертност, само че и като че ли съумяха да издигнат културата на общественото говорене.
Защо " юпи " се възприема толкоз отрицателно?
Най-интересна ми се коства групата на тримата нови юпита, на които беше поверена икономическата сфера. Говорим за министрите Петков и Василев, приключили в Харвард, и министър Пеканов от Австрийския институт за стопански проучвания - и той със специализация в този най-престижен в света университет. " Юпи " влезе в приложимост с държавното управление на Сакскобургготски през 2001 поради министрите на стопанската система и финансите Василев и Велчев; те бяха издигнати внезапно, без връзка с локалната политическа реалност и бяха рекламирани най-много с задграничните си дипломи. Интересно е, че " юпи " бързо доби отрицателни конотации, каквито в британски няма (означава успешен млад градски експерт " young urban professional " ).
Може би отрицателното отношение се дължеше на съмненията за злоупотреби, които обществеността прикача към всеки управленец. В случая - към господин Велчев поради неудачната му договорка с националния дълг. Според мен имаше и друго: хората се почувстваха афектирани, че идва да ги управлява някой, на който не са спирали тока и не е тичал сутринта да си обменя левовете в долари. Затова намразиха и самия цар, въпреки при него главният " триумф " си беше тук, в самото му раждане. Спомнете си и кастинга за кандидат-депутати, с който почна политическия си план Слави Трифонов. Основният му контингент бяха показани като сполучливи емигранти, които развиваха концепциите си онлайн в реалити формата, а водещият се дивеше на гениите им. После кой знае за какво множеството от тия хора някак изчезнаха.
Отношението към съумелите в чужбина сънародници у нас е двусмислено. Гордеем се с тях, когато печелят на тенис, стават професори, класират се за " Оскар " или провеждат многомилиардна платформа за онлайн-търговия. Само че там. Когато дойдат тук да ни дават ум, влиза в ход различен указател на националната горделивост - аре бе, от кое място се взеха тия, ние нямаме ли си специалисти? Недоверието към " чужденците " дори почва да кристализира идейна настройка при крайната десница и левица; подозират ги, че организират непознати ползи, а някои представители изкопаха позабравения израз " компрадорска буржоазия " от учебниците по диалектически материализъм.
Не атакуват " мутри ", не разобличават " мафия "
Ако би трябвало да кажа какво най-вече ми харесва в триото Петков-Пеканов-Василев: не е просто чувството, че си схващат от работата. Тези хора се открояват на политическия ни хоризонт с това, че заобикалят идеологическите дрязги. Няма да ги чуете да се борят с комунизма, съветските сътрудници или неолиберализма. Не атакуват " мутри ", не разобличават " мафия ", както прави почналият да буди паники у демократичната общност министър Рашков да вземем за пример.
Усещаш ръката на опитния управител, който не нападна съответен политически съперник, а се слага над него и пробва да настрои системата по този начин, че да проработи. Нещата, които разкриват са чудовищни, само че служебните министри не престават бодро и умерено да работят, оставяйки възмущението на нас. След годините на герберски брутализъм и персонални саморазправи този овладян жанр на ръководство работи оздравително; имам възприятието, че той въздейства и на други - да вземем за пример министър Кацаров, който беше доста по-яростен като цивилен деятел. Ако служебното държавно управление ни научи да не се хващаме на идеологически пушилки и да съдим управниците по делата - няма да е било на вятъра.
Въпросът е в опита
Вероятно ще се връщаме към въпроса дали имат легитимност политици, идващи извън. На това аз давам отговор по този начин: въпросът не е нито в влиятелната чужбина, нито в бащината стряха, където си се закотвил. Въпросът е в опита. Човек, който не е видял друга реалност, не може същински да разбере и нашата. Огледайте се и ще видите, че в развития свят натрупването на опит в други страни и условия е станало наложителен детайл от образуването на младежа. Затова е програмата " Еразъм ", по тази причина младежите вървят да доброволчестват в развиващия се свят, по тази причина стажуват в влиятелни компании. Българският провинциализъм продължава да цени нашето момче, в случай че е стояло под шлифера на бъдещия си началник, на самородния талант, останал правилен на родното село. Бедата е, че в случай че в никакъв случай не видиш друга действителност, нашата тук почва да ти наподобява като единствената възможна и просто не ти идва на разум, че можеш да я промениш.
Понякога си представям по какъв начин наподобява страната ни през харвардския взор на упоменатите юпита. Искат доклади, не им ги дават. Викат чиновници, те си взели отпуски. Търсят едни пари, никой не знае къде са... Удивлението им е заразително - то може да се окаже мотор за смяна, по-силен от всяка експанзия.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ