Доц. Драганов: Само в 10 български курорта се случи нещо невероятно насред пандемията
"Харчим 90 милиона лв. около 6 септември. Това е по този начин, тъй като българите избраха къщи за посетители и фамилни хотели ", това съобщи доцент Румен Драганов, който е ръководител на Институт за разбори и оценки в туризма и някогашен зам.-министър с сектор туризъм.
Доц. Румен Драганов
"Не можем да приказваме за всеобщи банкрути в туристически бизнес, дребният бизнес минава сполучливо през рецесията. Има 44 000 места за настаняване по планините, хижите са цялостни ", сподели още специалистът.
Кой е той?
Завършил е Техническия университет в София и УНСС. През годините е заемал разнообразни длъжности в областта на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис шеф в интернационалната комерсиална организация “Балкантурист”, изпълнителен шеф на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и други
Взема присъединяване в работата на доста неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите организации, Българската асоциация за екотуризъм. До 2006 година е ръководител на Съвета по туризъм и член на Българския туристически ръб
Ето какво още показа доцент Драганов в изявление за в.:
- Г-н Драганов, кои места избраха да посетят българите по време на почивните дни към 6 септември?
- Общо взето в цялата страна се търсят къщи за посетители и фамилни хотели. Става дума за такива по Черноморието и планините. Равносметката сочи, че през този интервал ще са заети към 10 000 места за настаняване от общо 17 200.
- Колко българи пътуват в страната и какъв брой избират да са отвън граница?
- 290 хиляди българи пътуват интензивно през трите почивни дни. От тях към 30 000 ще излязат на открито, главно в Гърция. Морето у нас пък е цялостно, продължава да има огромен напор, места за паркиране мъчно се намират, изключително в Южното Черноморие.
- Какви пакети се избират, издирван ли е ол инклузивът като услуга?
- Навсякъде се оферират услуги, свързани с храненето. Независимо дали ще е цялостен интернат или единствено закуска. В къщите за посетители пък всеобщо офертите са нощувка със закуска, а в случай че някой има предпочитание, може в допълнение да си съобщи и обяд и вечеря.
- А какви пари ще изхарчим по време на празниците, имате ли към този момент данни?
- Средно по 75 лева на човек на ден, когато става дума за отмора у нас, а по 125 лева - в чужбина. Като цяло в оборот ще се завъртят към 90 млн. лева
- Какви са прогнозите ви пък за 22 септември, когато ще е единствено един почивен ден?
- Крайноседмичните пътувания, които се движиха в границите на 270 000 в края на август и началото на септември, ще спаднат. Очаквам към 220 000 пътувания да има към 22 септември. Все отново стартира и новата образователна година и хората ще имат други задължения. Но уикендово няма да намалеят под 180 000. Става дума за пътуванията в петък и събота.
- Предпочитат ли се по-кратките почивки по време на пандемията - единствено за уикенда?
- През юли, август и септември се следят доста интензивни пътувания за петък, събота и неделя. За целия интервал от май до октомври чакаме към 7,3 млн. българи да пътуват, от които към 4 млн. пътуват в края на седмицата.
- Може ли обаче пътуванията и почивките през август да компенсират целия сезон що се отнася до морския туризъм? И по какъв начин се отрази пандемията?
- В момента нямаме база за съпоставяне, тъй като до момента не сме имали сходна година. Можем да съпоставим обаче устойчивостта на туризма. Многократно сме говорили, че би трябвало да има резистентен туризъм, който да основава работни места и да усъвършенства локални стопански системи. В момента следим тъкмо това - по какъв начин би трябвало да работят фамилни хотели и къщи за посетители.
Виждаме, че там където има вложения в границите на фамилията и общността, работят на макс. Цяло лято навръх тези обекти има огромен % на претовареност. В същото време индустриалните хотели, свързани с нискобюджетни туристи, големи комплекси, които нямат нищо общо с лайфстайла на българския екскурзиант, останаха празни. Те разчитаха на задгранични служащи - украинци, молдовци и други
Те са образец за нестабилен туризъм. Така че тези, които развиваха всеобщ туризъм и не разчитаха на различни форми на работа, пострадаха.
- Имаше ли обаче всеобщи банкрути, доста хотелиери се оплакаха от обстановката поради пандемията?
- Не бих споделил. Малкият бизнес сполучливо минава през рецесията и работи на макс. И ще продължи да е цялостен четири сезона. Това е устойчивият туризъм, върху който би трябвало да стъпват общините.
- Кои бяха желаните курорти това лято?
- Предимно дребните обитаеми места. Има взрив на туристите в Поморие, Созопол, Балчик, Каварна и Обзор . Също по този начин градчета като Велинград, Кюстендил, Сапарева баня и Павел баня . Те бяха цялостни. Мога да дам образец и с едно градче като Елена , което не се свързва с море. Но хората там построиха и басейни в прелестни къщи за посетители, в фамилни хотели и имаха доста положителни доходи.
- Какво очаквате тогава през септември и може ли културният туризъм да се развива в цялостния си потенциал?
- Имаме четири сезона и те имат ясна устременост. До 22 септември доминират визитите в морските курорти, есенният туристически сезон е обвързван с културен туризъм. Тук би трябвало да погледнем през друга призма - каква просвета оферират, да речем, Варна или Бургас. Все отново те са ни известни като морски столици. Така че ще се развиват тези общини, които предложат културен туризъм.
Вярно е, че има пандемия, само че продажбите за културни събития вървят с цялостна пара. Имаме концерти на международни звезди, не престават всички фестивали, които обичайно се организират през есента. Въпреки че сме във време на пандемия, при тях скупчванията не са по-големи от тези на проведени събития като митингите. Така че не виждам място за терзание. Важно е хората да съблюдават отдалеченост и да имат маски. Затова считам, че пандемията не може да бъде опрощение за това, че туризмът не се развива.
В цяла Европа уикендите са мощните дни за претовареност по време на есенния и пролетния сезон. Зимата имаме интервал, в който се развива ски туризмът. Но те вършат към 20% от туризма в страната. Така че, в случай че сме имали към 1,7 млн. чужденци, единствено към 260 000 са карали ски. Другите са били по различен тип туризъм. Така че би трябвало да се развиват други възможности - кулинарен, селски, културен туризъм.
- А има ли смяна във усетите на българина, какво ви прави усещане?
- Прави ми усещане, че българинът търси грижа за тялото си, да е здрав. Има 44 000 места за настаняване по планините и тези хижи са цялостни. Туристите търсят хладина, чист въздух, разходки. Затова тези места са желани от архитекти, IT експерти, адвокати, лекари, зъболекари.
На второ място са балнео- и спа курортите. Те работят целогодишно и там се търсят оздравителни процедури посредством водата, лечебна тиня, соли, разтривки, физиотерапия и други На трето място е медицинският туризъм. След това пък се подрежда културният туризъм и другите пътувания по ползи. Това са формите на резистентен туризъм.
Доц. Румен Драганов
"Не можем да приказваме за всеобщи банкрути в туристически бизнес, дребният бизнес минава сполучливо през рецесията. Има 44 000 места за настаняване по планините, хижите са цялостни ", сподели още специалистът.
Кой е той?
Завършил е Техническия университет в София и УНСС. През годините е заемал разнообразни длъжности в областта на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис шеф в интернационалната комерсиална организация “Балкантурист”, изпълнителен шеф на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и други
Взема присъединяване в работата на доста неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите организации, Българската асоциация за екотуризъм. До 2006 година е ръководител на Съвета по туризъм и член на Българския туристически ръб
Ето какво още показа доцент Драганов в изявление за в.:
- Г-н Драганов, кои места избраха да посетят българите по време на почивните дни към 6 септември?
- Общо взето в цялата страна се търсят къщи за посетители и фамилни хотели. Става дума за такива по Черноморието и планините. Равносметката сочи, че през този интервал ще са заети към 10 000 места за настаняване от общо 17 200.
- Колко българи пътуват в страната и какъв брой избират да са отвън граница?
- 290 хиляди българи пътуват интензивно през трите почивни дни. От тях към 30 000 ще излязат на открито, главно в Гърция. Морето у нас пък е цялостно, продължава да има огромен напор, места за паркиране мъчно се намират, изключително в Южното Черноморие.
- Какви пакети се избират, издирван ли е ол инклузивът като услуга?
- Навсякъде се оферират услуги, свързани с храненето. Независимо дали ще е цялостен интернат или единствено закуска. В къщите за посетители пък всеобщо офертите са нощувка със закуска, а в случай че някой има предпочитание, може в допълнение да си съобщи и обяд и вечеря.
- А какви пари ще изхарчим по време на празниците, имате ли към този момент данни?
- Средно по 75 лева на човек на ден, когато става дума за отмора у нас, а по 125 лева - в чужбина. Като цяло в оборот ще се завъртят към 90 млн. лева
- Какви са прогнозите ви пък за 22 септември, когато ще е единствено един почивен ден?
- Крайноседмичните пътувания, които се движиха в границите на 270 000 в края на август и началото на септември, ще спаднат. Очаквам към 220 000 пътувания да има към 22 септември. Все отново стартира и новата образователна година и хората ще имат други задължения. Но уикендово няма да намалеят под 180 000. Става дума за пътуванията в петък и събота.
- Предпочитат ли се по-кратките почивки по време на пандемията - единствено за уикенда?
- През юли, август и септември се следят доста интензивни пътувания за петък, събота и неделя. За целия интервал от май до октомври чакаме към 7,3 млн. българи да пътуват, от които към 4 млн. пътуват в края на седмицата.
- Може ли обаче пътуванията и почивките през август да компенсират целия сезон що се отнася до морския туризъм? И по какъв начин се отрази пандемията?
- В момента нямаме база за съпоставяне, тъй като до момента не сме имали сходна година. Можем да съпоставим обаче устойчивостта на туризма. Многократно сме говорили, че би трябвало да има резистентен туризъм, който да основава работни места и да усъвършенства локални стопански системи. В момента следим тъкмо това - по какъв начин би трябвало да работят фамилни хотели и къщи за посетители.
Виждаме, че там където има вложения в границите на фамилията и общността, работят на макс. Цяло лято навръх тези обекти има огромен % на претовареност. В същото време индустриалните хотели, свързани с нискобюджетни туристи, големи комплекси, които нямат нищо общо с лайфстайла на българския екскурзиант, останаха празни. Те разчитаха на задгранични служащи - украинци, молдовци и други
Те са образец за нестабилен туризъм. Така че тези, които развиваха всеобщ туризъм и не разчитаха на различни форми на работа, пострадаха.
- Имаше ли обаче всеобщи банкрути, доста хотелиери се оплакаха от обстановката поради пандемията?
- Не бих споделил. Малкият бизнес сполучливо минава през рецесията и работи на макс. И ще продължи да е цялостен четири сезона. Това е устойчивият туризъм, върху който би трябвало да стъпват общините.
- Кои бяха желаните курорти това лято?
- Предимно дребните обитаеми места. Има взрив на туристите в Поморие, Созопол, Балчик, Каварна и Обзор . Също по този начин градчета като Велинград, Кюстендил, Сапарева баня и Павел баня . Те бяха цялостни. Мога да дам образец и с едно градче като Елена , което не се свързва с море. Но хората там построиха и басейни в прелестни къщи за посетители, в фамилни хотели и имаха доста положителни доходи.
- Какво очаквате тогава през септември и може ли културният туризъм да се развива в цялостния си потенциал?
- Имаме четири сезона и те имат ясна устременост. До 22 септември доминират визитите в морските курорти, есенният туристически сезон е обвързван с културен туризъм. Тук би трябвало да погледнем през друга призма - каква просвета оферират, да речем, Варна или Бургас. Все отново те са ни известни като морски столици. Така че ще се развиват тези общини, които предложат културен туризъм.
Вярно е, че има пандемия, само че продажбите за културни събития вървят с цялостна пара. Имаме концерти на международни звезди, не престават всички фестивали, които обичайно се организират през есента. Въпреки че сме във време на пандемия, при тях скупчванията не са по-големи от тези на проведени събития като митингите. Така че не виждам място за терзание. Важно е хората да съблюдават отдалеченост и да имат маски. Затова считам, че пандемията не може да бъде опрощение за това, че туризмът не се развива.
В цяла Европа уикендите са мощните дни за претовареност по време на есенния и пролетния сезон. Зимата имаме интервал, в който се развива ски туризмът. Но те вършат към 20% от туризма в страната. Така че, в случай че сме имали към 1,7 млн. чужденци, единствено към 260 000 са карали ски. Другите са били по различен тип туризъм. Така че би трябвало да се развиват други възможности - кулинарен, селски, културен туризъм.
- А има ли смяна във усетите на българина, какво ви прави усещане?
- Прави ми усещане, че българинът търси грижа за тялото си, да е здрав. Има 44 000 места за настаняване по планините и тези хижи са цялостни. Туристите търсят хладина, чист въздух, разходки. Затова тези места са желани от архитекти, IT експерти, адвокати, лекари, зъболекари.
На второ място са балнео- и спа курортите. Те работят целогодишно и там се търсят оздравителни процедури посредством водата, лечебна тиня, соли, разтривки, физиотерапия и други На трето място е медицинският туризъм. След това пък се подрежда културният туризъм и другите пътувания по ползи. Това са формите на резистентен туризъм.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ